Имам панически страх от конфликтни ситуации, побоища.... и тем подобни.
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 5091 пъти
Ще се опитам да разкажа накратко за какво става въпрос.

Като дете бях от по-срамежливите и по-затворените деца. Не бях от готините, които ги има в всеки клас и всеки иска да им е приятел, но въпреки това имах 3-4приятелки, които бяха като мен. Впоследствие обаче, някоя от тях ме забърка в една интрига, и вместо да се защитя, аз започнах да се оправдавам.... но каквото и да бях казала, те вече са били решили, че не ме искат.

Та да си дойдем на думата - изхвърчах от тази групичка. Вече минаха 5години откакто се скарахме така да кажем. Тогава бяхме деца, а сега сме големи момичета, но нито един път не сме се поздравили на пътя, а напротив, ако се засечем на пътя, толкова злобни погледи ми хвърлят, че гледам да ги отбягвам и да не се засичам с тях.

Определено не съжалявам, че се скарахме с тези момичета, защото са ме използвали през цялото време, но това, което не ми дава мира е.... че се чувствам виновна. Много често вече се случва да се засечем някъде и аз буквално блокирам. Изпитвам страх от тях. Изпитвам страх от бой или да ме ме набедят за нещо. Не искам да се сдобрявам с тях, дори не ми и пука за тях, но искам да кажа, че.... с който и да се скараме, винаги чувствам вина, дори и да не съм виновна. Защо? Буквално изтръпвам след като се срещна с човек, който ме мрази, дори нищо да не съм му сторила. Когато някой не ме харесва, не само, че изтръпвам и блокирам.... ами толкова ми влияе негативната му енергия, че дори забравям да разсъждавам трезво-забравям всякакви думи, най-много да кажа нещо глупаво, гласът ми трепери, пазя се да не ме удари.... Не мога да се защитя! Как стигнах до тук? Не мога да продължавам така.

Възможно ли е да имам някаква травма от детството и за това сега да съм толкова страхлива? Много искам да се преборя с този мой проблем, защото ми пречи да общувам нормално с хората. Имам панически страх от конфликтни ситуации, побоища.... и тем подобни. От както се скарах с тези момичета и с другите с приятелки извън училище, до сега не съм имала нито един приятел/приятелка. Не мога да се доверя на никой, не мога да се държа както си искам от страх, че ще ме обидят и не мога да се защитавам. От тогава до сега винаги попадам на някакви... да ги наречем "познати или колеги", които постоянно ми правят забележки за щяло и нещяло... постоянно ме "поправят" в работата, която върша. Все те са по-компетентни от мен на някоя тема или работа, все аз не ставам за нищо, според тях.

Не знам как стигнах до това положение... никой няма право така да накърнява самочувствието и самооценката ти. Съвсем се затворих в себе си. Ох... не знам, има ли измъкване от това положение? Относно приятелките ми от детството, наистина отдавна не ми пука за тях, но когато ги видя изтръпвам от страх и чувствам вина, а реално нищо не съм направила нито казала, защото винаги съм била страхливка и вярна приятелка. Дразни ме това, че ме гледат с презрение и насмешка, странно ми е че го правят, защото старият ми живот остана някъде далеч от мен... чувствам го сякаш е бил нереален, и сега съм коренно различна от тогава.
Защо изпитвам такива емоции и чувства? А вина? Страхът как да го преодолея, като отдавна не допускам хора до себе си, всички гледат как да те стъпчат, все те са по-комптентните и по-умни от теб, те живеят за да гледат сеир с теб самият. Не понасям такива хора.... наистина не понасям и ми личи. Никой не може да ме задължи да допусна такъв човек до себе си, но най-много от всичко искам да преодолея страхът, който изпитвам при контактите си с хората и конфликтните ситуации, също така и вината.

