Все едно не съм аз ;х - една дълга история
преди: 15 години, 10 месеца, прочетена 4244 пъти
Досега не съм прибягвала до това да пиша в разни сайтове, за да ми олекне, но явно и до там се стигна. Аз съм момиче на 16 години от голям град. Дори не знам какво да напиша. Да започнем оттам, че до преди няколко години бях според думите на майка ми "Най-доброто дете на Света", а сега съм най-голямото разочарование в семейството ми както за родителите ми така и за самата мен. Не знам защо така се промених, дали е от пубертета или от това, че почувствах доста нови неща, но се чувствам сякаш съм друг човек.

Откакто влязох в гимназията, която исках спрях да уча тотално. За мен се появи много по-важни приоритети от училището. Общо взето всичко слагах преди него и така не усетих как изкарах 2ка за първия срок по математика и завърших с 3ки по половината предмети. Майка ми естествено беше повече от възмутена и аз все казвах, че ще се променя обаче само с казването си останах. Вече забравих кога за първи път се напих, кога за първи път пуших масе, смърках амфет и взимах екстази, кога се прибрах в 10 часа сутринта след дискотека и кога не беше времето, когато не се карах с майка ми, не мразех баща ми и т.н

За щастие алкохола и наркотиците не ме влекат .. както и цигарите, защото 2 години пушех редовно, но ги спрях просто, защото имам прекалено силна воля.. или имах не знам . :) И все пак имам нагледех пример пред себе си какво става след употребата им в големи количества-баща ми е алкохолик. Преди 9 месеца се чувствах в мир със себе си, защото:

1.Не си бях отворила очите за това в какво съм се превърнала през последните години.

2.НЕ БЯХ ВЛАГАЛА СМИСЪЛ В НИКАКВИ ВРЪЗКИ, СИМПАТИИ, ЧУВСТВА И Т.Н КЪМ МОМЧЕТА, от които се вълнуваха всички други момичета на моята възраст.
Естествено занимавала съм се с момчета като всяко нормално младо момиче, но нищо повече от симпатии; дори не съм се влюбвала. И ми беше адски добре между другото, но за съжаление за всичко си има първи път и на мен ми се случи да се влюбя, но за това по-късно.

Да кажа първо, че вече дори не знам на кого да вярвам от така наречените си приятели и на кой да споделя,че се чувствам така просто, защото половината са ми забивали нож в гърба, гледали са ме в очите и са ме лъгали а пък и някои неща просто не мога да споделя дълго време, просто си ги държа в себе си.

Таа за така нареченото влюбване; Срещнах едно момче преди 9 месеца. Тоест преди 9 месеца започна всичко от непрестанните чатове,разговори до непрестанните изневери и лъжи. В началото естествено като в началото на нещо ново, което си мислиш, че ще те прави щастлив и аз се чувствах доста добре. Мислех си, че за първи път се влюбвам и съм уцелила човек, просто съм се влюбила в най-добрия, най-милия и всичко НАЙ.

И така докато най-добрия и най-милия и естествено НАЙ-ВЕРНИЯ не реши, че след като го обичам и му вярвам може да си прави каквото иска. (моля ви без коментари от сорта на "Малка си не знаеш какво е да обичаш", "ХАХА каква любов на 16 години" и т.н чувала съм ги достатъчно,но не ми влияят). Изведнъж се оказа,че съм се влюбила в маската на един човек, който търси само забавление ии някой да му почеше егото. Сега дори незнам какво да кажа за него освен, че каквото и да е направил за тея 9 месеца дори това да ме е накарал да се чувствам като нищожество (защото го правеше) за мен си остава най-скъпия човек и не съжалявам за нито един момент с него и за 9 месеца ми е доказал малко или много дори по по-странни начини, че ме обича и държи на мен каквото и да прави.

Някой ще ми каже ти си луда да обичаш някого,когото не те оценява, но не мога .. Той е като зараза. Опитвала съм се хиляди пъти да сложа край на всичко и даже с него се бяхме разбрали, че сме приятели и до там, но се оказа,че просто не можем. Липсва ми всяка една минута, когато го няма и само той е човека, който ме е карал да плача от щастие и който ме е тъпкал толкова много, че от болка съм нямала желание да дишам. И така за 9 месеца толкова се озлобих от липсата му, че направо заприличах на него и всичките ми приятели ми го казват. Станала съм същата използвачка, манипулаторка, себична кучка, която гледа кой да използва за нещо и после да го захвърли. Същата лицемерка, лъжкиня .. Не съм използвала думата "Обичам те" от доста отдавна освен за това да я кажа на него. На никой не съм казвала "Обичам те" от толкова много време дори на родителите ми, които най-много заслужават да го чуват, защото правят всичко за мен, а аз единственото, което правя за тях е да ги разочаровам всеки Божи ден.

В момента се чувствам най-гадния човек на тая земя ..И още по-гадното е това, че започвам да свиквам да бъда такава и започва да ми харесва. Не знам психичен проблем ли имам или просто до толкова съм се озлобила към хората след като бях толкова използвана, че сега искам да си го върна и дори не подбирам.

