Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Какъв тип музика ти харесва? Какъв спорт харесваш?

7.   Здравейте! Аз съм авторката. Много ви благодаря! Относно номер 6:Питаш ме каква музика и какъв спорт ми харесва, за да разбереш до каква степен съм задръстена ли? Може и да не съм разбрала смисъла на въпроса, но си имам извинение, че съм на 12! :)Харесвам поп и рок музика, а със спортовете съм скарана! Обмисляла съм да тръгна на таекуондо, за да ги разбия(за самозащита), но не мисля, че ще постигна нещо. Единственото, което ми направи впечатление е, че май ме мислите за някакво заблудено хлапе, а не за нормален човек. Но ви разбирам-все пак съм по-малка от вас. Много ви благодаря! И очаквам още хора да коментират, ей! :)

8.   Зная колко жестоки могат да бъдат децата. Мен започнаха да ме тормозят още от втори клас, заяждаха се с мен, а аз какво им бях направила? Ами абсолютно нищо. И така тормоз чак до 8-ми клас. Влязох в гимназия, реших че ще съм по-общителна и т. н. Но не, отново се оказах аутсайдер, защото не се гласях като кифлите. Редовно отнасях подигравките на момчетата за това как все още не нося сутиен, как капка грим не слагам, колко съм грозновата, колко съм кльощава, как идвам на даскало без да си направя косата на прическа. Пубертетски глупости. Но нещата се промениха.. Ти трябва да си намериш приятели, които да те уважават, да не се движиш сама, не е нужно да са хора от класа ти. Запиши се на някакъв кръжок, бъди сред хора, това ще ти повдигне самочувствието и твоите скапани съученици ще видят, че те са единствените които не те оценяват. Бъди себе си, показвай интересите си, каква музика харесваш и такива неща, и да не ти пука какво ще си помислят останалите. Знам, трудно е, но се получава! След известно време съвсем ще спре да ти пука за тези нещастници, защото ще си имаш компания, приятели и ще знаеш, че си много по-готина от всичките кифли в твоето училище :)

9.   Тренирай футбол! И ги разбий с 5 - 0!!!!

10.   И на мен ми се подиграват затова те разбирам (и аз сум на 11г. ) самоче на мен ми се подигравам защото съм момиче като момче нося дрехите и обувките на брат ми защото не харесвам мойте слушам само и едимствено рап и рок, често ме бъркат непознатите с момче, а и подигравките към мен свършват с много охкане за този който се е подигравал иначе съм един пълен аутцайдер, РАЗБИРАМ ТЕ

11.   Напротив ! Много добре те разбирам и още преди да напишеш на колко си години , се сетих , че си по-малка.
Мила, до 8 клас и аз бях обект на подигравки от страна на "готините" , а същност това са само кифли и комплексарчета , те ти завиждат за високия успех и се мъчат да смачкат самочувствито ти , понеже с нищо не са специални.
И аз също съм била тормозена , и аз бях "зубърче" ,но още сте малки , този период се надживява !
Сега още имам висок успех , но никой не ме закача , просто защото вече сме по-големи и на хората им омръзва да се държат като деца .
И не вярвам да си грозна , това се е породило от думите на тези барбита , които те тормозят ,също като теб се мислех за грозна и да , наистина не съм хубост неземна , но ако е така , тогава защо сега имам повече приятели от най-голямата кифла в класа ми ? И защо толкова момчета ме харесват ? И външният видне е най-важното , а това как се отнасяш към хората , все някога ти писва да се занимаваш със заядливци и търсиш разбран човек като теб !
За това сега познавам толкова хора ,които ме харесват , понеже не съм била гаднярка като онези кифли и съм била просто себе си. Не заради "супер-визията" ми или нещо друго , а заради човека , който съм !
Така ще бъде и с теб , още си малка ,дори няма 12 !
Няма нужда да се правиш на "готина" , да се опитваш да смениш визията си и да си като останалите ! И не се мрази , така никога никой няма да те харесва , ако ти сама не се !
Много добре те разбирам и ти казвам , че всичко ще се промени от само себе си !

