Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Как можеш да се влюбиш в престъпник!?!

7.   Интересно...

8.   Много интересна история! Виждам, че отдавана не се коментира темата, а и не е имало достатъчен интерес. Странно защо!? Има толкова глупави и безсмислени теми на които се коментира много усилено.

Към автора: Май си се объркала, като каза, че той е на свобода, защото до колкото съм информиран точно тази групировка в Бс, все още са зад решетките. Но може би си се заблудила, тъй като те имат и отпуск, но както и да е;) Та мисълта ми е, че трябва да действаш. Няма какво да отлагаш още, 6 год. не са ли ти достатъчни? А и това отлагане само те тормози. Дори и да не се получи нищо, поне ще имаш ясен отговор и няма да се надяваш излишно. Хайде ДЕЙСТВАЙ! Ммм да верно сега не можеш, но когато излезе от затвора направи нещо и задължително пиши тук! Ще ни бъде интересно :) УСПЕХ!

9.   От авторката:
Не издържам вече! Имам чувството, че ще си умра с тази "любов". Хем вярвам, че тези 6 год не са напразно, хем всеки следващ ден губя надежда.
Не мога да отида ей така да се запозная с него. Ще ме помисли за луда! Страхувам се адски много. Като го видя (което последните няколко години се е случило 5-6 пъти) и почвам да треперя цялата, гледам го и ми си плаче...

Имам много познати, които го познават. В началото всички знаеха, че го харесвам и много от тях ме караха да се запознаем, но аз се срамувах страшно много, а и бях на 14-15 год. Сега уж съм много отворена, уж не съм срамежлива, уж имам самочувствие, а не мога да направя нищо. Ще чакам той да излезе от затвора и ако ни е писано ще сме заедно. Наивно, нали? Искам го повече от всичко! Моите приятелки все ме бъзикат, че след още 20 год. пак ще се вайкам и ще чакам съдбата да ни събере. Кажете ми какво да правя и как да спра да мисля за него, вече 6год. и няколко месеца се чудя.

14.   Сега разбирам... Всъщност не съм си и помисляла, че мога да дам (или поне ще се опитам да дам) съвет на човек, с които до снощи съм спорила. Нищо - ще се опитам. :)

Той сега е в затвора, а ти го чакаш да излезе - така ли? Обаче го засичаш от време на време по улицата - тук малко нещата ми се объркват, та... както и да е.
Това са 6г. - шест години ти си го чакала. Още от малка 14-15 годишна си хлътнала по него, сега си на 21г. и още го искаш - КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЧАКАШ? Защо не можеш да се запознаеш с него? Мислиш, че ще те помисли за луда? Е какво от това? (Някъде по тук четох, че лудоста и любовта вървят ръка за ръка, тогава какво те бърка)? Малко или много всеки си е луд.
Не отлагай повече, защото бъзиците на приятелките ти ще се превърнат в реалност.

Следващия път, когато го видиш на улицата му се усмихни. Заблей се в някоя табела и тръгни да вървиш - блъсни се в него уж случайно. Той ще те повдигне, ти ще му благодариш,- гледай го в очите... Кажи му нещо от сорта на "Няколко пъти съм Ви засичала навън, :) но после изчезвате и се питах... от къде сте? Всъщност, искате ли да пийнем по нещо?" Хайде момиче, ще го измислиш, нали обичаш да флиртуваш с момчета (мъже)?...
Тези 6 години пропиляни в чакане, не трябва да са напразни...
Щом го искаш - бори се за него - щом за такъв дълъг период не си спряла да мислиш за него - сега ли ще успееш?

Направи невъзможното, за да се запознаете поне на първо време... Това е от мен.

