Смятата ли това за психически тормоз и какво мога да направя в случая?
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2645 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 16 години, почти 17 и започнах да се замислям, че може би съм жертва на психически тормоз от страна на семейството ми. Много съм объркана и затова ви моля да ми кажете дали това е така според вас. Досега не се бях замисляла за това и приемах нещата такива каквито са, но вече започвам да се чувствам страшно гадно и поттисната, все едно съм празно пространство и мнението ми няма значение.

Ето ви примери:
- когато майка ми иска нещо от мен и аз и кажа, че не искам да го правя или не искам да ходя някъде с нея, тя започва да се сърди, да ме уговаря, да ми казва - стига глупости за всичко което и кажа
- тя също така когато се разстрои от нещо има навика да ми крещи и да си го изкарва на мен (говоря за случаи когато аз не съм виновна), примерно някой я ядоса, тя не отива да се разправя с него, а крещи пред мен колко и е гадно и така
-когато аз съм разстроена и искам да споделя, че ми е гадно тя започва да крещи да не я разстройвам и аз трупам всичко в себе си
-винаги трябва да става нейното, моето мнение е без значение
Баща ми е същата история. Когато искам нещо или изкажа мнение следва - Стига глупости. Тоест всичко което кажа за тях са глупости. Баба ми е същата - започвам да и разказвам нещо, а тя се обръща на другата страна и започва да говори с някой друг. Вече ми писна имам чувствато че не ме имат за човек. НЕ им пука аз какво мисля, какво искам от живота и само се съобразявам с тях. Те да са добре, а аз ако се чувствам гадно това няма значение и ми го показват по всякакъв начин.. Чувствам се много слаба и не мога да отстоявам себе си. Като някакъв роб който няма право на мнение, а само трябва да се съобразява с другите. Ако нещо не им хареса се започват сърдения и дори заплахи. НЕ знам не мисля че това е нормално. Мисля че един родител трябва да помогне на детето си да стане самостоятелно, а в случая ме стъпкват и се чувствам като някакво безграбначно. Моля ви кажете това нормално ли е и как да се измъкна от тази ситуация. Нямам никакво самочувствие и не мога да правя нещата които искам, защото винаги ме поттискат а никога не са ме подкрепяли. Дори когато съм болна не им пука а казват - ходи си легни ще ти мине и това е.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 7 месеца hash: 267f12dc9e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Казарма, казарма-а-а! КАЗАРМА!!!

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 4bbc8e2706

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Изключително безотговорни родители. След като прочетох последното изречение го разбрах. Как може, детето ти да е болно, а ти да го зарязваш, да на 16 си, логично, вече трябва да се оправяш сама, НО трябва да се поинтересуват те, колко си зле, какво ти е, имаш ли нужда или ще отидеш сама на лекаря.. 1. )За майка ти, която крещи заради някой друг - и с моята беше така, например някой я ядоса и тя започва да ми мели на мен "Тя/Той е ужасен/ужасна, не си струва, как може да ми каже/направи такова нещо" и други. Тук не си права, тя иска да сподели с някой, независимо как го прави, това е естествено желание да споделиш преживяното, с мисълта, че ще ти олекне. Изслушвай я. Тя също е човешко същество. 2. ) За непризнатото ти мнение. Ако е за маловажни неща, например "Как да боядисаме тапетите в спалнята си? " и ти кажеш "Оранжево", а те я боядисат в синьо, не се разстройвай. Ако обаче те касае пряко, например в кой университет искаш да учиш, тогава е страшно. ОТСТОЯВАЙ позиция само когато е важно, но го прави, независимо дали ти крещят, викат или дори обиждат. Това НЕ Е психически тормоз. Вярно, майка ти те използва като кошче а душевни отпадъци, но не го прави съзнателно! Щом не те обиждат, не те бият, не те пренебрегват, стане ли дума за важни неща, НЕ Е психически тормоз

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: 735445767f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ж30: И аз бях така и ми отне МНОГО, ама наистина МНОГО време да ги превъзпитам. Оказа се, че Баба ми не харесвала Зет си и от там ненавижда и детето. Възможно е, но не съм сигурна, да си нежелано дете... Възможно е да има и други основания за подобно отношение и пренебрежение - неразбирателство м/у майка ти и баща ти, професионални, финансови и т. н. проблеми... Опитай се да събереш семеен съвет, да ги помолиш да те изслушат и да "тропнеш по масата", да обясниш, че така не може и какво точно очакваш от тях. Не искаш да те разглезват, а да те уважават. - Това е различно. Ако не те послушат, обърни се към местната структура за Закрила на детето. Там помощта е безплатна. Много са експедитивни и загрижени за децата до 18-годишна възраст. Ще Ви осигурят психолог и семеен консултант, ще повикат и теб, и родителите, и баба ти на среща и ще си поговорите сериозно по наболялата тема. Една приятелка работи в подобна структура. Повярвай ми, след това родителите ти ще са МНОГО гузни и коренно ще променят отношението си към теб.

 

...

горе^

преди: 12 години, 7 месеца hash: 857566638e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   ами и моите родители беха така и имам опит в тия работи а но след като си почти на 17 на теб изобщо на требва да ти пука за тях просто излизай често с приятели и на се занимаваи с тях

 

...

преди: 12 години, 7 месеца hash: abb1b762e3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Според мен семейството ти е ужасно! Игнорирай ги, излизай си с приятели и не се занимавай с тях. Като порастнеш иди да учиш в друг град и не се занимавай с тях:)

 

...