Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз бях така, само че за самоубийство не съм мислила. В пубертета е нормално да си в криза. През целият си пубертет бях в кризи, но за самоубийство.... Това вече е прекалено! Не е нормално чавек да тръгва да се самоубива. Знаеш ли колко хора биват убивани или умират от неизлечими болести. Тези хора всичко биха дали да живеят. Мило момиче, още си малка и може би не разбираш каква грешка правиш спрямо себе си-играеш си със здравето и психиката си. Спомена че имаш семейни проблеми? Разбира се че те ти влияят зле. А и друго-психотерапевта няма да ти помогне особено. Само ще ти вземе много пари и нищо.. Сама си помогни, защото така ще се научиш да бъдеш сила. Най-важното -трябва да разбереш какъв точно е проблема!

7.   Как ще се самоубиваш, бе? Ти си на 13. А и факта, че се самонараняваш, говори че си емо, макар че го отричаш.

Venjus

8.   1. Преодоляваш страховете си и разговаряш с родителите си.
2. Търсиш помощ от психолог или психиатър независимо родителите ти искат ли да ти помогнат или не.
3. Прочиташ малко книжки да пубертета.
4. Засилваш контактите с приятелите си.
5. Почваш да помагаш в къщи.
6. Намираш си хоби.
Ето един кратък план за действието, ако не помогне пиши пак.

9.   Миличка, като за начало започни да се мислиш малко по-позитивно. Знам, че ти е трудно, особено в тази възраст. Но ще ти помогна с няколко идеи, които надявам се ще свършат работа. Когато ти стане тъжно, ядосана си за нещо или просто не си в настроение прави нещо, което ти доставя удоволствие. Например можеш да слушаш музика (но не бавни и тъжни песни, а точно обратното - ритмични, свежи, забавни), да гледаш филм (но не драма, а комедия), да спортуваш (когато си ядосана помага страшно много).
С времето ще привикнеш към този начин на живот и ще ти хареса.

Така е в пубертета. Всички сме изпадали в такива състояния, НО не трябва да се затваряш в себе си. Това, че мислиш за самоубийство не е изобщо хубаво! Поговори с родителите си. Ако пък не можеш да споделиш с тях, наистина не е лошо да потърсиш помощ от психолог. Няма нищо срамно в това!

Успех ти желая и повече усмивки :)

10.   Или е някаква измислица или нещо не е добре с това дете. Не мога да разбера - режеш се с ножица, бръснарски ножчета, чудесии... и още си тук на този свят? Ехааа... Имаш метални кръвоносни съдове. Честито.

Какви семейни проблеми имаш бе дете? Аз на 11 вече бях видяла всичко, ти... Никога обаче не съм си рязала вените или нещо от този род. Самоубиство? Абсурд. Боже господи, какво ли не правят днешните деца, за да привлекът внимание. През колко неща съм минала и не съм прибягвала до такива работи, а едно дете...? Отиди на психолог. Що за отношение е това към теб самата? Какви родители имаш, след като не са взели предпазни мерки? Развалено семейство имаш. Че и ти нещо си... Отивай на психолог, че и без това не са ти останали... Имаш нужда от помощ. Ако е истина това, събирай тогава 20 психолози, ако ли не, отиди при 50.

Ел:)

12.   Колко познато! Все едно описваш мен преди година. Аз започвах с отслабване, което имаше първи признаци на анорексия. Рязах се само два пъти, видях че няма смисъл. (още много други глупости, които няма смисъл да споделям) Не изпитвах удоволствие от храната и се чувствах добре само ако не съм яла поне два дни. Преяждах с фъстък и половин слива. Имах много безсънни нощи. Започна училището и се преместих в друг град. Живях в общежитие, беше ми трудно, ядосвах се, нервирах се. Тъпчех се с храна, хапчета. Но само си тровех здравето. Много пъти съм искала да се самоубия, защото не виждах смисъл в това което правя и в живота ми. Но ме спря мисълта: как ще се почувства мама ако сложа край на живота си? Дали няма и тя да си посегне след това? Всички тези грижи за мен и моята реализация.... Аз имам и големи мечти и високопоставени цели, които искам да постигна и реших че трябва да се взема в ръце.