И след като изписах 100 реда пак не ми стана по-добре и просто искам да крещя, да крещя, да крещя докато не ми се изгуби гласа та дано цялата тая помия излезе от мен заедно с чувствата ми към тоя глупак,защото не знам колко още ще издържа на тоя тормоз и сигурно отстрани изглеждам жалка, а не точно това не ми изнася .

БЛАГОДАРЯ на тези,които са си направи труда да го прочетат всичкото това. : )

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 10 месеца hash: 7c49964a8b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мила знам какво е да искаш да си тръгнеш от някой но любовта да те спира! Непоносимо е! Разбирам те напълно, и искам да ти кажа че най добре е да кажеш на това момче как се чувстваш и ако той не те разбере намери сили да си отидеш трудно е знам но не е невъзможно а и ти си на 16 не си мисли че той ще ти е последния!!! Желая ти успех и дано да успееш да превъзмогнеш цялата тази болка която изпитваш.

 

...

преди: 15 години, 10 месеца hash: 5f5f8c814b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не, не си жалка, мила, има много други като теб! Разбирам те напълно, защото любовта ни прави на глупаци! Толкова силно си обичала това момче, че си била способна да понасяш и прощаваш всичко, което ти причинява, а той го е усетил и се е възползвал. Излишно е да ти казвам, че си се влюбила в неподходящ, на мен също ми се случи, и също като теб търпя мълчаливо всичко, защото много го обичам. Но трябва да ти кажа, че всичко си има граници! Твоят приятел е злоупотребил с тях и ти не бива да му го позволяваш, колкото и да го обичаш! Това, че си осъзнала проблемите си, най-вече тези с вашите, е първата крачка от разрешаването им! Поговори с тях. А и както ти самата казваш, те имат нужда да чуват думите "Обичам те". Просто им го кажи, не е толкова трудно. Остави наркотиците, дискотеките и фалшивите приятели, те с нищо няма да ти помогнат, само ще подсилят болката, която изпитваш! Потърси нова среда, нови приятели, нова любов, опитай се да започнеш всичко отначало! Не губи вяра! Сигурна съм, че ще успееш. Намери си и някакво приятно занимание (танци, спорт.. сама реши), което да ангажира вниманието ти и да се отървеш поне малко от натрупаната злоба. Не я задържай в себе си, но гледай и да не си го изкарваш на тези, които не го заслужават. Давай напред, майната им на всички, които са те наранили, те не заслужават толкова много! Ти можеш, и ще успееш, сигурна съм! Успех ти желая :):)

 

...

преди: 15 години, 10 месеца hash: 1c7677841e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Кво да ти кажа. Идентичен случай е и при мене. Но с мен положението е по-зле. Заради двойките аз дори не излизам, както ти ходиш по дискотеки защото ми падна самочувствието. Не се интересувам от момичета защото чувствам, че и те нямат симпатий към мен и така. Не знам какво да ти напиша за да ти бъда в помощ защото съм в аналогично положение. В момента и аз се опитвам да "изплувам". Малко по-голям от теб съм между другото!

 

...

горе^

преди: 15 години, 10 месеца hash: 480d76b36d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз бях така само че на около 18... връзката обаче беше по дълга... с години... все още не съм се откъснала... Осъзнах едно нещо, което не зная колко глупаво звучи но се убедих че е така. Обратното на любов не е омраза, а е безразличие. Казвам го във връзка с всички думи озлобила, лъжкиня, манипулаторка и т.н. Просто се оставих в ръцете на ежедневието,а когато има повод за различно се отдавам на него...Изолирах чувствата, освен болката и омразата към себе си. Не съм щастлива. Но тези около мен виждат само това.Така и трябва...мисля....Всички и всичко изсмукват енергията ти и те превръщат в жалка твар която не харесваш,няма смисъл,но няма изход.Колкото и да се бориш все някога се предаваш.Вярвам че ще се справиш и зная че всичко ще отмине.Въпросът е до каква степен ще си позволиш хубави и лоши промени да останат в "най-доброто дете на света".Но нищо няма смисъл.Важен е само вътрешният мир.Живей в хармония с природата,за да се чувстваш ок.Бъди тази която харесваш,не допускаи хората до себе си,те са лоши,използвай ги,но само за общи хубави емоции. Не зная какво повече да кажа...наистина се разчувствах ужасно много и сигурно ще има негативи към моя коментар...но се тая....стискам ти палци да успееш да запазиш красотата,а не да потънеш в тоя свят на сенки като 99% от нас. УСПЕХ!!!

 

...

преди: 15 години, 10 месеца hash: 75700277b0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Мило момиче ...и аз бях в твойто положение и аз в момента съм на 16.. само че аз бях лудо влюбена в това момче 1 година и 9 месеца ..той ме тъпчеше, прайше с ме за смях пред всички... толкова дълго време си ме въртя,че дойде момент в който на мен ми писна и сложих край на всичко.. беше адски трудно,но знаех, че това е най-правилното решение. Наистина не мога да кажа, че още не ми е тежко, още раната стене в мен.. но той просто беше прекалено голям глупак за да му търпя униженията... Съжалявам ако има прекалено много правописни грешки, но още разказвам тази история през сълзи.. толкова време мина, а мен още ме боли за него..!

 

...