(Вместо да си правиш трудно да защитаваш онези "надувки" можеше да седнеш и трезво да помислиш върху този проблем).
Успех! Пак ти казвам... не отлагай - деиствай.
SFA

18.   Е не, ти ме уби направо :D! Опитах се да се представя в една по различна светлина в този сайт, но ти ме разкри. Сега си пролича колко съм слаба всъщност.
Тъй като това ми е болната тема, ще обърна внимание на всичките ви съвети. Да в затвора е, но го пускат понякога, нещо като отпуск. Страхувам се аз да предприема нещо. Съвета ти да се блъсна в него уж случайно, може би би бил ефикасен при някой друг, но той е малко по различен от останалите, нали се сещате, той е от онези "батки", дето всички мацки го заглеждат, а и все пак ви разказах с какво се занимава.
Все незнам какво искам! Уж ви искам съвет какво да направя, а после ги отхвърлям като вариант. Не знам вече!
Сега сигурно след като знаете коя съм (номер 5) се афектирате! Но аз не искам да свързвате коментарите ми с тази изповед, тъй като искам съвет и отчаяно се надявам да ми помогнете по някакъв начин;(

19.   Не съм го правила с цел да те злепоставям или нещо такова, но... всичко се връзва. Онези теми, в които спорихме и тази - данните са еднакви. Възраст, начин на изразяване, на мислене - на всичко! Дори положението, в което се намираш... А и онази тема и тази се "възродиха" по едно и също време - усещаше се, че нещо те мъчи, че ни си ти... Майната му - няма значение.

Не си толкова слаба, колкото си мислиш (и това си проличава), МИСЛИШ се за такава. А, когато ума ти е подвластен на нещо ти някак губиш контрол. Спри да се мислиш за слаба, спри да се отчайваш - бъди оптимист (малко е странно да го чуеш от мен, но - да опитай). След като не предприемаш нищо по въпроса това означава, че чувствата ти не са толкова силни колкото ги описваш. Когато аз искам нещо - правя и невъзможното, за да го получа и след всичките положени усилия, трудна ми се възнаграждава. Ти трябва да направиш същото.
... Не отхвърляй съветите ни, ако го правиш, тогава защо ги искаш? Трябва да опиташ. А дори и да не го получиш (този мъж) , ще умреш (не ти го пожелавам) с мисълта, че си опитала. А ако дори не положиш малко усилия мисълта, че е можело да бъде твой ще те преследва вечно. Не го ли осъзнаваш!?

Хайде - не ме карай да те хокам и в тази тема. Съвземи се (пък на Зузи казваше), стига! Събери тази смелост - имаш я, просто я изкарай наяве. Ако те е срам предложи на някоя твоя приятелка да направи нещо по въпроса и така да се запознаеш с него. Вариянти колкото искаш - стига да имаш желание да ги практикуваш. Трябва да опиташ всеки един - не трябва да се оказваш! Хайде бе момиче, това са 6 години, а не 6 месеца.

Остави мацките - нека си го заглеждат, ти се опитай да постигнеш нещо повече.
Когато го видиш се направи, че не знаеш къде е гарата (например) - попитай го. Той ще ти обясни - няма да ти обърне гръб. После му кажи "бихте ли ме завели, няма да се оправя сама"? Та... ако се навие говори с него, води диалог... Или направи каквото друго се сетиш, но не бездеиствай. От опит глава не боли..

П.С. - Когато си слаб и се правиш на силен - хората го усещат. Малко са тези, които умеят да го прикриват изцяло, затова винаги бъде себе си - ВИНАГИ. Независимо в какво положение се намираш.
SFA

22.   Благодаря ти, че въпреки всичко ми даваш съвети!
Май съм пропуснала някои неща и не съм се изказала точно. Това че не се познаваме, не означава, че не се знаем. Все пак живеем в един квартал и ходим на едни и същи заведения, така че и това за "гарата" отпада :S
Още в самото начало, всички знаеха, че го харесвам и съответно стигна и до неговите уши. Той само ми се усмихваше и нищо друго.
Никога няма да забравя, как един път(преди около 3 год.може би, малко преди да влезе в затвора) аз си вървях, а той беше до колата си, усмихна ми се и ми каза: "к'во става?" ако щете вярвайте, разтреперих се цялата, не му отговорих и продължих напред. След това от вълнение се разплаках.
По принцип, нямам нищо против секса за една нощ! Но не и с него, този мъж го чувствам по съвсем друг начин от останалите, искам само да ме прегърне...
Съжалявам, че ви надувам главите и пиша излишни неща, но наистина няма ден, няма час в който да не мисля за него. Постоянно искам да говоря за това, а вече станах банална...

