Споделена история от Тинейджърски |
Кажи, момче, и дотам - другото е излишно
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1487 пъти
Здравейте приятели! Пиша ви, защото съм много объркана.. скъсахме с бившия ми приятел поради не дотам основателни причини, както и да е, прекратихме 8 месечна връзка.. аз адски много го обичах и тогава, и сега. Но си казах, че съм младо момиче (на 17) и колкото и да ме боли и да ми е тежко, трябва да продължа напред.. минаха 3 месеца след раздялата ни, той често ми пишеше през това време, чухме се и веднъж-два пъти.
Срещнах едно много мило и скромно момче, по-голям е от мен, както и от бившия ми. Казах си, защо ли пък да не пробвам с него..? .. така и стана.. тръгнахме, но ти да видиш, на 2 месец от връзката ни обажданията, имейлите, както и предложенията за среща от страна на бившия ми зачестиха, въпреки че той добре знаеше, че сега съм с друг.. усещах, че любовта просто липсва към сегашния ми приятел.. тръпката също, а за сметка на това пък не бях спирала да обичам също толкова лудо и силно бившия ми.
И ти да видиш, след един дълъг, сърцат, откровен и сълзлив разговор с бившия ми, както и след поредица обаждания, реших да прекратя връзката ми с бившия и реших, че няма нужда да се мъча, сметнах, че по-добре ще бъде да остана дори и сама, отколкото да бъда с някой различен от бившия ми.. казах това на бившия.. той каза, че съм му липсвала, но му трябвало време.. и сега тука идва големият парадокс.. как така ти е нужно време да бъдеш с някого, като този някой зарязва сегашния си, за да бъде с тебе, само защото адски те обича, казва ти го и ти го доказва, а ти също я търсиш, пишеш и, предлагаш и среща.. и изведнъж просто и изтупваш, че имаш нужда от време.. е, според вас, приятели, как да го разбирам? !
|