Като бях депресирана, въпреки всичките глупости, които вършех, аз все още имах разум в главата. Казвах си че трябва да потърся помощ, психолог или да споделя с някого - Ти точно това правиш, искаш да се оправиш! АЗ РЕШИХ ДА СЕ СПРАВЯ САМА СЪС СЕБЕ СИ. Мислех, че ако разреша проблема си сама така ще има по-малък шанс да се възвърне проблемът и да започна отново с мислите за самоубийство.

Аз успях сама, но съм упорит човек и знаех че ще се справя. МОЯТ СЪВЕТ: Не рискувай - потърси чужда помощ. Знам че ще се справиш. Фактът че споделяш тук, показва че имаш още надежда за твоето бъдеще.

13.   Аз съм на 17 и също се самонаранявам, когато съм ядосана или ми е тъжно. Едно момче ме обиди и всичко си изкарах на себе си. Нарязах се с бръснарско ножче и не ми се случва за първи път. Приятелките ми ме видяха и нямаше как да ги лъжа повече затова им казах истината. Като им споделих ми олекна и оттогава не съм си посягала. Посъветваха ме да крещя и викам на възглавницата си и знаеш ли дори я съдрах с нож. Те ме подкрепят и не се отделят от мен. Усещам, че го превъзмогвам и се надявам да се оправя.

14.   Имаш нужда от помощта на психолог!

15.   Здравей, мила! Била съм в подобно положение. Започни да тренираш някакъв спорт. защото това ще ти изгради психиката, повярвай ми знам. Само трябва да намериш точния спорт, който ще те обсеби и напълно ще забравиш за депресията си. Като за начало започни да гледаш положително на нещата, колкото и зле да изглежда положението. Гледай филма " Тайната", защото той ще те мотивира и напълно ще промени мисленето ти! Ето ти линк http://www.youtube. com/watch? v=AeREYBAHL3s&list=FLFgOGVNRZ4A0exebQGFfRbg&index=17&feature=plpp_video Успех и бъди силна!!!

16.   Все едно прочетох за себе си, аз съм същата. От няколко месеца ходя на психолог, и тя много ми помага. Въпреки това все още не мога да спра с рязането по ръцете си и това е проблема който сега се опитваме да разрешим най вече. Много неща мога да ти кажа, но по-добре ще е ако ми пишеш (ако искаш де) ето го и e-mail-a: angel_teentop@abv. bg
В едно положение сме (само дето аз съм на 17 почти на 18 години) и вярвам, че имаме какво да си помогнем взаимно.

17.   голема работа и аз съм същата и аз щех да се самоубиам ама не го направих

18.   Аз ще ти кажа какво ти трябва, почвам:
1. Защо ти пука за семейните проблеми?
2. Каква е тази депресия, ако имаш пари е безсмислена!
3. Наистина ако имаш пари, вземи по 500 лв и ходи из градовете да ги харчиш, пък като трябва ще крадеш.
4. Да не ти пука.
5. Всичко за което мислиш е нищожно и маловажно, освен самата ти.
6. Злобей вкъщи, и като се ядосаш, счупи по няколко чаши или чиний - това помага знам го от личен опит.
7. Престани да си режеш тъпите вени и да се жалваш. Защото ако знаеш колко жалка изглеждаш - о горката.
9. И аз не съм по-добре от теб, израснал съм в ада, прабаба ми беше по страховита от майка ми. И сега знам, че едва ли има нещо, което може да ме уплаши
8. Бъди егоистка и всичко ще се нареди.

19.   аз съм на 19 вече женен но преди да се оженя и аз преди дори и сега си посягам след скандал със майка ми посегнах да си отрежа ръката и слава богу успях

20.   Първо (към негативно настоените коментатори): Вижте, някой хора имат слаба психика (примерно) и едно малко разклащане на сигурността в семейството или връзките с приятели (примерно) може да доведе до сериозни последствия. Така че, ако обичате, недейте да съдите ако сте некомпетентни по темата.
Второ (към авотрката): Спокойно, аз съм в същото положение от 3 години някъде ;) Не си сама

