Никоя от нас не иска това да се случи... Как не искам да я губя...
преди: 15 години, 9 месеца, прочетена 3053 пъти
Сигурно ще ви прозвучи вече изтъркано,тъпо и т.н., но наистина е така-тя ми е най-добрата приятелка. Имаме ме се от деца (родителите ни се познават от млади). На майка ми не и прави впечатление кога е в нас и кога не е, за нея ние двете бяхме едно цяло, както и за родителите на моята, вече не знам дали да кажа приятелка. Няма ден, в който да не сме заедно. Нявсякъде ходим двете-лели, баби, роднини, няма значение мои или нейни, винаги сме заедно. Сигурно ще се попитате дали не сме си писнали. Ами да ви кажа чесно не сме, дори след толкова много години си повтаряме, че се обичаме и че не сме си писнали. Дори на нас ни е чудно как винаги намираме какво да си кажем.

Но ето дойде и дългоочаквания момент, за който си знаехме и двете тайничко и ни беше страх от него, но ето сега като дойде и двете осъзнаваме, че е настъпил, дори и да не си го признаваме сме "силни" и твърдлоглави. Дойде момента на разделянето или разпаденето на нашето приятелство. Не става изведнъж, всичко е постепенно. И двете усещаме как всичко изстива, как се отчуждаваме, но и двете се правим, че нищо не забелязваме, но се борим с това. Никоя от нас не иска това да се случи, но то просто става, усещаме го и двете, но то е по-силно от нас.

Не искам да пиша сега за точни примери, защото ще е по-добре да напиша книга, те наистина са много. Явно тя намери първа смелост, да ми каже за това, което чувства и се разплака и ми призна, че вижда какво става и не иска да се караме за нищо на света, иска да спрем да се държим така и да прекарваме пак като преди. Знаех го и аз го искам, но имам чувството, че хората около нас ни променят и това е главната причина за ставащото. Не искам да се разделяме!

Чувствам една голяма празнота, чувствам че я губя, а тя е всичко, което имам. Знам, че и за нея е така. Едва ли някой ще разбере как се чувствам наистина, повечето от вас ще си кажат, че това е вече банално и може би са прави, но за мен не е така. Написах всичко съвсем на кратко, а какво е в действителност не мога да опиша. Надявам се искрено някой да ме разбере. Всичко си споделям с нея, а сега кoгато няма да кого да кажа това, се чувствам сама на този свят. (16 год.)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 9 месеца hash: 360f625376

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ако приятелството ви е било ИСТИНСКО, то никога не би свършило. Аз познавам хора, които са приятели от 30-40 години и въпреки този дълъг период, те не губят чувствата си (ако мога така да се изразя). Истинското приятелство си е истинско, това е. Защо сте предполагали, че ще дойде момента, в който отношенията ви ще рухнат? Ако найстина тя за теб е най - добрата ти приятелка - върни си я... Споделяйте всеки момент заедно, както до сега. Игнорирайте мисълта, че някога приятелството ви ще "умре". Истинското приятелство няма happy end, защото истинското приятелство никога не свършва. Хайде говори с нея, и нека се надяваме, че добрите стари време... ще се върнат, скоро. SFA

 

...

преди: 15 години, 9 месеца hash: 197985f09b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Точно ей такива мисли че приятелството ни ще рухне почти провалиха връзката ми с най-добрата ми приятелка. Понеже наближи края на седми клас, имаше опасност да сме в различни градове и започнаха постоянни спорове. Не за училищата, а за всичко! Някъде два месеца беше пълен кошмар да си покрай нас, а ние и двете преживявахме най-големият си ужас. Най-накрая разбрахме какво правим, как рушим едно приятелство само заради някакво разстояние, проумяхме, че няма смисъл всичко да се разруши, решихме че ще оцелеем и да сме на 200000 километра една от друга. Така всичко мина, нея не я приеха в София (не знам дали за добро или за лошо) и пак сме си двечките и приятелството ни е също толкова силно. Но дори да се бяхме разделили на такова разстояние знам че щяхме да преодолеем всичко понеже сме истински приятелки. А на вас какво толкова ви пречи? Сигурна съм че тези предишни мисли за "разрухата". Говори с нея и и двете се осъзнайте, че ако сте наистина добри приятелки, нищо не може да ви раздели. Ако сте силни може да преодолеете всичко, стига да имате желание. Много успехи, мила! One bird of the darkness :)

 

...

преди: 15 години, 9 месеца hash: 654e8feffa

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Миличка, не е нито изтъркано, нито банално! И на мен ми се случва! Ние с мойта приятелка от доста отдавна си имахме проблеми закоито все не говорехме, но напоследък нещата загрубяха доста, все си говорим и се опитваме да оправим нещата и все не става. Опитваме се уж да си запазим приятелството, обаче е ужасно трудно. Повярвай ми, много добре те разбирам. Сега точно сме си дали последен шанс (или по-точно аз на нея) и си казах, че ако само още веднъж се издъни наистина ще сложа край. Но това не е решение.. Искрено се надявам вие да не стигате до такова положение, но не спирайте да се борите. Добре е да говорите за тези неща, а не да ги пазите за себе си, защото те си се натрупват и става ефектът на "снежната топка". Трябва да правите компромиси и двете страни, но щом толкова много се обичате и не можете една без друга, не спирайте! Не се отказвайте! Направете всичко възможно да запазите приятелството си, защото това е единственото истинско и хубаво нещо в живота, което си струва и което има смисъл! Успех ви желая и на двете! :)

 

...

горе^