 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Имам чувството, че полудявам с това тъпо чувство за нереалност!
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 11385 пъти
Здравейте. Момиче на 16 години съм. От много малка ме обземаше чувство за нереалност, но тогава дори не знаех какво е това и не му обръщах внимание. Случваше се рядко. До сега. Преди седмица както си вървях с компанията и седнахме на кафе изведнъж ми стана нещо, обзе ме чувство за нереалност, не знаех нито какво говоря нито какво правя. Говорех нещо и то беше толкова несвързано, че се зачудих какво ми става.
Всъщност аз имам и паническо разстройство, но не знам дали то е заради това чувство за нереалност, което имам от 2 клас може би. Живеех години наред с него и свикнах да се появява рядко, но в последно време става все по-често. Днес цял ден просто не знам нито къде се намирам, нито какво правя. Беше един страхотен ден, а аз дори не знам кога мина и какво стана... все едно не съм на мястото си.
Седя и си мисля колко време ще издържа така, мисля си, че полудявам, какво става с мен?
От сутринта просто чакам деня да свърши, да си легна с надеждата, че утре ще съм по-добре, но дали? Споделете, ако имате някакъв съвет към мен, ако всичко това ви е познато. Просто кажете нещо, каквото и да е, защото аз сама не знам какво да правя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: b7d001946a |
|
1. Виж книгата ''живот след смъртта'' на Дийпак Чопра там много добре обяснено състоянието ти. На душата ти всъщност. Живееш като в сън, нали? И на мен ми се е случвало. Не мога да напиша повече да не ни преберат в психиатрията :)) шегувам се. Но те разбирам. Прочети книгата и ще си на ясно със себе си.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 3cabea9373 |
|
2. Първо -ти още си в пубертета, така че донякъде е нормално да се чувстваш объркана за някои неща. Второ-ако компанията не ти допада, ако нямаш някакво занимание или хоби, ако ти е втръснало от сивото ежедневие, ако искаш нещо по различно, ако ти е просто тъпо, лениво, скучно или уморено, също може да се почувстваш така. Просто се замисли какъв живот водиш и какъв би искала да водиш-може би просто се нуждаеш от смяна на обстановката и промяна на навиците...
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 25c3196cb6 |
|
3. Премери си кръвното колко ти е по принцип и колко ти е в тези моменти.
Аз получавам усещане за нереалност, когато ми падне кръвното. Направо е все едно не съм тук, нищо около мен не е реално и не знам какво правя и какво се случва. Но при мен това е от кръвното, не от някакви странни състояния на душата.
При високо кръвно също се получават неприятни усещания.
Вобще моето кръвно има навика в определени периоди доста да подскача, но съм му свикнала и знам как да се оправям :)
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: bd55d35f70 |
|
4. До номер 1, благодаря ти много за препоръката, но не ми е толкова важно да съм на ясно със себе си както казваш ти. Това го оставям на заден план. Сега искам просто да премахна това чувство по някакъв начин! Вече трети ден подред ме мъчи и просто не знаеш какво е всяка сутрин да се събуждам надявайки се, че съм на мястото си, че е изчезнало а то се оказва, че все още съм в нереалния свят..Ужасно е.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 5b4f84a8c3 |
|
5. При мен е същото, аз съм момче на 16, от 3 клас започнах да придобивам това скапано чувство. Измъчваше ме до 6 клас, когато си казах "достатъчно". Оттогава допреди 3 месеца тая година да се е появявало 10 пъти и то за 1-2 минути. Но заради тъпата втора смяна не съм виждал светлина от половин година и това и сивото ежедневие почнаха да ме побъркват и познай какво: скапаното чувство за нереалност се върна. Но стана най-зле, когато си срязах сухожилието на пръста и не съм излизал навън откакто ме изписаха от болница, близо 20 дни. И толкова ми е тъпо, че когато си гледам ръката и как пипам нещо с нея, се чудя как усещам и много други такива мизерни работи.
Мисля, че това е, защото права едно и също всеки ден и ако продължавам така, един ден ще ме вкарат в лудницата.
Така че споко, не си сама.
|
...
| преди: 11 години, 1 месец hash: a7435ca7ce |
|
6. Имам абсолютно същия проблем и се чувствам много гадно немога да го обясня и дори не знам дали си внушавам, но се чувставам по-различно отколкото попринцип и се притеснявам от това чувство и дори понякога от притеснение не ми достига въздух! А когато не мисля за това се зувствам много добре! А моя въпрос е как да се справя с внушението?
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 8b5b15fb5a |
|
8. На 13 години съм и цяло лято бях така, не за друго, ами защото пуших нон стоп трева и съм сигурна, че е от това. Защото като спрях да пуша и това чувство изчезна.. Но не знам при теб от какво може да е.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 43b502249b |
|
9. Нарича се дереализация/деперсонализация. Авторке, ако това да си наясно със себе си не ти е на преден план, няма да се оправиш.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 6460a1babc |
|
10. Знам, че темата е стара, но все пак ще пиша, защото съм отчаяна.
Преди 2 седмици рязко ми падна кръвното, от тогава се чувствам странно, сякаш не знам къде съм в резултат на това изпадам в паника и започват да ми треперят ръцете и краката. Моля ви, споделете ако сте успели да се справите с това неприятно усещане, защото ще полудея.
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: d76cfa6c4d |
|
16. Аз съм на 13 години... Всичко започна, когато бях на лагер с класа си... Бяхме се събрали момичетата и момчетата в една стая и скачахме по леглата на тъмно... Очевидно, класния идваше и се караше.. Изведнъж, докато играхме, ме обзе странна мисъл... Накарах класа си да светне лампата и помолих приятелят ми, с когото ме настаниха в една стая, да ми даде ключа за стаята ни.... Гледах балкона и си представях как скачам и умирам.. Общо взето: мисъл за самоубийство.... Молех се на Господ дни наред... Всяка вечер от лагера прекарвах прикован на легло, мислейки как ще се чувстват родителите ми и роднините, когато напусна този свят.... След като си тръгнах от лагера, вече такива мисли нямаше... Но пък след 2 седмици започнах да виждам всичко като в сън, да мисля, как всеки момент ще се събудя, мускулите ми пулсираха.. Започнах да ставам хипохондрик... Мислех за тумори в мозъка... Сега нещата са постоянни... ПОМОЩ!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