23.   Добре от един квартал сте... значи, когато го видиш трябва да се държиш с него като познат, като с приятел.
Когато се засечете пробвай с нещо такова:

Ти: - Хей, как си?
Той: - Добре. Ти?
Ти: - И аз съм добре (усмивка). Виждам, че отново си тук, искаш ли да пийнем по нещо?
Той: - Да :) защо не. (Ако това е крайния му отговор, ще прекарате известно време заедно, ще говорите, ще се опознаете, ще си размените телефоните, ще си уговорите друга среща и тн.) А, ако отговорът му е:
- Сега съм зает, може би някой друг път. - Ще се примириш и ще го отложиш. Следващия път пак ще го поканиш и ако тогава ти откаже... ще се наложи да се примириш. (От там нататък схемата е друга, но няма да я описвам преди да си опитала). А ти ТРЯБВА да го направиш.
Ако го искаш - ще го поканиш. Ако нямаш нямаш смелост да го направиш - ще го изгубиш.
Всичко е в твои ръце!
"Не мога", казват само слабите...
SFA

24.   Все отлагам и чакам някой друг да го направи вместо мен, но то се видя, че не става така. Сериозно взех да се замислям аз да направя нещо по въпроса. Сега нямам тази възможност (поради обясними причини), но до колкото съм информирана, той скоро би трябвало да излезе от затвора. Ще действам! Още не знам какво точно ще направя, но определено ще направя нещо.
Мислила съм си понякога, че следващия път когато го видя сам, ще се възползвам от тази възможност и просто ще му разкажа всичко, но...само си мисля разни глупости. А и моите приятелки казват, че ще го стресна и ще ме помисли за луда, а ако няма никакви симпатии към мен най-вероятно ще ми се изсмее. Но пък сега съм доста по надъхана и се убедих, че трябва да опитам поне. Ще измисля нещо :)

25.   Спри само да мислиш, а започни да действаш. Не е нужно да имаш кой знае какъв план, за да се получи нещо, деиствай интуитивно - така стават най-споучливите срещи.

Наистина не трябва да изпускаш следващия път - вече трябва да се вземеш в ръце.
А, когато приятелките ти кажат, че той ще те помисли за луда (от някоя твоя постъпка) ти им кажи, че така или иначе си си лудичка, и дали ще те помисли за такава или не - не е от толкова голямо значение. А дори и той да ти се изсмее - ще успееш да го преглътнеш. Поне ще си опитала! И поне ще можеш да продължиш живота си - защото сега тъпчеш на едно и също място.
Искам развитие - ок?
SFA

26.   ОК;) само че ще ми се наложи да изчакам известно време (дано не е много) И ако все още съм решена да направя нещо (в което силно се надявам) ще го направя, ще опитам, а пък каквото стане! В крайна сметка само мога да спечеля от цялата работа :)

27.   Баси тъпото - които влезел пръв ще е любовта на живота ти :Д:Д .. абе вии да не сте на 7 пак и кво мечтаеш 3 години като дори не го познаваш :Д ебаси тъпите хора

28.   Ами може и да е тъпо, но тогава бях на 14 и това беше на бъзик. Но не мисля, че 6 год. и половина харесване е нещо несериозно. Не мисля да ти се обяснявам повече. В момента засегна една доста болна тема за мен и имаш късмет, че ме хващаш в добро настроение, защото в противен случай отговора ми нямаше да е с тези изразни средства.

