 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Самотна съм
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2272 пъти
Здравейте, на 14 год. съм. Случвало ли ви се е да се чувствате изоставени от целия свят? При мен това е ежедневие. Отдавна се каня да споделя с вас историята понеже няма с кой друг.
Работата е вече сериозна, защото от 2 години в училище сякаш никой не се интересува от мен. Приместих се в ново училище, защото сменихме местоживеенето си. Още от самото начало обаче нещата не вървят никак добре. Не успях да се впиша в класа, не намерих приятели, всички ме отхвърляха и дразнеха, каквото и да направя. Всеки ден от тогава насам се разхождам сама из училището. Не мисля, че съм грозна напротив, оценките ми са добри, обличам се като останалите, но...
Това се отразява ужасно на психиката ми. Вече не съм същата. Не се смея толкова, майка ми ме пита къде отиде онова свежо изражение, но не смея да и кажа изведнъж, защото няма да ме вземе на сериозно.
Не е честно всички да ми се подиграват и да подмятат вещите ми както им падне само защото нямам приятели. Все още дружа с 2 момичета от стария квартал, но не знам до кога.
Просто е УЖАСНО! Редовно плача след училище вкъщи. Слушам музика, за да забравя отвратителния ден. Изкарвам си го върху по-малкия ми брат, въпреки че не искам, а накрая на мен се карат.
Вече губя смисъл за живот. Помощ!
И моля ви без гадни коментари, стига ми и това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 3564a35de5 |
|
1. На твоята възраст и аз преминах през абсолютно същия период. В училище нямах никакви приятели- само с момичето до мен си общувах и то за домашни и уроци. Мразех междучасията, защото тогава се чудех какво да правя. В началото само си стоях на стола и не мърдах. Даже дупето ми залепваше и едвам ставах после- 6-7 часа без да мръднеш не е работа. С течение на времето обаче свикнах и спря да ми пука толкова. Започнах да излизам междучасията и да се разхождам по долните коридори уж отивам до някъде. Мълчах си и просто вървях. И аз имах само 2 приятелки от квартала, но след време и те ме оставиха. Наистина периодът е тежък, но е период- минава. Аз в университета чак 2-рата година срещнах истинските си приятелки и много си ги обичам. Не се вживявай толкова. Аз с годините научих, че истинското приятелство рядко се среща. Ето сега гледам съучениците ми, които преди си се пишеха за най-големи приятели- сега се виждат в годината веднъж, а се чуват сигурно 3-4 пъти за това време. Останаха си просто познати. Няма и следа от " голямото приятелство " преди. Вдигай главата нагоре, вирвай носа и хич да не ти пука. Ама никак! Не си само ти, не се притеснявай. Ще срещнеш хора, с които ще имаш общи интереси и ще се забавлявате заедно. Вярвай ми го- гарантирам ти го, защото съм минала през това и знам.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: d36b5d10d6 |
|
2. Напълно те разбирам миличка. Какво да ти кажа... ако можеш се премести, ако не може.... потърпи, направи някаква промяна с себе си, като започнеш от външния ти вид, направи нещо, което ще те накара да се почувстваш по-добре и със самочувствие.... уверявам те, че и отношението и мнението им за теб ще се променят!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 0bf498450b |
|
3. Здравей, аз съм на 22 год и имам същия проблем като твоя, искаш ли на моята възраст да си като мен???? Предполагам не, аз нямам приятели, не защото съм злобна уродлива и прочие, просто търся добрите хора, когато се сприятеля с някой той започва да ме дразни, защото в устата на хората се говори само за някой неща-секс, дискотеки знаеш как е, а аз просто търся приятел с който да споделя нещо, да пием кафе, да си имаме доверие, ама все на камък удрям-затова съм сама. Тежко е в събота вечер да си седиш вкъщи и да знаеш как другите се събират на компании пият забавляват се.... това донякаде сама си го направих. Но мога да ти кажа откъде идва твоя проблем както и моя-от самочувствието, хората виждат външния вид. Хората са ми казвали колко съм красива, как може толкова хубаво момиче да е толкова затворено, дори не вярват като има кажа че не излизам, и защо-защото виждат външния вид, а не знаят как се чувствам аз всъщност.
