Каква съм и аз...
преди: 13 години, 6 дни, прочетена 1609 пъти
Здравейте :). Пише ви едно момиче в тотална депресия. Годините не са от значение 14+ съм.
Не мога да се разбера вече сама. Чувствам се ужасно. Естествено, околните не забелязват. Много от тях завиждат, защото съм умна, харесвана, може да се каже и хубава ;д (време за реклама ;дд), а аз съм просто една развалина.

До сега съм имала само един единствен приятел (гадже). Около мен има толкова момчета, някой лоши, други добри, красиви, забавни и т.н., а аз се подигравам с тях и ги вземам на бъзик. Страхувам се какво ще стане, ако се влубя отново (един път съм се влубвала). Рева за най-малкото...

Родителите ми се разведоха. В различни градове са. Аз живея при майка ми. И двата ми настойника си имат половинки, които не понасям. Не искам да живея с майка ми, баща ми не ме иска, нямам къде да отида освен да се преместя в къщата на приятеля на майка ми, заедно с тях, а така не ми се иска. Ненавиждам го този човек.

След развода, който беше по Коледа смених училището. Уж добре ме приеха, но никога не ми беше приятно с тях. Даже мога да трърдя, че ми беше зле. Следователно нямам приятели , някакви си познати просто... По-лошото е, че не правя нищо по въпроса - по цял ден гледам филми, за да избягам от реалността, просто желанието ми за каквото и да било е убито.

Котенцето ми го умори един ветеринар миналата година. Бях много привързана към него...
С най-добрата ми приятелка не общуваме от началото на учебната година, но за добро, мисля. Всичките ми хора, които обичам и се чувствам добре с тях да далече.
След развода се напих, бях в болница и пак проблеми. (не се гордея, изобщо)

Просто така съм устроена да не ми върви във нищо...
Извинявам се за отегчението, просто исках да споделя, стана ми по-добре...