29.   №27 - Запуши си устата доброволно... в протиен случай ще се окаже пагубно за теб.
(Мен пък не ме хвана в добро настроение)

Някакво развитие?
SFA

30.   За съжаление нищо не се е случило, защото все още е в затвора. Но както забеляза аз съм доста търпелива:Д :Д ще изчакам-още малко остана. При най-малкото развитие и веднага ще споделя с вас:))

31.   Да, добре... аз съм тук. А Знаеш ли, приблизително, кога ще има пълна свобода?
SFA

32.   Ами не съм напълно сигурна, но по непотвърдена информация трябва да излезе октомври.

34.   През последния месец се чувствах много зле, или по скоро странно. Мислех си, че ще полудея. Приятелите ми дори съвсем на сериозно се заеха да ми намерят добър психолог. Мислят си, че това е някаква мания и тя може да се окаже много сериозен проблем в последствие. Аз също имам такива опасения и си мисля, че може би няколко посещения при добър психолог биха ми се отразили добре. Вие как мислите? Дали има вероятност да полудея и какво да правя? Страшно съм объркана и притеснена!
от авторката

35.   Съмнява ме да полудееш... и дори, че имаш нужда от психолог.
Занимавай се с нещо, чрез което ще можеш да "изпускаш парата", когато си напрегната... И същевременно с това продължавай да чакаш онзи да излезе от затвора (ако вече това не се е случило) и действай при първа възможност. Ако не се получи - спри да си губиш времето и потърси щастието другаде.
SFA

36.   Вече е на свобода! Излязъл е още през август-септември! Не съм го виждала, но разбрах от познати. Явно просто не ми е писано да съм с този човек. Казаха ми, че се е преместил да живее в друг квартал.

Преди около 2 месеца един познат ме помоли да му услужа с gsm си, за да прати смс на някой си, аз му го дадох. След като ми го върна, видях че е писал на някакво момче със същото име като на моя човек. Зачудих се дали е възможно да е той, но нямаше как да разбера, тъй като не искам никой да знае, че го харесвам.
Днес съвсем случайно разглеждах gsm на един друг познат и видях номера на моя човек, оказа се същия. И сега му имам номера, но може би нямам полза от това, защото той не вдига на непознати номера, а и дори и да ми вдигне какво да му кажа!?

37.   Знаем, че е на свобода, знаем и че имаш номера му - това е достатъчно.
Сега остава да се изясниш със себе си. Искаш ли да опиташ или не?
Няма значение, че се е преместил в друг квартал, това не ти пречи да се срещнеш с него, но само ако имаш желание, разбира се...

Ако все още го искаш - опитай! Обади му се или му пиши смс, няма начин да не го прочете. Нека е нещо закачливо като... "Хей, помниш ли ме, аз съм еди коя си... Доста време мина всъщност, разбрах че си се преместил... искаш ли да се видим на по кафе?" - Или нещо от сорта, зависи. Ако искаш да се получи нещо, трябва да рискуваш независимо дали ще станеш за смях или ще тръгнат клюки из квартала. Опитай, не губиш нищо. А ако не опиташ винаги ще те глозга онова "Ами ако му бях писала? Ако се бяхме видяли?" и тн... така че, престраши се, но преди всичко бъди сигурна в себе си.

Ако пък вече окончателно си се отказала, изтрий номера му, не го търси, дори и да го виждаш - не му обръщай внимание, излизай и се забавлявай с приятелките си и... ще се оправиш. Вече така или иначе са минали много години... ще се справиш с още няколко.

E, пиши какво си решила.
SFA

38.   Не знам какво да ти отговоря. Не знам и какво искам! Всъщност мисля, че знам какво искам, но може би си права, че явно не го искам толкова силно, колкото си мисля. Толкова много се страхувам от евентуален отказ от негова страна, страх ме е, че всички тези години ще са напразни, страх ме е, че само от една негова дума може да ми се срине целия свят. Всички илюзии и всички мечти могат да отидат по дяволите...

