Да си върна своята индивидуалност
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 1583 пъти
Привет :) На 17 съм и реших да пиша анонимно, тъй като търся обективни и безпристрастни мнения.
Като цяло проблемът е свързан с това, че сякаш съм изгубила своята индивидуалност... Допреди време имах известен проблем с общуването с хората.
Причини :
- страх от нараняване, дължащ се на предишни страдания и предателства
- страх да не греша
Иначе - за мен накратко: доста емоционална (не безволева и лигава, а пламенна), спонтанна, свободолюбива, обичам да се забавлявам, обичам да проявявам чувство за хумор, обичам да се чувствам пълноценна в това, което правя, любознателна съм и авантюристка по натура.

Но на моменти, с хора, абе.... не мога да бъда себе си напълно! Проблемът, както ви е ясно, е доста сериозен; някои хора на пръв поглед си правят много лоша преценка за мен (от сорта, че съм луда и тем подобни), а честно казано - не е така. Малцина ме познават отвътре - семейството ми и най-добрата ми приятелка, както и няколко момичета, пред които се отпускам и действам свободно. Всъщност немалко пъти съм стигала до извода, че човешката същност е един необятен, безкраен океан... винаги откриваш нещо ново (у себе си или у най-добрата си приятелка в моя случай), нещо, което да те шашне дори.

Искам да върна индивидуалността си! Буквално на моменти не зная коя съм, особено сред непознати. Най-добрата ми приятелка ме запознава със страшно много хора и аз, знаейки, че те я познават от по-рано, се чувствам неуверена и някак си самичка си го правя така, че да бъда на заден план... сама се снишавам по-долу от нея примерно. Тези неща никога не бих й ги споделила, защото имам известна гордост, но ето че тя печели хората с лекота. А аз... Липсва ми момичето, което бях преди 2 години. :( Ходех без грим и на опашка и се забавлявах с лекота, хората ме харесваха; а сега.. Не съм си й помисляла да я дублирам, защото така няма да приличам на себе си.

Моля ви, не ме съдете, отнасяла съм достатъчно критика. Знам как да се отнасям с хората (говоря за възпитанието, което си го имам); но като че ли с най- важния човек - със себе си - не се държа правилно. Ще се радвам да прочета доброжелателните ви съвети. :) Успешна седмица на всички.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: ad12c30c09

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Преди човек да изгражда връзки с другите хора, трябва да има добра връзка със себе си. Индивидуалността е това, което ни различава едни от други, човек не променя индивидуалността си, по-скоро с времето започва да се притеснява от нея и я прикрива под разни гримаси. Никой в този сайт няма да успее да ти помогне, това мога да ти го гарантирам. Единствения, който може да ти помогне си ти самата и искрено те съветвам да започнеш да преборваш притесненията си. Не мисли за това, какво си казват хората, не мисли, какво впечатление им правиш. Ако се усмихваш и си позитивна, самата енергия, която излъчваш ще е много приятна и няма да има човек, който да не се чувства добре около теб. Иначе си си права. Човешкото съзнание е един океан от тайни. Всички си имаме по ужасно много страни на характера и доста често не можем сами да познаем какво вършим. Явно в компанията, в която се намираш, нещата са малко по-сложни и си се объркала. Ти не си по-нисша от приятелката ти, нито пък тя е по-уважавана, защото се познават от по-дълго, тя просто се чувства в свой води, а ти не, следователно тя се отпуска и не се притеснява, а ти обратното. Наскоро научих нещо. Ако се държиш с всеки човек, сякаш сте приятели от 10 годни никога няма да имаш проблем в отношенията си с хората. Отначало е малко странно, но понякога намираш човек, с който си пасваш от раз и се отпускаш без да му мислиш. И.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: b4225e7c2a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Благодаря много за съвета, номер 1, звучи разумно. :) Ако някой друг прочете историята, нека да напише коментар също.

 

...