 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Срам от миналото!
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 5628 пъти
Имам един проблем, който ме терзае от години. По природа съм по такъв притеснителен в комуникациите с хора, по страхлив, не съм някой отворен с самочувствие до небесата. Вече съм почти на 17г. и още ме терзае случката в миналото. Не съм я споделял с абсолютно никой и сега се реших да споделя тук.
Та случката се случва когато бях на 10г. (4-ти клас) в двора на училище, един връстник нещо ме беше подразнил и аз го блъснах грубо на земята. След това дойде директорът, и ме сграбчи грубо и ме отдръпна на една страна и започна да ми се кара нещо, затова което съм направил. В тоя момент явно уплахата от появата на директора в мен силно надделя и се изпуснах в гащите (напиках се). Видяха ме доста деца и започнаха да ми се смеят. Стана ми много неудобно - и тогава вече избягах.
И така въпреки че вече са минали 7г. още се срамувам от случилото се. Дори и когато се размина на улицата с хората, когато са били там не смея да ги погледна, а една от тях ми е братовчедка и от тогава не си говорим, а преди не беше така (все едно непознати). Чудя се какво ли би станало ако някой ми намекне за това, макар че съм бил малък, но не кой знае колко де, пак ме е срам.
Та молбите ми са, ако може някой да ми помогне да преодолея тази гадна случка, някой да сподели ако му се е случвало подобно нещо, как да се преборя с такъв срам.
Знам че е хубаво да се споделя, така човек по се освобождава от напрежението.
Ако има хора с подобни случки МОЛЯ да пишете
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: f1a90405af |
|
1. Здравей, огато бях малка пррез часа се бях напикала. Мисля, че бях в 1 или 2 клас. Всички ми се смяха, а госпожата ме преоблече. Беше ужасно, цялата се изпотих, но сега съм на 15 даже бях и забравила, ти си бил малък така, че върви с грдо вдигната глава и да не ти пука какво говорят за тебе. Дано се вслушаш в това което ти казах. УСПЕХ! :)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 13643069fd |
|
2. Успокой се! На всеки човек му се е случвало поне веднъж в живота да попадне в унизителна ситуация. Няма нищо
срамно а и нали си бил на 10 години, сега си на 17 :))
вече си голям, това е минало! Не може да сринеш бъдещето
си за нещо което е минало ;). Свършило е отдавна, не го мисли повече. Изживей си бъдещето :))
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 142edbd8cb |
|
3. Виж, минали са 7 години от тогава а ти все още се срамуваш. Бил си малък тогава, било те е срам. Но сега си голям, стегни се, успокой се и се опитай да не те интересува чак толкова. Знам, че ще остане като спомен в главата ти за дълго време, но не можеш вечно да се правиш, че не виждаш приятелите си, защото те е срам от това което те ще си помислят или може би кажат. Хайде главата горе! Да не ти пука.. приеми го като нещо отминало в подрастващия си период и ако някой ти намекне нещо за случилото се просто покажи малко чувство за хумор, покажи на останалите, че вече е отминал и забравен случай.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 55d1627669 |
|
4. Когато бях в 1 клас се напиках по време на час, спукваха ме от подигравки до 4 клас. Ревях и мълчах, колкото повече изказвах на госпожата толкова повече ми се зъбеха и сочиха с пръст. Минах в 5 клас, същите хлапетата, същото училище, но сякаш бяха забравили за "белята" или по ги кефеше да ми се подиграват за ръста ми. Бях най-висока сред момичетата в класът ми и ме наричаха "щраус". Като ме видеха през прозореца и се започваше с виковете "щраусът иде" е мен това много ме радваше, "щраус" звучеше много по-добре от "оная пикла". С времето забравиха и аз забравих, това е ти си този който трябва да забрави, те отдавна са забравили. Дори някой да ти намекне, усмихни се бил си дете-на децата им е простено
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 8c330e136f |
|
5. Аз пък ще споделя друга случка, била съм вече гимназистка, бях влюбена в един мой съученик. В час по рисуване минавах покрай него и толкова бях съсредоточена в идеята да изглеждам съвършено съблазнително, минавайки толкова близо до него, че не видях, че прозореца беше отворен. С периферното си здрение виждах момчето, а пред мен греда. Прозорецът ме прасна точно по челото, като удърът не беше никак лек хахаха и даже мисля, че някакви слюнки изхвърчаха от устата ми, тъй като знаеш, когато човек е развълнуван, слюноотделянето се увеличава. Това не беше никак малко унизително, нооо преодолява се, гледай от смешната страна на нещата, всички ние пишкаме, акаме, изпускаме се, пръцкаме, уригваме се, а и хората са толкова самовглъбени, не мисли, че те сочат с пръст и те осъждат, даже мисля, че проблемът е в твоята глава и ти поставяш сам преграда между себе си и хората, едва ли някой помни, покажи на хората ведрър характер, надсмивай се над себе си и забрави притесненията :)
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 0fa663f5c9 |
|
7. Хахаха на 17 бил голям вече! Голям ще е като започне да се издържа сам!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: d554811f2a |
|
8. ЖИВЕЙ В НАСТОЯЩЕТО ЗАБРАВИ МИНАЛОТО
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 0f2f92ded1 |
|
9. Ето какво е казал Петър Дънов:
''Има три вида хора: глупави, умни и мъдри. Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете бъдещето, а мъдрият живее с настоящето."