39.   Здравей! :) Аз съм на 23. Като бях на 15 се влюбих от пръв поглед в един мъж на 25. Тогава нищо не знаех за него, но само като го видях, рзабрах, че ТОЙ е мъжът. В последствие се оказа, че е от някаква банда, която се занимава с незаконни неща. Имаше си приятелка. Въобще... Но аз наистина се влюбих. Постоянно говорех и мислех за него. Всяко едно мое действие беше свързано с него. А той дори не подозираше за мен. Понякога ме гледаше, но си мислех, че е заради това, че съм го зяпнала аз.

Направих какви ли не неща, за да ме забележи - забелязваше ме, но нищо и нищо. И веднъж ме спря и ми каза да го оставя намира, защото си има приятелка. Два дни ми беше гадно, но после започнах да измислям нови стратегии, за да ми обърне внимание. Така 4 години.

После ме приеха да уча в друг град и го виждах няколко пъти в годината. Но винаги нещо трепваше в мен. Срещнах многои различни момчета и мъже, но това, което изпитвах към него си остана, а и още си е живо. Сега той е женен за друга (не онази), има си дете...

Аз спрях да правя опити, за да ме забележи, но наистина вярвам, че той е любовта на живота ми. Любовта е любов, независимо дали е споделена или не. Ако искаш, може да оставя мой имейл, за да си поговорим.

Иначе съветът ми е, да опиташ. Няма ка кда знаеш каква ще е реакцията му, ако не си опитала. И аз се страхувах от евентуален отказ и от куп други неща. Разбирам те напълно. Ако искаш да си поговориш с някоя сродна душа, минала през нещо подобно - кажи и ще оставя свой имейл за контакт. Всичко добро!

Лина

40.   Благодаря ти за съветите, наистина ще ми е много интересно да си пишем, тъй като не вярвах, че ще срещна някой с подобна на моята история. Ще се радвам да си оставиш имейла:)

41.   Здравей! Имейлът ми е pasiflora@mail.bg . И аз ще се радвам да си пишем, защото намерих сходства в историята ти с моите вълнения.

Лина

42.   От много време не съм влизала тук, но сега има малко развити по темата и реших да споделя с вас:)
Много време се чудих, преди да пратя покана за приятелство на Моят човек във фейсбук :) Пратих му и той я прие. Едва ли дори ми е видял профила, защото постоянно му пращат покани и той има около 1500 приятеля.
Вчера си изтеглих една книга от нета и много ми хареса един цитат в нея. Реших да си го напиша във ФБ. Две минути след, като го публикувах, "моят човек" ми писа на чата. Не можех да повярвам, щях да получа инфаркт:) Пита ме от коя книга е този цитат, защото му бил познат, но не се сеща. Аз му казах и той ми благодаря. Знаех, че може би това е единственият шанс и не трябва да го пропускам. Реших да му предложа да му пратя книгата по пощата и така тръгна разговора...Той ми каза, че я има, но все пак отценява желанието ми да му помогна и ми благодари. А аз му казах, че това е най-малкото, което мога да направя, като се има предвид какво изпитвам към него от близо 8 год. Той ми прати усмивка и ми написа "Ей момичеееее". Аз му казах, че не е било планувано, че съм нямала намерение да му казвам и просто да забрави...Но той каза, че няма проблем:) Разпитваме какво правя и такива неща. Аз също го питах доста неща, общи приказки. Той ми сподели, че много би искал вече да има бебе и с приятелката му се опитвали...Истината е, че след тези думи, целят свят ми се срина в краката. Но въпреки това с цялото си сърце му пожелах скоро да му се случи.
Беше късно вечерта, около 00h и той ме попита дали искам да дойде. Аз естествено се съгласих. Той дойде, говорихме си малко и се целунахме. Знам, че за него това не означаваше нищо, знам, че на този етап, той няма да бъде мой, но някъде дълбоко в сърцето си, аз все още не губя вяра, все още се надявам и все още вярвам, че когато човек силно желае нещо-цялата Вселена му съдейства:)
Аз съм доволна, че все пак, след 8 год., успях да го погледна в очите и да изрека името му, да видя погледа му в/у мен, да усещам дъха му...Обичам го...
Искам да знаете, че мечтите се сбъдват! Може и да е нужно време, а понякога и 8 год., но все пак се сбъдват! Така че, мили мои, внимавайте какво си пожелавате!

