Споделена история от Тинейджърски |
Дали е по-добре така?
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2327 пъти
Мислих доста и реших, че ще е най-добре да пусна една тема, защото просто не знам какво да правя. Ето го и моят проблем. С едно момче се познаваме от около 3 години. Винаги сме били близки, малко или много. Той е на 22, а аз на 16. Та, аз чак тази година му казах какво чувствам, дотук добре. Станахме гаджета, всичко окей, но дойде момент, в който той сякаш доминираше във връзката ни, по-скоро аз се оставях да бъда мачкана, защото си мислех, че нямам друг избор. Отношенията ни значеха много, много, много повече за мен, отколкото явно за него.
Опитвах се да му угаждам за всичко, поне по моя начин. Обичам го повече от.. не знам.. повече от всичко, повече от себе си, готова съм на всичко за него. Той е първият човек, който допускам толкова близо до себе си, но май е и последният. Минаха 3 месеца, почти 4, откакто се събрахме ии той последните няколко дни, може би седмица, се държеше странно. Не ми пишеше толкова често, както преди, като говорехме по телефона.. звучеше, хммм, напрегнато? ! не знам, трудно ми е да го определя. И така започна да ми говори колко бил объркан, как не знаел какво чувства ии.. най-интересното, не знаел какво чувства към мен. По какъв начин ме обича.. като добра приятелка или гадже, м да. Е, скъсахме, по-скоро той скъса мен, хаха.
Останахме в.. приятелски отношения, макар за мен да е доста мъчително, опитвам се да игнорирам чувствата си. Скоро ще стане един месец откакто се разделихме, а аз продължавам да го обичам, понякога си мисля дали някога ще го забравя. Приятелите ми казват, че не заслужава това, което направих за него, това което му дадох, но аз винаги отричам. За мен той е човекът, когото съм обичала най-много през живота ми, поне за момента. С него преживях много неща, от всякакъв аспект. Не съжалявам за нищо, не ме е яд за нищо. Знам, че вероятно, така де, сигурна съм, че това се случи, защото явно има и трети човек, ноо.. Обичам го и.. не искам, някак си, не искам сме просто приятели. Не съм от момичетата, които ходят с едно момче и.. късат, събират се, късат, събират се. Принципно връзките ми са били по-дълги, ~ година, а това е най-късата ми връзка.. Крайна съм в отношенията си и веднъж сложи ли се точка, за мен това е край. С него обаче сякаш е различно, от една страна искам отново да сме заедно, но от друга не знам дали искам да страдам пак. Разбира се, нещата могат да се променят, да съм по настоятелна и да отстоявам позицията си. Той е човекът, който от дете ме превърна в.. жена е много силно казано, но от онова наивно момиче се превърнах в по-добра личност.. след като ме заряза.. Всички ми казват, че това е за мое добро, но аз не го разбирам по този начин. Той за мен беше и все още е всичко. Обичам го, може би знам, че ще го преодолея, но.. пак казвам, обичам го. Не знам защо човек би бягал от някого, когото го обича с цялото си сърце и дава всичко за него. Нямам представа. Може би прекалено много го идеализирам, но знам, че го обичам и искам да бъда с него. Надявам се да не се заблуждавам. Благодаря на всички, отделили време да прочетат историята ми, ще ви бъда много благодарна, ако кажете мнението си по въпроса. Моля без излишен хейт, по възможност.
|