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 7b8938e028 |
|
10. Спокойно! Уверявам те, че след години ще се смееш на това. Това не е такъв такъв срам! Има и по лоши неща, от който можеш да се срамуваш.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 9a419bea87 |
|
11. И на мен ми се е случвало. В първи клас като бях на една площадка едни деца ме бутаха и после аз ги бутнаха и те се разреваха. Майка им дойде и почна да ми се кара и аз тогава се напиках :Д Обаче понеже и аз съм така срамежлив като автора и не можах да кажа на майката какво всъщност стана и се прибирах мокър. Сега като се сетя ми става смешно и сам на себе си се смея... Бил си четвърти клас спокойно никой не помни
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: e103d27258 |
|
12. Имам много унизителни и срамни случки във всички аспекти. Все пак не се крия в гардероба по цял ден, а живея - нормално е да се случват такива неща. Обаче гледам на тези спомени с усмивка, от някои съм си взела поука, от други просто емоции. Само дето аз обичам да разказвам някои. Става голям смях. :) Самоиронията ми е най-добър приятел и имам още по-голям социален успех с нейна помощ. Много хора на които съм разказвала пък от своя страна ми споделиха, че са им се случвали далеч по-гадни неща. Така че не си сам. :)
Но това не важи толкова за подобни моменти от детството ми (Докато писах това имаше слабо земетресение ;д) - та, аз съм била дете. Децата това правят - пикаят, акат, смеят се, цапат се, подиграват си се, играят си, бият се и изпадат в такива ситуации. И това важи за всички. И това не е срамно. Това е нормално. По дяволите, какъв е този свят в който живеем, където някой може да се притеснява, че е бил/е дете?
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 581bdb542e |
|
13. Ей авторе не живей с миналото!
Жена съм когато бях на 12 си криех чисти дамски превръзки от момчетата на кръста под колана. Тогава момчетата преравяха чантите на момичетата и се подиграваха ако имат приготвени превръзки, развяваха ги като знамена с викове /"Мери" я клъвнал петела/ из коридора на училището. Случи ми се да съм на голяма опашка за закуски на магазинчето в междучасието. Когато си надигнах якето да покажа на приятелка, колко късо яке съм си харесала всички превръзки изпадаха по земята всички хлапета започнаха да се смеят, събрах ги и избягах, седмици наред ме бе срам да ходя на училище. Но това не означава, че животът е свършил. Забрави! все едно не се е случвало, все едно си го гледал в някой глупав сериал.
Бях забравила но твоята история ме подсети ха-ха. Сега имам син, който може би прави същите глупости в училище.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: f79dda8f12 |
|
14. Ти тогава си била много малка.. не се срамувай. Ако те ти се смеят. И ти се смей с тях и им кажи, че тогава си била малка и е станало без да искаш, защото ако забелязват, че се срамуваш ще продължават да се подиграват с теб.. :)
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 0fa663f5c9 |
|
15. До 14 - авторът е момче, а не момиче! Не го обиждай!
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: e059f480e0 |
|
16. Усмихнах се! Но не подигравателно, а от разбиране. Веднъж много се бях смяла и накрая на деня, при поредното нещо, което ме разсмя, се отървах. Помолих две момичета да излезят от стаята, а казах на другите две (които ми бяха по-близки) какво съм направила. Прикрихме гафа и се прибрах с едното момиче, като по пътя се смяхме на случилото се. Наскоро дори разказах това пред някои съученици, приемам го с чувство за хумор. Но е различно - на мен не са ми се смяли и подигравали. Мисля, че не е нужно да се тревожиш за това, избий го от главата си, защото една конфузна случка преди 7 години може да попречи на много положителни неща да ти се случат! Не го позволявай!
Ж17
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