Моят съвет е да си вдигнеш главата високо и да не плачеш за хора, които не го заслужават. Като ученичка имах проблем, видим-и всички ми се подиграваха, слава Богу се оправих, но знам колко е тежко да ти се подиграват и ти да си безсилен, плакала съм мн и аз, сега съжалявам, виждам че не са нещо повече от мен знам също че и като човек съм мн повече от тях, защото когато човек страда, забалежките на другите са малоценни. Моля те вдигни глава -ще видш че есички които ти се подиграват ще си го получат!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: f922187b06 |
|
4. Знам как се чувстваш... знам, че ти е гадно. Липсват ти хора на които да разчиташ, възрастните не те приемат на сериозно... Личи си, че си силна, защото много деца в твоето положение биха се побъркали напълно и в най-добрият случай може да свършат в някоя канавка или в някое мазе, с пистолет в устата, или бръснарско ножче забито във вените. Но просто не се предавай! Всеки сам пише собствената си съдба. Опитай се да игнорираш тези които те обиждат и дразнят, защото един такъв психически тормоз сега, ще остави много трайни белези в характера ти за в бъдеще. Ако ти не се опиташ да вкараш светлина в живота си, няма кой друг да ти я даде.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 06a83e0e8f |
|
5. Вероятни причини за отношението им:
1. "оценките ми са добри" - да знаеш само как реагират средняците на гениите! Същата работа е с глупавите спрямо която и да е от останалите две групи. Щом имаш добри оценки, дали не си в една от двете горни групи. (разбира се, зависи какво разбираш под добри) Решение -свикваш, че си по-еволюирала от говедата около себе си и си живееш живота.
2. ти си от жертвите на обществото - не закусваш 10 лимона всяка сутрин? Хората не броят колко пъти са те видяли усмихната или дори само леко намръщена? Не се чувстваш по-долу от другите и не го компенсираш като мачкаш всеки, който ти се стори по-плах и неспособен да се защити? Честито, ти си класическа жертва! Всеки желаещ те мачка и смята за свой дълг да изцеди и последната капка добро настроение от теб. Повечето не помнят името ти, защото са тях ти си "изтривалката", защото това правят с теб - хубаво се почистват от нещата, които не са им нужни. Решение - придобий външен вид, който да ги отказва от тормоз. Ако забравиш за плахостта и изглеждаш като опасен противник, те няма да ти посегнат, защото в душата си повечето са страхливци и избягват конфликт с някой по-силен от тях, за да не се разбере колко слаби са те.
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 0446afc43b |
|
6. Знам какво ти е. До преди година и аз бях същата като теб, когато се преместих в новото даскало никой не искаше да седи до мен, пък камо ли да ми бъде приятел. Но реших да се взема в ръце и успях да си намеря приятели, които ме ценят. Трябва да се стегнеш и да намериш начин да се справиш.
Трябва да промениш нещо. Нямаш ли приятели от нета? Ако нямаш, си направи. Започни да играеш някоя онлайн игра. Там има готини хора. Те ще направят живота ти по-лек. Можеш да помолиш родителите си да ти пуснат неограничен интернет на телефона, така можеш да си чатиш с тях постоянно или поне в междучасията.
Също можеш да прочетеш някоя книга. Има най-различни жанрове. Все някой ще ти допадне. Сега са "на мода" вампирските саги.
Та съветът ми е: разшири интересите си и ще ти се открият повече възможности. Защо по цял ден трябва да плачеш и да се съжаляваш, че живота ти е гаден?
В началото винаги е трудно, но после ще осетиш разликата. А и дори ако не си намериш приятели(в което се съмнянявам) поне ще си заета с нещо и няма да мислиш за болката. Дано да съм помогнала. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
