 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Омраза без причина? Защо?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2837 пъти
Познавам много момичета и момчета още от основното ми училище, които ме мразят, а ние дори не се познаваме толкова лично, само по имена... дори не сме си говорили. Те не ме харесваха, нито пък аз тях. Имах си своя групичка от по-затворени момичета и се чувствах добре там. Самата аз не бях отворено дете. Само че с тях се скарахме. Приобщих едно момиче в групичката ни и станахме 4. Третото момиче ме скара с тогавашната ми най-добра приятелка, а четвъртото, което приобщих към групичката ни и то май имаше пръст в това, или поне ако е била невинна, то й беше много забавно, когато ме отрязаха. Хич не си мълчеше и на глас ме обиждаше без да й пука, че я слушам. Супер гадно ми беше тогава не отричам. Но се радвам, че стана така и се разделих с тези момичета. Нямаме нищо общо сега. Наклеветиха ме за думи, които не съм казала, а ги беше казала тази, която ни скара. Най-голямата ми грешка е, че не се защитих. И най-тъпото е, че и сега нямам навика да се защитавам... защо? През онази работа ми е за всички. Не мога вече да се доверя на някой камо ли да му бъда приятелка. Можем да бъдем просто познати и ей така за едно кафе.... макар че вече и за кафе не става, всеки гледа как да измъкне нещо от теб и след това да си го украси както иска. Та така... Другите, които ме мразят... незнайно защо, пак са от основното. На скоро съвсем случайно видях едно момиче и тя като ме видя такъв злобен поглед ми хвърли, че чак ми стана неудобно - вместо на нея да й стане. Как може такова нещо? Голямо момиче, а се прави на... интересна. За пред кой? Иначе ако беше сама не вярвам да ме изгледа злобно, няма на кой да е интересна. Едно момче от бившия ми клас наскоро видях, срещнаха ни се погледите съвсем случайно - и той като ме видя... направи поглед тип "отвращение". Супер гадно ми стана, а не съм грозна. Поддържано момиче съм, имам си обожатели(не включвам в графа обожатели онези момиченца с почистените вежди и епилирани навсякъде, не си падам по такива педалчета, иначе момчето от класа ми е от тях). Но все пак... независимо какъв си, как е възможно да има такива хора, които те гледат изключително злобно, говорят за теб без да им пука, че си близко или слушаш? Просто съм възмутена. Дори по форумите вече, хората се отнасям с злоба към теб. Защо? Едва ли е в теб причината, след като дори не се познавате.
Въпросът ми е, защо бе хора, защо сте толкова злобни? Само в БЪЛГАРИЯ ли хората станаха толкова зли или навсякъде по света вече е така? Как е възможна подобна селяния? Седнал си в кафето или някъде другаде и точно до теб или пред теб хората ти се смеят най-нахално и те одумват на висок глас. Това ако не е простащина и селяния, друго не знам какво е. Наистина съм възмутена!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: e8ca08f9a3 |
|
1. Мисля, че тези хора са такива основно заради проблемите си или ги яд за липсите в живота им, решили са, че като им е крив света трябва да си „отмъщават” /избиват комплекси/ на околните. Възможно е ако с бившия ти съученик да не сте се понасяли и да сте имали дрязги да е решил нескрито да демонстрира неприязънтта си към теб. Глупостта (простотията тук) е безкрайна! Тези люде просто са си нискокултурни и едва ли ще се променят. И най-вече са повърхностни хора без работа (имам предвид с безинтересен личен живот), захванали да разнищват кой какъв бил! И на мен вече често ми е все тая дали някой ме хейтва - за тях си е /ниската култура, тровенето им в омраза и завист/.
Понякога наистина е необходимо да си изяснавате отношенията. За да не останат такива „приятели” с представата, че могат да говорят каквото пожелаят зад гърба ти, да ти се качват на главата.
Грешно си мислят, че като са в големия град и/или на някаква позиция са голямата работа. Нямат намерение обикновено да изменят просташкия си манталитет към по-добро, щото така си им е добре, „емигрират” към големите градове, за да се възползват от повечето възможности /това не е лошо/. Чудното е... , че дори в нашия малък град не се среща често такова „чудо”.
Срази ги... с усмивка! :) Не показвай смут, това ще ги обезкуражи. Все едно им заявяваш : За колкото и „велик/а” да се мислиш, няма да успееш да нарушиш равновесието ми. :)
Жалкото е, че се наблюдава в последно време главоломно нарастване на простотията като цяло, но и междувременно все повече са хората като теб, мен, които понякога са самотни, в очакване пътя им да бъде пресечен с тези на по-свестни хора. Дано наистина повече хора се осъзнаят!
