Споделена история от Тинейджърски |
Ако сте на мое място , какво бихте направили?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1661 пъти
Пиша тук защото едва ли хората, които ме заобикалят биха ме изслушали и дали съвет..
Момче на 16 съм. Имах приятелка, която ме обичаше истински. Знам, странно е, че толкова рано, но чувствата не питат :).. Бяхме заедно от две години. На втората година вече знаехме какво се крие под значението на думата "ЛЮБОВ". Тогава научихме, че да заспиваш с мисълта за някого, да се будиш със същата тази мисъл, да жертваш себе си, в името на някого. Да се радваш във всеки един миг, който прекарваш с човека до теб. Да не те е страх да бъдеш себе си пред него. Незнам, немога да обясня какво точно чувстрах, но адски ме беше грижа за нея. Така де.. Тя също е на 16 и през Май имаше рожден ден.. Тогава го направихме за пръв път. Всичко вървеше супер, докато една вечер, малко след това, ми писа СМС в който пишеше "Всико свърши". Тогава някаква болка, ме прониза през сърцето.. Немога точно да обясня.. Всякаш бе свито, а после разбито.. Опитах се да разбере причината, веднага отидох до тях, но къщата не светеше.. Звънях , но телефона беше изключен. На другия ден отново отидох до тях и разбрах, че са се преместили в друг град. Няма да ви казвам какво ми беше - досещате се.. Както и да е.. Приех всичко, усмихвах се. Макар че, само аз знаех, че тази усмивка не беше истинска. И така, когато завършихме училище се запознах със едно друго момиче, което идва тук лятото, но до сега не съм я познавал. Допаднахме си. Излизахме, ходехме заедно по купони. И постепенно си тръгнахме. На 15-ти август правим месец, откакто ходим. Стана бързо, не усетих точно как стана. Тя знаеше за историята с бившата и именно тя ми даде силата да се изправя и ми показа, че утехата идва, точно когато най-малко я очакваш. Тъкмо бях по-спокоен, но снощи като се прибрах, попаднах случайно на папки, в които имаше снимки с бившата. Тогава, всичко това почна да ме сполита отново. Съзлите, болката, която беше утихнала, отново се завърна. От тогава се затворих в нас и не излизах. Слушам нашите любими песни, спомням си за всеки един момент с нея..
Сега, макар и да е на 400 километра от мен, чувствам че ако продължа връзката с новото момиче, я карам да се чувства предадена. Защо ли не ми каза, че тръгва? Какво да направя? Нея я няма, а момичето с което ходя, скоро и то ще си отиде. А от разстояние смисъла се губи. Ако се опитам да се върна при бившата ми ще е същата работа. Аз съм на принципа "По-добре да ме боли, че не е моя, отколкото да ме боли, че е моя, а не е тук" Обаче незнам какво да правя. Затова ви моля за съвет! С това момиче ли да остана, с бившата ли да търся контакти? И двете ли да ги оставя на мира? Защото с която и да съм няма да е до мен.. Незнам просто според вас какво да правя? ..
ПП : Благодаря за отделеното внимание и за съветите, които ще ми дадете!
|