43.   От много време не съм влизала тук, но сега има малко развити по темата и реших да споделя с вас:)
Много време се чудих, преди да пратя покана за приятелство на Моят човек във фейсбук :) Пратих му и той я прие. Едва ли дори ми е видял профила, защото постоянно му пращат покани и той има около 1500 приятеля.
Вчера си изтеглих една книга от нета и много ми хареса един цитат в нея. Реших да си го напиша във ФБ. Две минути след, като го публикувах, "моят човек" ми писа на чата. Не можех да повярвам, щях да получа инфаркт:) Пита ме от коя книга е този цитат, защото му бил познат, но не се сеща. Аз му казах и той ми благодаря. Знаех, че може би това е единственият шанс и не трябва да го пропускам. Реших да му предложа да му пратя книгата по пощата и така тръгна разговора...Той ми каза, че я има, но все пак отценява желанието ми да му помогна и ми благодари. А аз му казах, че това е най-малкото, което мога да направя, като се има предвид какво изпитвам към него от близо 8 год. Той ми прати усмивка и ми написа "Ей момичеееее". Аз му казах, че не е било планувано, че съм нямала намерение да му казвам и просто да забрави...Но той каза, че няма проблем:) Разпитваме какво правя и такива неща. Аз също го питах доста неща, общи приказки. Той ми сподели, че много би искал вече да има бебе и с приятелката му се опитвали...Истината е, че след тези думи, целят свят ми се срина в краката. Но въпреки това с цялото си сърце му пожелах скоро да му се случи.
Беше късно вечерта, около 00h и той ме попита дали искам да дойде. Аз естествено се съгласих. Той дойде, говорихме си малко и се целунахме. Знам, че за него това не означаваше нищо, знам, че на този етап, той няма да бъде мой, но някъде дълбоко в сърцето си, аз все още не губя вяра, все още се надявам и все още вярвам, че когато човек силно желае нещо-цялата Вселена му съдейства:)
Аз съм доволна, че все пак, след 8 год., успях да го погледна в очите и да изрека името му, да видя погледа му в/у мен, да усещам дъха му...Обичам го...
Искам да знаете, че мечтите се сбъдват! Може и да е нужно време, а понякога и 8 год., но все пак се сбъдват! Така че, мили мои, внимавайте какво си пожелавате!

44.   Ще се радвам, ако някой все пак ми напише нещо...просто имах нужда да споделя тук:)))

45.   Хей, SFA, не знам дали още влизаш в сайта, но аз наистина държа да прочетеш какво се случи с мен. Малко по-нагоре съм го написала.
Искам да благодаря на всички, най-вече на теб SFA за това, че през цялото време ти ми казваше да опитам, да направя нещо по въпроса...и аз наистина те послушах:) Макар че той беше инициатора...

46.   ама , не разбрах, той за втори път ли е в затвора??? и ти ще го чакаш???

47.   Не, не е в затвора. Вече е на свобода:)

48.   какво се случва???

SFA

49.   Хей, чак ми стана смешно :)
Аз съм автора на тази изповед. Доста време не съм влизала тук, но както се казва - животът ме грабна. Истината е, че повече не съм се срещала с т. нар. "голяма любов", след срещата ни имахме още един-два разговора във ФБ, но тогава той ми каза нещо, което няма да споделя, но това беше краят. След тези думи нещо се преобърна в мен и като с магическа пръчица го заличих. Мина много време от тогава, сега си спомням всичко с усмивка, вече не го обичам, ясно е, но въпреки това пазя хубав спомен за него, макар и да не го заслужава:)
Хубаво е човек да споделя с непознати, някой път пак ще се възползвам :)
SFA, момиче, теб те помня, никога няма да те забравя! Дано ти се случват само хубави неща, бъди жива и здрава и много щастлива!