21.   Съгласна съм с номер 4. Наистина все едно чувам себе си. И аз съм се рязала със бръснарско ношче и с ножица. Мислила съм даже и за самоубийство, но после се замислих. И реших, че някой хора имат нужда от мен и аз на тях. На скоро почина едно момиченце. Беше с моето име, на моите години, дори бяхме учили в едно училище. От тогава разбирам, че това може би съм била аз, след мойте 100000 молби за смърт, но нещо се е объркало.
Таа съветът ми е-Не се отказвай, бори се и дочакай още 5-6 години. Като станеш пълнотетна се отдели от тези хора и започни нов живот. Забрави миналото и се бори за бъдещето. ;)

22.   Аз ще пиша тук и се надявам да получа отговор...
Днес ми беше много тъпо и взех бръснарско ножче и си нарязах ръката. Тва ми беше за първи път. Малко съжалявам, че го направих и искам да попитам какво мога да направя, за да ми минат раните по-бързо и ако може някой да ми каже как да ги крия от нашите. Мислех преди да го направя, но просто бях сама в една стая и нямаше какво да правя, а щом си наумя нещо... Сега си обещавам, че повече няма да го направя!

23.   Ако обичаш някого и си обичан, човек никога не би посегнал на себе си... И аз съм самотен и имам нужда да обичам и да ме обича някоя сладка пастичка... Е. Б.

24.   Посъветвай се психотерапевт, имаш нужда, а в това НЯМА НИЩО СРАМНО.

МИНАЛА СЪМ ПО ТОЗИ ПЪТ. И аз се режех така, заради семейни проблеми - чувствах, че родителите ми не ми обръщат внимание, не ги е грижа за мен... нямах никаква комуникация с тях. Вместо да ме подкрепят, те ме хокаха и ме изкарваха некадърница. И най-дребната, но лоша дума ме караше да плача и да се самонаказвам.

Потърси помощ, намери сили в хоби, приятели, занимания, ПОГРИЖИ СЕ ЗА СЕБЕ СИ, БЪДИ СИЛНА!
Намери си полезно занимание, вместо да се режеш.
Говори с родителите си, ако не ги е еня за теб и не се разбирате, взимай поука КАК ДА НЕ СЕ ДЪРЖИШ с децата си и си мисли, че там някъде има човек, който ще те обича, ще имате семейство и деца и ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ, НЕПОВТАРЯЙКИ ГРЕШКИТЕ НА ТВОИТЕ РОДИТЕЛИ.

Бъди силно момиче, радвай се на всичко което имаш и помни, че можеше да е много по-лошо, така че бъди благодарна за всяко малко добро нещо, което ти се случва!

Успех, миличка, аз се справих, ще се справиш и ти, УБЕДЕНА СЪМ!

25.   Аз също съм се рязала един път, с пергел. Слава богу никой освен приятелката ми не разбра. Сега също имам трудни моменти. На твоята възраст съм и нашите непрекъснато ми натякват, че ще се изложа на изпитите и ме карат да се чувствам като едно голямо НИЩО. Е аз започнах да им вярвам и вместо да се стимулирам аз се отказвам защо знам че ще се проваля. Стига за мен.
Ти бъди силна и не се предавай! Помисли си ако опитите ти за самоубийство бъдат успешни, ти знаеш ли как ще се почувстват твоите близки и приятели. Какъв ужас ще преживеят.
Ще ти дам пример с Катрин от Дневниците на вампира(да знам това е само филм), но ето тя преживя ужас и вместо да се откаже от живота и да се самоубие тя стана супер силна и нищо не може да я накара да склони глава. Последвай нейния пример и не се предавай.
Съветвам те да извикаш някоя твоя приятелка на пижамено и се постарай да няма никой в къщи и и разкажи всичко, наплачи се и ще видиш колко хубаво ще се почувстваш.
Съсродоточи се върху здравословния начин на живот, на мен ми помогна-

