Дали съм обратна?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2527 пъти
Здравейте, на 15 години съм за 9 клас. Моят проблем е, че от както напуснах предишното у-ще и започнах постоянно да мисля за една госпожа. Докато бях там не ми пукаше за нея, аз дори се отнасях лошо с нея, а тя винаги се държеше с мен много добре, винаги ме подкрепяше и винаги сме били в добри отношения в сравнение с други учители. Но това че тя се държеше така добре с мен го осъзнах по-късно и мисля че затова се получи така. Сега се виждаме рядко, не всеки ден както преди и ми е мъчно за нея- сега се държа прекалено много добре с нея и мисля че вече това не е добре за мен а сега на нея просто съм й просто БЕЗРАЗЛИЧНА. Много ми липсва като не я виждам по толкова време дори и сега през ваканцията. Винаги, когато я видя ме побиват тръпки и ми иде отвътре да я гушна, но не мога защото се опасявам да не си помисли нещо и да почне да ме отбягва. Но всъщност си имах гадже до преди 2 дни - скарахме се и скъсахме, връзката ни беше сериозна да кажем - 8 месеца. Не ме привличат момичетата, просто тази учителка за мен е много специална, чувствам я много близка и обичам като видя усмивката й, смисъл не че е някаква страшно красива, но я обичам вътрешно, а сексуално изобщо ама изобщо не ме привлича. Падам си по момчета разбира се че мъжкото ме влече с изключение на нея. Помогнетее ми какво да правя и как да забравя тази жена... или да я забравя или просто да я накарам да се сближим като приятели- нищо повече не искам от нея освен повече внимание и да цени това което има защото супер много съм се жертвала за нея, а да не говорим в какви ситуации съм й помагала. За това сега ме боли. И искам просто да я гушна приятелски защото никога не съм го правила по простата причина че не знам как ще бъде нейната реакция, а тя е особен характер и трудно може да я опознае човек. И да я гушна, тя няма да ми върне жеста. За това или ще бъде, или няма да бъде. Или трябва да се боря да я опозная за да бъдем наистина близки и да се уважаваме за да не ми е зле сега или просто ще се опитам да я ЗАБРАВЯ, въпреки че ще ми бъде много трудно защото за да я забравя - не трябва да я виждам, не трябва да й звъня, не трябва да й пиша - просто все едно не съществува. Но се е случвало тя да ми звънне и като видя че тя ми звъни как да не й вдигна... ще ми се иска но трябва да стискам зъби за да се радвам за напред и да ми стане така безразлично, както аз изглеждам в нейните очи... Благодаря ви че прочетохте и се надявам да няма лоши коментари просто си казах истината

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: 11fc141f13

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   МОмиче и аз съм така с госпожата ми по Химия това не значи, че си обратна, а просто си се привързала към нея според мен е така! Ж14

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 77d0632c8c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Нищо общо нямаше заглавието с проблема. От къде на къде ще си обратна за дето си била приятелка с учителката? По твойта логика аз съм гей, защото един от любимите ми учители е мъж!?

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: cee239c1aa

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката - до номер1 - наистина, права си може да си пишем ако искаш - ти на колко си? до номер 2 - ами не знам какво да си помисля, защото ми е много кофти и не знам как да постъпя, за това. А не че съм "приятелка ", но просто я чувствам много близка и не искам да се забравяме въпреки че мисля ако я забравя може да се чувствам по-добре... Модератор - не публикуваме контактни данни

 

...

горе^

преди: 7 години, 8 месеца hash: 2b0eb03468

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, все още ли изпитваш тези чувства? Ако не, как се справи с това да е забравиш? Аз съм така вече близо 6 години.. Всеки ден мисля за нея.. Чувствам е по- близка и от майка ми, тя знае повече за живота ми отколкото майка ми.. Но и тя е труден характер и мен ме е страх да е прегърна защото не знам как ще реагира. Прегръщала съм е веднъж, когато и подарих букет за 15 септември и все още пазя тези прегръдка в сърцето си.

 

...