Ако някой е преминал през същото и знае какво ми е, нека сподели някой съвет или идея как да се освободя от целият този стрес за мен, и как отново да умея да общувам нормално, без страхове, без вина...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 21079de24b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей! Аз не съм изпадала в такава ситуация, но знам как се чувстваш. Аз нямам уплах от конкретни хора, но като цяло се страхувам от същите неща. Винаги съм била много устата, но страха и сърцебиенето си ги има. Колкото повече раста обаче забелязвам че искам да избегна тези ситуации именно от страх да не се изцепя с някоя глупост. След много размисли установих, че може би всичко идва именно от детството ми. Като малка баща ми много ми се караше, той е от тези хора които веднага почват да крещят и обиждат, след 5 мин му минава, но за тея 5 мин аз ставам по ниска от тревата. Посягал ми е в изблик на ярост разбира се, а и понякога заслужено, но все пак това съм убедена че ми влияе. Мразя да ми се повишава тон. Без значение за кой човек става въпрос. В момента в който някой повиши тон, просто се чувствам виновна гузна, гадно ми е. Нямам желание да говоря след това и се чувствам като отрепка. Мога да споря когато съм ядосана именно защото започвам да викам и дори и другия да вика, аз не оставам длъжна, но попринцип вече не издържам на подобни сцени. Всеки път съм готова да се разрева от унижение. Не знам защо е така боря се с тези чувства и емоции, но е трудно. Старая се да седя под радара попринцип. Когато случайно съм център на внимание винаги е за хубаво да речем, но винаги и има по някой завистник или злобар, погледа на тези хора ме кара пак да се чувствам гузна и зле. Сякаш не е трябвало да съм там за да не ги карам да се чувстват дискомфортно. Опитвам се да се харесвам, не полагам адски усилия, но гледам да не правя негативни неща. Но.... все има хора които няма да те харесат. Наскоро пак видях някъде израза "Не харесвам всички, затова и не очаквам всички да ме харесват" опитай се да го приемеш :) Все пак е пълно с хора които в един или друг момент заслужено или не, ще те накарат да се чувстваш зле. Трябва да го преодолееш някак, ако трябва почни насила като си втълпяваш някакви неща, докато свикнеш да имаш самоувереност нужна да не те засяга дълбоко поне :) Успех!

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: e8ec8cf794

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Липса на самочувствие! Значи трябва да си преодолееш страховете. Те са за това да ги преодоляваме. Това, че те са повече на брой не значи, че са прави. А пък ако са искали да се биете вече са щели да го направят. Относно това дето все те коригират в работата която вършиш им кажи като знаеш повече направи го ти умнико,

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 55dec37bc4

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодарение на интуицията и опита си смятам, че ти си по-свястна от въпросните приятелки. По традиция свестните най-често страдат от интриги и лошо отношение. Предлагам ти щом видиш някой с насочена към теб негативна енергия да си повтаряш наум нещо като мантра: "Неговата/тяхната (ако не е само един човек) негативна енергия не е насочена към мен! " Повтаряй това, докато спреш да реагираш по познатия начин в такива ситуации. В началото ще е трудно, но ще успееш.

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: dc70e34c6c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Със сигурност ми липсва самочувствие, но не мога да разбера едно... защо, когато се видя с тези момичета, които ме мразят и самочувствието ми пада още повече, нервно ми е, не се чувствам на себе си, дори ме е страх от тях да не ме обидят или набият...? ! Страх ме е да не ме изложат, абе не искам въобще да ми говорят, а те където и да ме видят биха ми казали нещо, на което не знам как да отговоря без да последват обиди или грозен женски бой след това.... Не мога постоянно да избягвам срещите си с тях, дори и да се правя, че не ги виждам, пак ми казват нещо със заядлив тон.... Как да се справя с тези страхове и чувства, които бушуват в мен? Когато се видя с тях изтръпвам.... мисля, че имам някаква социална фобия от тогава до сега... Авторката

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 353f1e2d89

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Аз съм така! Даже нищо да не правя ме е страх.. много е гадно :( Страх ме е даже в мола да видя някой когото ме мрази. Но започнах да пренебрегвам това.. и почти изчезна.. намери си приятелки които ще те защитават :)

 

...