Успех

А------

26.   Хей, захар!
Аз съм на 15. Момиче съм. Имам същият... може би да го нарека проблем. Виждам, че са минали цели 8 месеца, от както си написала статията си, но това не пречи, да напиша коментар, нали? За да се самонарязваш, трябва да има причина. Моята е родителите ми. Майка ми ме мрази - сега ще противоречите, но е така, аз съм нежелано дете, и на няколко пъти ме е пребивала, не я интересувам, добре че е баща ми. Точно като теб бях изпаднала в депресия. Дори и сега нищо не ям. Нито хапка, последният път когато се храних добре беше миналата седмица, днес например съм изяла една кофичка кисело мляко. Като теб се режа. Белезите по ръцете ми не заздравяват, но не ми помага. Наистина мога да ти дам еди съвет, само едно нещо помага и това определено не е самоубиистовото. Мога да подкрепя и твърдението си с една статия.. на английски е, но се надявам модераторите да нямат нищо против - Don’t ever say no one cares.
You’re sitting in your room ~ door locked ~ with a pen in your hand and a blank piece of paper infront of you. Your hand is shaking, and the tears begin again - for the third time in the past hour. ‘To my family’ you write at the top of the page, but decide it’s a bad way to begin your letter ~ your suicide letter. You try again, start over ~ again and again, but you don’t know where to begin. No one understands you; no one knows what you’re going through, you’re alone or at least that’s what you think. Nobody would care if you’re alive or not, you mean nothing to nobody. It’s night, and you slip into bed. ’Goodbye’ you whisper into the darkness. And with that, you take your last breathe and end it all. No body cares, right?

Well you thought wrong. It’s a Tuesday the following morning, and when it’s 7:21, your mother comes and knocks on your door. She doesn’t know you can’t hear her she doesn’t know you’regone. She knocks a few more times, calling your name to open up. When there is no reply from your side of the door, she opens it and screams. She collapses on the ground while your dad rushes to your room. Your siblings have already left for school. Your very weak mother collects all the energy she’s got which is close to nothing to walk over to your bed. She leans over your dead body, crying, squeezing your hand, screaming. Your dad is trying to stay strong, but the tears escape his eyes; calling 000 or 911 with his left hand while his other one is on your mother’s back. Your mother blames herself. All those times she had said ‘no’ to you, all those times she had screamed at you, and sent you to your room over something stupid. Your father will blame himself for not being there for you when you asked for help, for being away from home at work for long. Nobody cares, right?

8:34. There’s a knock on your classroom door it’s the school principle. She looks more worried than ever. She calls the teacher to the side; all the students worried: what’s going on? The principle then later announces about your suicide. The popular girl that always called you fat and ugly is now blaming herself. The kid that would always copy your homework but treat you like crap ~ he’s blaming himself. The boy that sits behind you ~ the one that always threw things at you during class ~ he’s blaming himself too. The teacher is blaming herself - for all those times she’d scream at you for forgetting your homework, or not listening in class. People are crying, screaming, shocked, in regret of what they did. They’ll all be devastated - even the kids you’ve never talked to before. Still nobody cares about you, right?

Your siblings get home. Your mother has to tell them that you’re gone; forever. Your little sister ~ no matter how many times she’s screamed at you, told you she hated you and stole your stuff ~ always loved you, and saw you as her hero; her role model. She now starts to blame herself; why didn’t I do what she told me to do when she told me to? Why did I take her stuff even when she asked me not to? This is all my fault. Your brother gets home ~ the boy that never cries. He’s now in his room; mad at himself ~ he caused your death. All those times he’d played pranks on you. He’s punching holes in his wall, turning over things; he doesn’t know how to deal with the fact that you’re gone. Forever. Nobody cares about you, right? Right?

It has been over a month. The door to your room has been closed all this time. Everything is different now. Your brother has to be sent to anger management classes, your little sister cries everyday still waiting for you to come back. Everyday she waits for you to come back home. The popular girls have now turned anorexic. They don’t know how to deal with the pain that they’re feeling. Your father has depression; your mother hasn’t slept for nights it’s all her fault. She’s been crying and screaming every night wishing for you to come back. The boy who would always bother you dropped out of school. The boy that copied your homework now cuts. But nobody cares about you, aren’t I right?

Your mother finally decides to go clean out your room. But she can’t do it. She’s locked herself in your room for two days to try to clean up your clothes, your things. But she can’t she can’t say goodbye to you, not yet, not now. Never. It’s your funeral. It’s a big one ~ everybody comes. No one knows what to say. The beautiful girl with the big smile is gone; you’re somewhere else. No one knows what to say, they’re all still shocked. Everyone cries, everyone misses you. They all wish you’d come back but you don’t, and you won’t.