Момиче на 16

12.   Благодаря, че ме разбирате! Оценявам вашата помощ, но аз просто не мога да се харесвам, ще се мразя цял живот! Не мога да повярвам, че ще се разкрася! Това не са пубертетни пъпки, нито нещо друго временно! Това е завинаги! Все едно очите ми да са червени(не са, разбира се)! Те никога няма да се променят, освен ако не ги променя изкуствено с цветни лещи! Пак повтарям, че това е само пример. Като малка бях забавна, красива, с чипо носле, в 1-ви клас постоянно се забавлявах и отговарях на въпросите на учителките. А сега лицето ми коренно се промени, няма никаква прилика с красивото момиченце отпреди. Вече стоя като закована на чина си, не вдигам никога ръка. Добре, че оценките си остават отлични, но засега. Имах приятелка, но се оказа, че тя ме използва! Но защо аз не съм като хлапетата? Роднините(кажи-речи само те ми останаха)са ми казвали, че не говоря като 12годишна, а като по-голяма! Вижте докъде стигнах, хваля се сама, понеже няма кой друг да го направи вместо мен! ОТ АВТОРКАТА

13.   Като за начало се запиши за нещо, че като те ударят да ги удариш двойно по силно, или прави упражнения в къщи. Щом самочувствието ти е до 0, и самата ти се мислиш за грозна, трябва да намериш "грозното" в себе си и да го премахнеш. Ако имаш пъпки ги мажи с крем "Здраве" до 2-3 дена изчезват. Не слагай много грим естествено, след като крема попие, си слагаш малко пудра и ако искаш спирала, може и гланц и Уаля си готова за училище, не си слагай сенки защото те състаряват и се носят само за специални случай.. Никога не си слагай фон дю тен ...обличай се малко по така "Барби" но не прекалявай, и появрвай ще се учудят ;)

14.   Здравей! Аз съм момче на 13 години, сега ще бъда седми клас. И аз отнесох доста подигравки тази година, замеряха ме с разни неща (обелки, моливи), но накрая просто ми писна и пребих единия. Аз съм 174 см. висок, той - около 150 см, та може да си представите какво стана..... както и да е.

Единствения начин да се справиш с тези изроди е бой. Няма друг. Много ми се иска да съм в твоя клас, за да мога да ти помогна. Просто толкова съм ги намразил тези изроди, че съм готов едва ли не да ги убивам.... откъде накъде ще се подиграват на други хора?

Успех!

15.   №13, благодаря за съвета! А за дългия нос да виждаш решение? Не, нали? Наясно съм с гримирането, което ВИРТУАЛНО променя външността, но това не е решение на проблема! Единственото решение е да изчакам да става на 18 и да си направя пластична операция на лицето! Но по-добре е да се застрелям! Повярвайте, ако не ме беше страх, че ще оцелея, щях да го направя!

А за дрехите:Страхотно, сега остава само родителите ми да ми разрешат най-накрая да си избирам дрехите САМА! Знаете ли, какво изпитвам, когато видя някоя красавица? Не, не е завист, а.. отчаяние. Идва ми да се разрева, когато видя някоя "Мис Съвършенство"! А споменах ли, че ме е страх от хората? Само знаят да се подиграват! Зяпат ме, все едно съм някакво чудовище! ВИНАГИ избирам местата, където няма хора! Преди не се срамувах толкова, но като започнаха АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ да ми се подиграват, вече съм съсипана! Вашите съвети са страхотни, но ИЗОБЩО не са променили нещата! Никой не може да ми помогне! Онзи ден замалко да счупя огледалото! Изронила съм хиляди сълзи пред него... аз съм развалина! Грозна, скапана, тъпа развалина! ОТ ОТЧАЯНАТА АВТОРКА

16.   Момиче няма за какво да се притесняваш и аз изглеждах грозен на 12. :) Почни да спортуваш колкото до носа да ти кажа и в моя град има момичета с крив нос или дълъг ама това не ги прави грозни, някой от тях са даже много секси :)

17.   Ами и ти ги тогава обиждай. Кажи им, че те не са по-готини от теб да ги видим тогава.

18.   Ходи на кикбокс ходя и знам ме ще те оствят на мира

20.   Не позволявай да те тормозят. Това си е чиста ДИСКРИМИНАЦИЯ. Аз съм на 13 години, но пак ме обиждат, но и аз съм преминавала това. Не се притеснявай, ако нямаш приятели това значи, че тези са Боклуци. :) Някой ден ще си намериш приятел и добре е, че учиш и си отличничка. Когато пораснеш и си намериш престижна работа, а те ще ти завиждат и ще потърсят помощ от теб, ще видиш.
Мария

21.   Спокойно! Само бъди себе си! Аз съм на 14 и още имам този проблем! Спокойно, бъде себе си и си вдигай главата нагоре, да не ти пука! Знам че е лесно да се каже!! Историята при мен е същата!! И още съм така!! Изтрай ги още малко и след 7 клас отиди да учиш някъде! Има някой който ще те обича и ше държи на теб! Само не губи вяра! Не прави грешката която направих аз!!

