Споделена история от Тинейджърски |
Има ли ми нещо?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2080 пъти
На 16 години съм и от повече от половин година имам леки проблеми със себе си(депресия по-скоро, и апатия, променливи настроения, но всичко си беше нормално)
В изминалия месец и нещо обаче се задълбочиха.
Нощем е отвратително, изпитвам такова силно желание да умра. Едно отвратително чувство, непоносимо, разпръснало се и е стегнало гърдите ми. Усещам присъствия, чувам гласове, но най-вече усещам демоните вътре в мен и около мен. Те са там през целия ден, но вечер ме съсипват. Не мога да заспя, опитвам, но не мога, това е задача, свързана с неимоверни усилия. Е, естествено имам и нощи, когато съм изпълнена с умора(явление срещано главно през деня), но дори и тогава сънят е труден. Нощем се въртя, събуждам се, в повечето случаи нямам проблем пак да заспя отново. Най-страшно е присъствието, понякога страхът ме обладава напълно. Не знам дали всичко не е една голяма илюзия, но факт е, че тя ме съсипва и въпреки всичко не мога да живея без нея.
През деня не съм толкова уязвима. Настроението ми е променливо, от безконечно щастие до печална тъга и от изпълващ гняв до маниакална еуфория. Демоните пак са с мен. Понякога забравям всичко и съм напълно спокойна, отделена, хармонична. Изпълнена съм с любов, с желание да помагам, да дарявам добро, а друг път с омраза, но не насочена. Понякога не искам да виждам никого, но друг път се нуждая от дребна комуникация, но само с определени хора. Напоследък имам лека фобия от общуване.
Друг мой проблем е, че имам нужда да страдам, и също и да искам да съм болна от нещо. Искам щастието силно, но не мога да се откажа и от страданието. То е като наркотик.
Както и да е, контролирам се сама. Справям се доста добре. Никой не ме смята за психично болна. Само за по-странна, променяща се малко и дотук. Никога не се издавам, не говоря за това с никого. Може би защото се чувствам виновна да го правя. Хората имат много повече проблеми, някои нямат какво да ядат, а аз да седна да говоря за себе си. Като цяло се чувствам виновна да получавам помощ или каквато и да е от някой, камо ли пък да му натрапвам проблемите си, които не са малко, но не са и значими в сравнение със световния глад и мизерия.
Освен това считам психиатрите и etc за още по-болни, алчни и гадни хора, целящи да ти вземат парите, без реално подобрение в състоянието ти. А и друго, психиатрите са с вселени демони в тях, убедена съм или поне така си ги представям.
Не виждам бъдеще, не знам каква искам да бъда, сякаш съм безцелна. Преди мислех,че съм дете индиго,че съм тук,само за да помагам на хората,но сега не се чувствам годна за това или поне не през цялото време.Не виждам наслада и смисъл в нищо.Е освен в секса,но понякога искам непрестанен секс,друг път това ми е напълно безразлично.
Главният ми проблем,е че не мога да се концентрирам дълго време в една дейност.Дори една книга не мога да прочета,а толкова много обичах четенето преди.
Интерсувам се от окултизъм,теософия,медитация,кинези.Смятам,че всеки може да развие тези си качества.Стига да иска,човек може дори да лети.
Изпитвах нужда да споделя на някого,защото не издържам повече.Не споделям и ми е още по трудно да се контролирам(особено нощем,когато искам да се самоубия).Но трябва да се справя сама,да се стегна и да се оправя,без да търся помощ,защото имам мисия,която ме очаква,и близки,които ме обичат.Но е много трудно,особено като се опитват да ми насаждат мисли в главата и да ми внушават идеи душите на някои болни.
Благодаря много,че прочетохте тази история.Ако не съм нахална,мога ли да ви помоля за съвет как да се справя със ситуацията и със себе си.Ще ми е от полза мнението ви,но не обиждайте,моля ви,защото иначе се разстройвам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: b7f3609db0 |
|
1. Да, определено ти има нещо - на 16 си и те тресе Хормонът.
Всички сме минали през това, повярвай ми. Родителите ни как са ни търпяли - не знам.
Ако избуташ тази годинка след 17 ще почнеш да се оправяш, а след 18-19 окончателно не си пубер. Не подтискай и сексуалните си нужди и се научи да мастурбираш. Ще се почувстваш по-добре.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 0bccd3a8a3 |
|
2. Демони..?? имаш нужда да умреш и да страдаш... човек незнам ама мисля че определено ти има нещо... :Х Или си някво емо дет са режат слушат метал и разни такива или не си редовна :хх А пък като ти се мре толкос много се хвърли от някаде е :Д:
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: d574ed2deb |
|
3. От авторката:Нито съм емо, нито слушам метал, нито си режа вените, даже хората ме смятат за много позитивен и добър човек. Предпочитам да си правя секс с реални хора(което и правя), вместо да мастурбирам. И не искам да умирам, просто нощем, когато съм сама, усещам присъствия и чувам гласове, което ме побърква, и не знам какво да правя.
Мерси все пак, че се изказахте...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: cbc0a77037 |
|
4. Имам същият проблем и незнам кво да правя :(
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: c8ce381588 |
|
...
| преди: 11 години, 1 месец hash: a360d15ba3 |
|
6. Съгласна съм с номер 5.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 1250c5fa2d |
|
8. Авторке препоръчвам ти да отидеш на психиатър и да му кажеш как се чувстваш, защото това с чуването на гласове не е нормално. Аз също имах такова нещо и се лекувах с лекарства. Не ги слушай тези дето хейтват за емото и тем подобните глупости. Успех и да се оправяш!!!
|
|
