Споделена история от Тинейджърски |
Защо се опитвам да реша проблемите на другите, а не мога да оправя своите?
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1802 пъти
Всички мои приятели напоследък ме отвращават, но не мога да им го кажа. Ние сме група - 6 човека. Не сме точно приятели, но заради един проект по физика и астрономия трябваше да работим в екип и така започнахме да дружим. Но приятелските ни отношения са обтегнати и постепенно охладняват. Ще ги наричам Мими, Лъки, Били, Митко и Виктор.
Виктор е компютърен маниак, Лъки му е най-добър приятел - симпатичен и умен. Митко е умен и готин, но лесно избухва и на моменти е много груб с другите.
Мими я мразя много - лигла, която ми лази по нервите и е гадже на Митко. А аз и Били сме вечните аутсайдери, но затова пък страхотно си пасваме (само като приятели) един на друг. Днес след училище пак бяхме заедно у нас. Аз ги събрах с цел да учим, а те ми заправили купон! Биха се с възглавници, изпиха уиските от шкафчто на, пък после аз ще обяснявам на родителите ми. Аз им се карам и ги гоня, те наглеците не спират. Сряда е крайният срок за предаване на есето. Все пак ги укротих. Направихме нещо и след това продължиха да дивеят из дома ми. Винаги съм била гостоприемна, но ми идеше да им изхвърля нещата през прозореца. Беше отвратително - пиха алкохол, направиха дупка от фас на дивана и обърнаха апартамента с главата на долу. Виктор целуна Мими, а тя не му се възпротиви и Митко вдигна скандал. Предупредих ги да млъкнат, а те още повече. Следващите реплики бяха:
Митко:Абе Валя, кажи на тази к**ва да се....
Мими: Разкарвай се бе! ...
След безуспешните ми опити да ги успокоя, отидох в моята стая и изрично им забраних да влизат. Извадих си лаптопа, проверявах фейсбука си и разглеждах снимките на Вики и Лъки, когато Били влезна без да почука даже и извевднъж започна да ми иска сметка защо гледам снимки на мъже. Това вече беше върха, каза ми, че съм била неблагодарна, а той толкова ме обичал, но съм егоистка. На мен ми дойде до гуша и се разплаках. Те си тръгнаха, но утре ще довършваме есето, но след днес се чувствам супер зле. Да не говоря, че родителите ми ще ме убият като видят, че е пушено в нас, а аз изобщо не съм пушила! Аз съм им помагала толкова много, оправяла съм им интригите, а сега не мога да си помогна сама на себе си! Имахме цял месец за подготвяне като трябваше да направим есе, защото в четвъртък пък правим тест, а ние чакахме последния момент
|
