Странна ли съм?
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2480 пъти
Здравейте! На кратко аз съм момиче на 18. От малка се събирам с много по-големи от мен (поне с 10 години) и може би за това се чувствам отдавна пораснала. Преди не ми правеше впечатление, но напоследък забелязвам как на мен не са ми интересни неща, които са интересни на връстниците ми.. Дори не ми се ходи на училище и затова си намерих работа и работя. Не съм спряла да уча, частна ученичка съм, взимам си изпитите с хубави оценки, просто не ми се стои там и често се ядосвам на глупостите на съучениците ми, толкова са елементарни, че чак ме дразнят.

На моята възраст е нормално да излизам по дискотеки и заведения, но на мен ми е по-добре да прекарвам времето си на тихо и уюутно място, вместо на място приличащо по - скоро на свърталище на клошари, отколкото на място за забавление на млади хора, пък и паричките дето ще ги изхарча за една вечер мога да си ги спестя и да си купя нещо полезно, или просто да си ги запазя да си имам. За хората около мен не е нормално това и започнах вече да се чувствам странна, защото не познавам човек като мен. Всичките се чудят само каква простотия да свършат, вместо да свършат нещо полезно за себе си.. Дори в отношенията си с момчетата съм много различна.. Момченца на по 20 не са ми интересни просто, имам чувството, че нямат какво да ми предложат.

Приятеля ми е на 25 и сме заедно от доста време, но всички ми казват, че съм луда, защото живея с него (по техните думи съм се превърнала в слугиня), но на мен ми харесва да се грижа за него и изобщо добре се чувствам така. С нашите се разбирам чудесно, ходим при майка ми на гости (баща ми е извън страната), но пък се чуваме често и знам, че и те го харесват. С техните също се разбирам и брат му ми е много добър приятел. Тук идва голямата бомба ако мога така да се изразя. Той е достатъчно пораснал и узрял и вече мисли за семейство. Говорили сме на тази тема много пъти. Най-странното е, че аз на тези мои нищо и никакви 18 години се чувствам готова за подобно нещо. Сигурна съм, че мога и да поема отговорността за още един човек (ако дай боже имаме и детенце), но който около мен е чул, че мислим да преминем към друг етап от живота си започва да ме упреква, че още не съм била пораснала пък за деца съм почвала да мисля, че трябвало първо да се наживея, цял живот съм щяла чорапи и гащи да пера и ред други работи, които е безсмислено да изброявам.. Въпроса ми към Вас е има ли причина да се чувствам странна заради начина си на мислене... или нещо не ми е съвсем наред...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 47c5fb8a17

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, За мен не е ненормално, важното е как се чувстваш. Ранното майчинство има и своите предимства като това,че когато децата вече са горе-долу самостоятелни, ти ще си млада и ще имаш свободно време, а и ще знаеш какво ти харесва в живота, и как. Все пак помисли за негативните неща, дали ще имаш време за себе си като разходки, приятели и пътувания, най - вече дали ще може да завършиш висше образование с дете на ръце?

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 09a117ce35

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мило момиче, аз съм мъж на 52, бях на 22 когато се роди дъщеря ми (времената бяха други) уверявам те и аз като теб се чувствах достатъчно отговорен за да имам семейство и дете, и наистина бях такъв.... Сега като върна лентата назад, се ужасявам как сме могли с жена ми да живеем с бремето на отговорността да имаме семейство: безсънните нощи до кошарката на едвам прогледналата ни дъщеря с температура 40 градуса, тичането до педиатрията в Медицинска академия... и много други неща за които не сме и подозирали.... прането на гащи и чорапи повярвай ми е най- ама най-малката грижа която сме имали :), благодарение на родителите си взехме пералня. Но всичко се преживява - човек докато е млад знае и 2 и 200 всичко е въпрос на нагласа. Препоръчвам ти наистина да се наживееш, а за да не ти липсва грижата за дете си направи експеримент - помоли някоя твоя добра приятелка или позната, с бебе, да ти позволи да го гледаш само един ден, или отиди при нея за няколко дена само да и помагаш... ако наистина ти хареса значи ти просто си си такъв тип жена която е родена да отглежда деца :) и няма да имаш проблеми с ранното задомяване. И сега конкретно отговарям: НЯМАШ ПРИЧИНА ДА СЕ ЧУВСТВАШ СТРАННА ЗАРАДИ НАЧИНА НА ТИ НА МИСЛЕНЕ. И още - всичко си ти е наред. Бъди щастлива!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 947ceee290

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Нямаш никаква причина да се чувстваш странна. Просто си по-зряла в някои отношения от връстниците си, в което няма нищо странно, защото идивидуалното развитие е различно. Създаването на семейство на твоята възраст също не е странно - вече си пълнолетна и можеш да раждаш. Едно време нашите деди са се женили на 16-17 масово, това, че сега модата е друга не означава, че трябва трябва да има индивидуални ограничения. Щом имаш възможност за създаване и грижа за семейство и не те влечат безсмислените младежки занимания - омъжи се. Като гледам имаш подкрепата и на родителите от двете страни, така че докато са по-млади и те ще ти помагат повече с евентуални деца и други неща. Това е голямо предимство, вместо да чакаш и след време да се грижиш и за деца и за стари родители. ;)

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: ab97849fc7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Спокойно супер си! Живей както искаш, нали живота си е твой? Радвай му се!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: b05a909016

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   До номер 1 - варианти има - задочно обучение :) До номер 2 от авторката :) Имам сестричка на 5 и откакто се е родила гледам да помагам на мама, преживяла съм го това с безсънните нощи, сменяла съм и памперсите, общо взето всякакви грижи за нея, а тогава бях на 13, но никога не ми е било неприятно! Оставяли са ме по цяла седмица сама с нея и сега като се замисля явно са ми имали достатъчно доверие :) харесва ми това!

 

...