22.   Съжалявам, че се измъчващ толкова заради вънщния си вид. Всеки има нещо, което не харесва в себе си. Предлагам да се фокусираме върху нещата, които харесваме в себе си и които ни правят щастливи.
Нека да бъдем позитивни и да се усмихваме повече:) Всичко ще си дойде на място като му дойде времето, а дотогава не обръщай внимание на тези ограничени и тесногръди хора и в никакъв случай не се изолирай. Непреставай да търсищ приятели. Не забравяй, че който търси намира:)

23.   И аз бях като теб само че съм момче. До 8 клас ми се подиграваха и ме обиждаха някакви кретени и с никой не говорих абе стоях си сам и си мълчах. Разликата е че не бях зубър - имах четворки и петици повечето. Сега в гимназията пак не съм много общителен, но поне ги няма онези кретени и никой не ме обижда и подиграва. Е и да го бяха правили сега щях да ги пребия, защото вече съм по-твърд а преди бях слаб. На 18 съм и го карам като вълк-единак :) Без приятели съм имам само познати около 4-5 човека които уважавам и само ги поздравявам... А ти изчакай поне до 15-16 год 100% ще станеш по красива не се безпокой винаги е така. А тия които ти се подиграват има само един начин - опълчи им се! Учителите са пълни тъпанари и тъпанарки нищо не предприемат. Насилието се оправя с насилие!

24.   Красивите момичета са грозни като малки ;P

25.   почти на 12??? момиче, та ти си още дете!!!! я се осъзнай

26.   И аз съм била така-всички ме мразеха, по-милите просто н еми обръщаха внимание... Изкарвах шестици, само че без да уча/фук, фук/ От нямане какво да правя с еразкарвах с едни момичета, които сам оме използваха и се държаха гадно с мен.... После обаче срещнах едни готини хора/с по три-четири-пет години по-големи от мен/които супер мног оми се кефеха понеже съм зряла, умна, отговорна и имам много хобита/в стария ми клас хобито беше гримиране/ходене по идиоти... И тия приятели ме научиха да затапвам кифлите и да бия идиотите. Така до края на семди клас с еразправих с всички, момчетата не смееха да ми кажат нещо, момичетата спряха да ме закачат като цяло... И сега съм осми клас в езикова, където всички са като мен!! И ми е супер готино... Дръж се и си иди в класна гимназя, там е по-добре.

27.   аз си имам гадже но маи не ме харесва само иска да се махне от мен и аз сам много умна но какво да се прави аз имам най голям враг и ми казва че сам пъпчива и много много много грозна но не аз сам такава а тя измисли нещо умно което тя да не е чувала за него а аз сам 2 клас.

29.   Абе и аз все съм дразнен от приятелите ми. Все ми се ебават затова каква глупост съм казал, объркал съм някое име и т. н. Това продължава 4 години и ми писва. Моля ви помогнете ми (на 14 съм).

30.   Здравей, 29! Да не би просто да се шегуват с теб? А по принцип използват ли те, имам предвид например да те викат само, когато им е скучно или им трябва нещо, съобразяват ли се с теб за други неща...? Ако обаче наистина с лошо го казват, най-добре си търси нова компания, например общувай с някой от класа или другаде, сближете се, после този човек ще те запознава и с други и така.. може и по фейсбук да се запознаваш.

31.   Момиче вземи и се стегни! Кво те интерсува дигни си самочувствието всички го правят защото завиждат според мен си умно момиче не се хващай на глупостите на тези изперкалите. Бъди спокойна вдигни главата нагоре и толкоз! И аз бях така, но малко по малко се оправих сега никой нищо не може да ми каже, защото знае, че има проблеми. Виж това >> Характерно за срамежливите хора е че постоянно анализират поведението си, обмислят всяка дума, която ще кажат и отново и отново се обвиняват, че са се държали глупаво.

От къде идва притеснението? Защо за някои хора е толкова трудно да се отпуснат в компания?

Убедила съм се, че притеснението изобщо не е свързано с липсата на някакви качества или възможности.

В повечето случаи срамежливите хора са изключително интелигентни, притежават редица умения, изпълнени са с нови идеи. Притеснението обаче им пречи да споделят идеите си публично. Те избягват да изказват гласно мнението си и остават незабележими в тълпата.

Ако успеят да се отпуснат, те са много добри събеседници, от които може да се научи много.

Срамежливостта не е свързана и с липсата на красота или с ограничени финансови възможности. Заблуда е, че ако човек е по-красив или облече скъпи дрехи, ще се избави от своята стеснителност.

Често много красиви хора и хора с възможности са чувствителни към социалната оценка и избягват общуването. Явно проблемът не е в това…

Тогава коя е причината за срамежливостта?

Притеснителността се оформя като част от характера още в детството и в основата и стои страхът от осъждане, страхът да бъдеш себе си.

