Споделена история от Тинейджърски |
Мислех , че умирам ...
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2301 пъти
Искам да ви споделя моята история! :)
Момиче на 15г. Може да има малко неправилни думи, но съжалявам.
На 14години имах 1-вото си (ужасно) гадже. Преди това доста време си мислех, кога ли ще си имам и аз гадже и най-накрая си имах, но не ми хареса особено. След малко време имах друго и после друго и след това се отчаях от любовта, исках малко промяна, нещо необичайно и просто нещо различно...
Мина малко време и хоп-пак каквото искам го имам. Търсех Рафи от Х-фактор и исках приятелство на няколко там такива и просто само 1 ми го прие и аз разбрах, че не е Рафи от Х-фактор а друг, които изобщо не е като нас... Писа ми на АНГ и от там се запознахме аз му разгледах профила и видях, че не е българин а Араб...
Но аз нямах отношение никакво към тях или към които и да било, просто са ми приятни всички народи. И така поопознахме се и решихме да се срещнем аз бях много изненадана, но пък и се зарадвах, че ми се отвори друга врата след онези отчаяния. 1-вата среща не се получи, но 2-рата стана :) Бях изненадана от този човек просто се изкарах много хубаво. Така продължение на 1-месец г/д се виждахме, но нищо не се получи, просто не беше външно мой тип, не гледам само външността, но не ми хареса, а той искаше нещо да се получи м/у нас, но нямаше как и просто му казах това и така си останахме чужди приятели. И пак отчаяние... Но не изгубих надеждата да търдя човека за мен и продължих :). След малко време се запознах с едно момче в фб и адски много ми хареса просто нямам думи и нищо не очаквах, но той един ден ми писа как си, да се запознаем и така... ( от същия народ е )... Стигнахме до среща, видяхме се и просто се влюбихме от 1-ръв поглед.
Започнахме да излизаме и да си прекарваме страхотно. Искам да кажа, това беше истинската моя представа за идеалното момче... Това за което съм мечтала преди го имах в ръцете си и бях в космоса от радост :) Минаха 2-месеца а ние тръгнахме много скоро след като се видяхме... та минаха 2-месеца и нещата почнаха да не са толкова розови нали знаете как е.. но аз продължих да се боря за него и за нашата любов, просто си казах няма КАК да изпусна мечтата си заради някакви дребни проблеми.... И така няколко пъти в продължение на 3-месеца. Борех се, падах, ставах, плачех, мислех, че ако това момче не е с мен аз съм нищо, просто не мога без него, няма как да съм без него, по-добре да умра, съжалявах се, страдах, обвинявах се, сърцето ме болеше от болка просто , нямах желание дори да погледна друго момче, само и единствено него. Понякога имах чуството, чи не съм на себе си, не съм аз, правех толкова много ама много неща за него, както за никои друг, никои, ... Толкова мъка никога не съм имала не мога да опиша себе си тогава... Направила съм и невъзможното за да спася връзката ни, но не се получи... Сега сме на 4-тия месец и аз седя в калта от доста време, но взех окончателното ис решене!!!
Аз не съм кукла, за да ме разиграва така, аз не съм парцал за да ме вика, когато има нужда.. Не завися от някакъв прошляк, които не знае как да обича, не мога да съсипвам живота, които аз живея за да угодя на някои си там, да си съсипвам настроението със тъпи неща, когато мога просто да се усмихна и да продължа напред, пред мен е живота, щв срещна много много много неща, хора, пробеми, ит. н Ако сега се спра, тогава как ще продължа да живея, ако сега просто на едно такова нещо кажа стоп до тука съм как ще издържа на много по - трудни неща няма смисъл. Никога няма да се предам и да падна ниско, макар, че съм падала и винаги сама съм ставала, дори и от болка да съм се влачела... Осъзнах, че всичКО СЕ връщааааааааааааа... Разбрах колко ценно е детството ми и, че цял живот ще се занимавам с проблеми и любов... докато не е дошло това време мога просто да си живея живота и да се радвам на това което имам. Сега не съм с този неХРАНИ маико и се надявам някога яко да му се върне. Такива неща ми е правил просто, незнам кои щеше да го изтърпи.. но щом не разбра моята добронамереност изгуби много, дано да го осъзнае някога :) Това е мисля, че съм горда от себе си, защото не успях да съсипя живота си като повечето на моята възраст ( не искам да обиждам никои) и вдигнах високо глава и си отвори очите чакар и късно! :)
|
