Тормозена
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1847 пъти
Здравейте, пише ви момиче от град П. на 15 години. Тази година влязах в гимназията и имах големи очаквания. Понеже аз съм по-срамежлива и затворена и трудно намирам общ език с околните се надявах, там да успея да открия приятели и да се впиша, но уви нещата се развиха по съвсем различен начин.
В началото всичко изглеждаше, както си го бях представяла. Успях да си намеря добра приятелка от класа, с която и още няколко момичета от другите паралелки си имахме групичка и се събирахме. Със съучениците ми също общувах нормално, бях доволна, че имам по-близък човек до себе си, на когото мога да разчитам.

Тя обаче доста странеше и аз се опитвах да и помогна да се приобщи.
Изведнъж обаче, нещата рязко се обърнаха. Внезапно приятелката ми реши, че иска да се сближи с другите и просто ме заряза и някак (не знам и аз как точно), се сприятели с едно от най-отворените момичета в класа и това доста и помогна. Отначало го приех доста тежко и беше една от причините да започна да страня от съучениците ми. Спряхме да се събираме и с момичетата от другите паралелки и така постепенно останах сама. Друга причина предполагам е фактът, че присъствието на много хора ме прави нервна и не мога да се отпусна и да общувам нормално.

Проблемът е, че създадах погрешни впечатления за себе си. Сега често се случва да съм обект на подигравки и всички ме имат за "бавната". Превърнах се в аутсайдер и не мога или по-точно нямам сили да го променя. Дадах повод на комплексарчетата да мислят, че могат да си избиват комплексите върху мен и дори нямам смелост да се защитя. В действителност съм доста по-симпатична от някои, които притежават огромно самочувствие (не че искам да прозвучи сякаш се хваля), имам голямо чувство за хумор и умея да се забавлявам. Малкото хора, които наистина ме познават често ми го казват. Мисля, че дори започнах да свиквам с положението си, но някои неща ме натоварват психически и са причина доста нощи да не успея да мигна и възглавницата ми да е подгизнала от сълзи. Не искам да натоварвам родителите си с проблемите си. Вкъщи е единственото място, където получавам обича и разбиране, но смятам, че вече съм достатъчно голяма да се справям сама. Мама винаги взима проблемите ми присърце, но сега е доста заета и не искам да я ангажирам допълнително. Така, че реших да се обърна към вас. :))

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: f4bd2cfb5c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Това което ти се е случило доста ми напомня за моето минало. И от личен опит бих искала да ти дам съвет мила. Трябва да вземеш мерки навреме. Колкото по-рано толкова по добре за теб. Това което научих аз от живота е, че човек трябва да бъде егоист, лицемерен, дори понякога да се преструва, че всичко е наред, въпреки чувствата си. Не трябва да вярва на никой, дори понякога на себе си. Мисли винаги какво говориш, защото тези хора само чакат да кажеш някоя глупост за да имат повод за подигравки. Единствено доверие ти трябва да имаш, само към родителите си и към майка си. Най-добре само с нея споделяй. Запомни най-важното няма такава дума като най-добри приятели или най-добра приятелка, винаги си имай едно наум за всички. Просто хората са такива и докато не го проумееш ще продължават да те нараняват. Единственото решение е да не им позволяваш да го постигнат. Това е единствената им цел - клюки, подигравки и винаги да има за какво да говорят и да се присмиват. Така правят слабите хора, съюзяват се и се опитват да тъпчат тези които мислят, за по-тъпи от тях. Научи се да обичаш себе си и да бъдеш, щастлива. Усмихвай се колкото и да ти е трудно и не им показвай, че те боли. Не трябва да позволяваш на някакви комплексари да те тъпчат и просто си създай невидима бариера. Дано да съм помогнала! И запомни, че единствено самата ти можеш да промениш бъдещето си, бъди смела и следвай мечтите си колкото и трудно да изглежда. Никога не се предавай!

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: b94dc84401

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мила говори с майкати нека те премести в друга гимназия!

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: d1c7e6c3bd

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката: Опитвам се да поставя така наречената "бариера", но все пак съм човек и не съм безчувствена. Аз съм много търпелива в сравнение с другите (поне привидно). Не крещя, не се заканвам, дори през повечето време се опитвам да игнорирам глупавите им постъпки или коментари и да задържа усмивката на лицето си, но вътрешно не съм на себе си. За съжаление е невъзможно да помоля майка ми да ме премести в друга гимназия, защото тази е най-елитната в града и положих доста усилия да ме приемат, а и преди да вляза смених няколко училища. Ще трябва да остана тук още цели 4 години. Не мисля, че проблемът е в околните. Чувствам се отхвърлена отвсякъде, но не бих го признала пред никой. Самочувствието ми е потъпкано, изпитвам респект към съучениците ми, а дори няма причина. Имам хубава фигура, семейството ми е от заможните и съм достатъчно умна. Защо за Бога съм толкова странна? :((

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: 9f4ff0f19f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мила аз съм в същото положение, разликата е само, че аз съм тормозена от момчетата в класа ми. И наистина този тормоз натоварва много психиката. и поради тази причина ще се преместя в 10 клас/сега съм девети/в друго училище. Съветвам те и ти да направиш същото. Започни наново и този път се опитай да се приспособиш и да общуваш с класа си.

 

...