1. Не можеш да играеш на "скрито-покрито", да не показваш същността си, емоцията си и да очакваш нещо истинско от другите. Няма как, когато ти не си откровена на тях да им пука. Не е нужно да крещиш от "болка", да лазиш по пода и да демонстрираш липса и отчаяние, това определено си е лично закопаване, но не е нужно и да се правиш, че няма проблеми. В смисъл "как си" "не много добре, ама ще ми мине" с лека усмивка и сменяне на темата. Истината е, че сме много по-щастливи, когато нямаме маски на лицето, много по-приятно е когато сме тези, които искаме да бъдем и се гордеем с това, казвам го от опит. А тинейджърския живот си е купон в общи линии, ако не поне на трагикомедия го удря... драма, сълзи, предателства, фалшиви лица, измами, за които знаем, купони, събирания, компании, музика, училище, филми, гостуване, комични финали на прости действия. Проблема не е в пубертета, проблема е, че се доверяваш на измамни маски.
Зу-За
|