В някои случаи минали преживявания, „провали“ или грубо отношение на околните могат да оставят следа в подсъзнанието. И при всяко общуване или подобна ситуация, се отключва запаметената реакция. Притеснителните хора отдават голямо значение на мнението на другите и са изключително самокритични и взискателни към себе си.

Как да се справим със срамежливостта и притеснението?

На първо място приемете себе си такъв, какъвто сте.
Престанете да се обвинявате, да се анализирате и да изисквате твърде много от себе си.

Не се измъчвайте с непрекъснатия стремеж да се промените и да станете „отворени“. Самата мисъл, че сте притеснителни и че на всяка цена трябва да се промените създава допълнително напрежение и ви кара да се въртите в кръг.

Приемете, че вие сте уникален и съвършен такъв, какъвто сте.

Не е необходимо да се променяте, не е необходимо да говорите и да се държите по определен начин, не е необходимо да се харесвате на околните.

Свалете това тежко бреме от плещите си.

Не е неоходимо дори да имате голямо самочувствие и да демонстрирате увереност.

Всичко, което ви е необходимо е просто да се отпуснете.

Ако вие се приемете такъв, какъвто сте, и другите ще ви приемат.

Намалете важността, която придавате на мнението на другите.
Помислете защото е толкова важно за вас какво ще си помислят хората. Най-вероятно се страхувате да не бъдете отхвърлени…

Приемете, че никога не може да ви харесат всички и че не мнението на другите е важно, а вашето собствено.

Признайте как се чувствате.
Вместо да се опитвате да скриете притеснението си, е по-добре да признаете – „Много съм притеснен, мислите ми се изпариха“ или нещо подобно. Това признание автоматично ще намали напрежението.

Съсредоточете се върху конкретния момент.
Срамежливите хора са толкова заети с анализиране на своето поведение и как ги приемат околните, че загубват нишката на разговора или пропускат някои важни моменти от ситуацията.

Затова отклонете вниманието от себе си и го насочете към другите и ставащото около вас.

Не мислете за моментите в миналото, когато сте се „издънили“, а се съсредоточете върху ставащото в момента. Опитайте се да се научите нещо за хората около вас, попитайте ги за нещата, който ги вълнуват, чуйте какво ви разказват. Ще видите, че ако се концентрирате върху самия разговор, а не върху това как ви възприемат, ще започнете да се отпускате и ще установите, че общуването може да бъде много интересно и приятно.

Обикновено най-силно хората се притесняват в присъствието на
така наречените – авторитети или хора, които те смятат за повече от тях.

Знайте, че „авторитетите“ не са нищо повече от вас. С който и да трябва да разговаряте – с виден политик, президент, известен актьор или олимпийски шампион, помнете, че те са хора като вас. И те имат своите проблеми, страхове, притеснения, недостатъци.

Абстрахирайте се от мисълта какво работят или с какво са известни.

Те са обикновени хора точно като вас. И дори в определен аспект да са постигнали много, то в други области вие знаете много повече от тях и те могат да се поучат от вас.

Не приемайте околните като враждебни същества, чиято
единствена цел е да ви следят и оценяват. Хората си имат достатъчно други грижи и едва ли това как вие се държите ще е най-важното, което ги интересува.

Не си мислете, че всички са се съсредоточили върху вас. Вие не сте център на света.

Започнете да изказвате своето мнение. Не отлагайте това за
следващия път. Когато искате да споделите нещо или да се включите в разговора, просто го направете веднага, без да чакате „удобен момент“, без да обмисляте дали ще прозвучи глупаво или смешно.

На мен ми се е случвало в непозната компания да искам да споделя своя гледна точка, но докато се престраша да кажа нещо, разговорът вече е преминал към друга тема или хората си тръгват.

Но когато го направя, придобивам увереност, отпускам се и сама се учудвам на себе си колко общителна и свободна мога да бъда.

Затова просто направете първата крачка.

Разбира се, всеки човек в определени ситуации се притеснява и се чувства несигурен.

А вие притеснявате ли се когато попадате в непозната среда и как преодолявате напрежението? Можем ли навсякъде да се чувстваме в „свои“ води?

32.   Според мен си много добро момиче, но трябва да направиш едно нещо, когато те нападат или не обръщай внимание или просто започни и ти! Няма значение колко са един човек може да е равен на хиляди други затова стани по силна вярвай в себе си! хубаво е, че учиш а не си мързелива като другите всичко най - хубаво момиче! Ти можеш и успееш!

33.   Аз съм същата като теб. До 4 клас ме наричаха зубърка. Но после преосмислих всичко и се промених... За да станеш готина, ти трябва да се обличаш в стил SWAG, а не като стриптизьорка... Трябва да забавляваш хората... Но най-важното-да си непукист. Така хората ще разберат, че ти не си това, за което те мислят...