Споделена история от Тинейджърски |
Относно любовта
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1558 пъти
Здравейте, 1. Ако имам правописни грешки извинете предварително... Историята е дълга!
Аз съм момиче на 15 години и искам да се посъветвам със вас. От 1 год и 4 месеца съм със едно момче... Много се обичаме, но проблема е там, че той е с 9 години по-голям от мене, знам че ще кажете, че съм луда или тем подобни, но не ме съдете веднага.
Със него се запознахме във Фейзбук, но преди това когато съм пътувала във автобуса за вкъщи той просто ме е видял от едно кафене като още тогава ме е харесал. Когато се прибрал в къщи седнал на компа и по голяма случайност ме е намерил без дори да знае името ми. Запознахме се, писахме около 2 седмици и решихме да се видим на живо, но от разстояние защото все още не бях го опознала и бях предпазлива.
Когато го видях още повече ми хареса, както той мене. След като се прибрахме отново пред компютрите почнахме разговори по Скайп по цял ден.. и когато той ме попита искам ли да бъда гадже със него аз му дадох положителен отговор след два дни. След около месец се видяхме нормално, но тайно, и тогава се целунахме за първи път. Всяка седмица се срещахме (просто целувки) всичко беше идеално, но след 4 месеца в един красив момент, майка ми каза, че трябва да заминем за Чужбина, защото баща ми работи там, а в БГ няма живот. Когато му казах той го прие много емоционално, но въпреки това каза "ние ще сме заедно каквото и да става" Аз заминах, беше много разстроен, но с течение на времето свикнахме.
Постепенно казах и на майка ми за него, а той постоянно поддържаше връзка с мене по Скайп, по цял ден не излизаше от тях, както до сега, само когато е на работа естествено го нямаше и няма. Твърдеше, че много ме обича както е и до сега. Вече 10 месеца сме разделени , той е в Чехия, аз съм в Ню Йорк. Когато бяхме БГ ми пращаше постоянно подаръци, както и когато съм тука. Ужасно много го обичам имаше един период в които не се бяхме чували 1 месец и двамата полудявахме и разбрахме, че един без друг не можем.
С времето и баща ми се дърпаше, защото разликата между годините ни е голяма, но после се успокои. Гаджето ми е голям романтик, прави всичко за мене дори мога да кажа че ще убие някой заради мене в буквален случай. Искрата между нас никога не е запазвала или най-малко намалявала, до сега никога не сме се карали или спорили, винаги сме намирали начин да се разберем. До толкова се е вманиачил в мене, че иска във неговата стая на едната стена да сложи моя снимка в реален ръст. Той много иска да дойде при мене, но като свърши сезона на работата му.
В момента всичко е розово, знам че не всичко което хвърчи се яде, но ужасно много го обичам, за да го оставя и мисля, че щом той не ме остави, когато заминах, знае ли наистина ме обича.
Та въпроса ми е голяма ли е разликата между нас, искам всеки, ако може да изрази мнение, но дори и да е голяма за нищо на света не бих го оставила... Благодаря за вниманието и времето, което ми отделихте
|