Момиче на 16г.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: afd102bed6 |
|
4. Не сме се спречквали с това момче, но ме ядоса погледът който ми удари. Все едно съм отвратителна. А не съм! В гимназията като се преместих пак се намираха хора, които да ме гледат така и все аз им се набивам на очи...явно повечето надушват безсилието. В класа ми много ме мразеха, с никой не съм говорила почти през тея 4 години освен с 3-4 момичета. Всички бяха един дол дренки.
Възмутена съм от отношението на хората към всички. Вече спрях да излизам, ако ще ходя на кафе, ще отида някъде, където не ме познават или знаят по физиономия.
Най-тъпото е, че като се срещна с някой, който ме мрази и се смущавам от втренчения му злобен поглед. Защо бе?? Защо чувствам вина и смут? Те трябва да се чувстват неудобно и глупаво от това, с което се занимават, вместо да си гледат в чашите и чиниите.
Авторката
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: cb06606f13 |
|
5. Авторке, имам неприятното усещане, че в България, злобният поглед (и изразяваният с него поведенчески модел) е станал нещо като част от етикета. Не че те мразят, просто си гледат (и се държат) злобно... Ей така за спорта... Ти вероятно не гледаш така, с което директно ставаш мишена. Но не мога да ти дам друг съвет, освен да не им обръщаш внимание и да ги оставиш собствената им злобичка да си ги изяде отвътре. Като разбира се не пропускаш възможност да ги сложиш на място, ако станат много нагли.
И знай, не си единствена и не си сама!
Поздрави!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: f0b090939b |
|
6. Ха ха ! Това е толкова смешно ! От какво се възмущаваш ? В Чалгария всички са такива . Комплексирани смешки , които се имат за звезди когато гледат хората високомерно . Който хвърчи високо пада ниско . А най-тъпото е че 85% от хората в тази страна са такива и за това те просто си се сливат... Не им обръщай внимание , не си трови и ти душата . Гледай всичко от смешната страна , толкова ми е забавно да им гледам сеира. Бъди позитивно настроена и усмихната ! Стига с този негативизъм . Не се занимавай със смешници !
LOGIC GIRL *
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: afd102bed6 |
|
7. Номер 6 - Опитвам се, но щом се срещна с тях очи в очи и започвам да се смущавам и притеснявам от компанията им. Направо не се понасям. Иначе, откакто се скарахме с приятелките ми от класа и когато скъсах връзки и с други мои приятелки(особено с една, която ми е правила такива мръсотии зад гърба... )вече не търся приятелство у никой, то даже това няма как да стане, защото отдавна спрях да излизам. Скъсах връзки с света. Единственото ми излизане беше от училище вкъщи и и обратно. В гимназията стоях с едно момиче, което не е от кифлите, но се има за много умна и компетентна по всички въпроси! Че даже като не е права, пак спори. Тя също ми е правила мръсни работи и продължава, постоянно ме обиждаше и ми правеше забележки, все едно ми е майка. Дори тази година не ми честити Рожденият ден, и миналата мисля също не го направи. Просто ми стана обидно. Имам чувството, че нарочно не ми честити. Всъщност, никой не се сети за мен, освен родителите ми, баби и дядовци. Не вярвам някога да имам истински приятелки, можем да си споделяме и да си говорим общи приказки, но едва ли някога ще мога да нарека някого приятел. Нямам кого да поканя на рожденият си ден, нито пък има кой да ми честити.
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 967e4c7eae |
|
8. Аз съм момче на 15 и започнах да изпитвм същата такава омраза към всички без нищо да са ми направили просто ги мразя и не допусках никой до себе си, още по-малко пък бях влюбен в когото и да било. Четох, че това става нещо като травма на детето при развода на родителите.
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: 93f79dbece |
|
9. Темата е стара и не вярвам авторката да я следи, но...имах чувството че аз съм я писала! Е, при мен положението в училище не беше толкова крайно, но доста се доближава, особено в гимназията. Преди 8-ми клас имах не малко приятели, но след това като че ли се позатворих, просто не откривах подходяща компания за себе си, а и някои от приятелките ми се бяха променили значително. Аз също съм била част от момичешки групички и интриги и глупости не са липсвали. Сега в работата, има много хора (по-скоро момичета), които не познавам, никога не съм общувала с тях и даже и едно здравей не сме разменяли, но усещам как ме гледат злобно и не разбирам защо. Не мисля, че изглеждам отблъскващо, даже напротив. Съвсем нормална съм си. Не мога да си обясня какво толкова има в мен, че или ме гледат по този начин или тотално ме игнорират. А аз принципно съм от хората, които винаги се усмихват на другите и ако тези същите някога решат да ме поздравят или да ми се усмихнат бих им отвърнала със същото вместо да ги гледам лошо или да се направя, че не съм чула. А ако ме помолят да им помогна с нещо бих го направила веднага без да се замисля. Та така от много време си мисля и се чудя защо хората са такива?!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
