Споделена история от Тинейджърски |
Кажете да опитам ли да го забравя или да си пробвам късмета? :)
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1767 пъти
Здравейте!
Ще започна с моята история...
Момиче на 15 съм дфсега никога не съм имала гадже, но ето че се появи едно момче, което ми писа по фейсбук-Б.. Първоначално бях много скептично настроена, но с времето не усетих как се привързах към него. Той ми даде знаци, че ме харесва в това съм сигурна. Може да се каже, че и аз му дадох. Но аз съм от София, а той от Плевен (и е най-добрия приятел на братовчед ми) и нямаше как да се видим. Бяхме планирали да отида след 15 юни, но тогава се получи нещо много тъпо. Бяхме спряли да си пишем и чувстата ми бяха изстинали, а междувременно аз си харесах едно момче от даскало и заради същото момче не отидох в Плевен, дори казах на братовчед ми да каже на Б. че няма да ходя, заради момче. Б се беше направил че не му пука. И така не отидох, а в последствие Б. си хареса едно момиче от Плевен, но тя има гадже. Две седмици след всичко му писах защото ми беше гадно за него. Оправихме си взаимоотношенията и станахме приятели. Мислех, че той вече не ме харесва, но преди няколко дни той ми написа "майка му стара всички момичета са курви (освен теб).. кога ще дойдеш да се вземеме" аз го приех на шега и му казах, че не е толкова лесно колкото звучи, Той почна да ми обяснява как лятото съм щяла да съм в плевен и през ваканциите, а той като порастнел още малко щял да пътува до софия. След това в този сайт ask. fm той ме пита кога ще дойда в плевен да се вземем, последваха още няколко въпроса при което се стигна че съм му жена. Аз приех всичко на шега. Но онзо ден дойде братовчед ми в нас и днес ми каза, че си личало че харесвам Б. по начина по който му пиша, аз отрекох и наистина не го мислех за нещо повече. Няколко часа по-късно говорихме по скайп и Б. ми се стори мноого сладък и миличък. Вечерта си писахме и не исках да спираме, сега не мога да заспя от мисли за него, имам пепрудки в стомаха, не спирам да си представям как се виждаме и го целувам и съжалявам, че не отидох в плевен...
Август месец ще ходя там и ще се вида с Б. Според братовчед ми щял да ми хареса на живо, пък и нали говорихме с камери по скайп... Не знам какво да правя, най-накрая се появи едно свястно момче и е от друг град. Ако тръгнем ще ми е много трудно с това разстояние ;((.. Но пък искам да си изкарам страхотно макар и да съм за малко в Плевен..
Та кажете да опитам ли да го забравя или да си пробвам късмета? Веднъж вече го нараних и не искам отново, като си пишем се чувствам сякаш съм с най-добрия си приятел, отпусната съм и не се притеснявам за нищо, просточувството е уникално.. Според приятелките ми той не е приемал нишо от станалите неща нашега.. Утре ще питам братовчед ми какво мисли по въпроса. Та кажете си мнението...
МНОГО съжалявам за дългата история, благодаря на тези които я прочетоха и се извинявам за правописа-през телефон съм...
:)
|