Still think nobody cares about you? Think again. Even if people don’t show it, they care about you, they love you. If you kill yourself today or any other day you won’t know just how much you meant to people. If you kill yourself today, it stops your pain, but it pains all the ones who know you for the rest of their life. Suicide is the easy way out - but it’s the wrong choice. Life is beautiful. Yes, it does have its ups and downs everyone has their bad days. Sometimes people go through tough times in their lives like you’re probably going through now but bad times come and go. You might not see the light at the end of the tunnel, but it’s there. No matter how hard life gets, never give up on yourself, or on your life.

Take a minute now, and think.

If you killed yourself ~ how would the people that love you feel/go through? Can’t think of anything? Well I’ll tell you: tears, tears, and more tears. Devastation. Guilt. Pain. Broken. Regret. Miserable. If after reading this you still feel suicidal, there are people that can help you.

There are teachers, parents, grandparents, neighbors, adults, councilors ~ they’re all there for you whenever you need them.
- прочети я, наистина ще те накара да се замислиш за това което правиш. Освен това исках да ти кажа какво помага, а именно да споделиш. Каза, ча имаш приятели. Не се притеснявай даим кажеш, да поплачеш пред тях, да си излееш мъката, но не продължавай да се режеш.
Monna

28.   На 14 съм, имам същият проблем... Баща ми почина, мина мнгого време, но все още не съм го продоляла, нямам самочувствие и съм със слаба психика. Имам чувството, че на никой не му пука за мен, ама сиг греша... В момента съм под изпитателен срок, казала съм на майка ми, че се режа... и.. наскоро видях един стар проятел.. от детската градина, . говорих ме си известно време и се почувствах ЖИВА, знам сиг звучи тъпо. Но това чувство много ми липсваше... затова в момента съм средоточена върху хубавите неща на живота.. :) Съветвам те и ти да направиш същото...

31.   Аз викам да направим един форум на всички cutters, където да можем да си говорим нормално, да си излеем душата и да поискаме съвет от хора като нас, които знаят какво е.

34.   Прочетох историята ти 4 пъти :) И много ме трогна! Ти си момиче на 13г. Живота е пред теб. А ти си мислиш за самоубийство? :( Слабите хора се самоубиват силните хора се борят до последен дъх! Ти си от силните и ще се бориш до последно! Поговори си с родителите си кажи им какво става! Те ще ти помогнат и ще те подкрепят! :) Не се притеснявай да им кажеш че се самонараняваш или нещо такова няма да те пребият те ще ти помогнат да бъдеш спокойна и да спреш да се самонараняваш! А самоубиството не е изход! :) Помисли си много добре!

35.   Сестра ми е колкото теб и тя се самонараняваше.Даже в момента е в. болница, защото пи едни успокоителни.Поговори със семейството си.Семейството е най - важното нещо на този свят и съм сигорна,че то те обича много.Сестра ми седеше само в нета,не общуваше с баща ми(,защото му беше разсърдена)и по незнаина за нас причина се затвори в себе си.Хубаво е ,че търсиш помощ.Потърси със семейството си.Късмет и не забравяй,че който търси намира.
от:една поетеса

36.   Мислих си че съм била единствена, която се самонарявам. Когато бях на твоята възраст и яз се драсках. 2 поредни години. Бързо избухвах и се драсках за да ми мине. Повярвай това да се самообиеш е пълна глупост, рязала съм си вените 3 пъти и на двете ръце. След това се чуствах много глупаво. Ръцете ми са пълни с белези. Но спрях да се драскам, преди ми беше като дрога без която не можех. Тая година не съм пипаала ножче. Последно когато се бях самонарила беше около месец, за да не одаря сестраами си счупих ръкара в стената, имам няколко изместени кокълчета. Всичко ще се оправи само не се предавай, и не прави глупости за който ще съжеляваш. УСПЕХ!

37.   Виж какво, не знам как точно се чувстваш аз понякога започвам да се самосъжалявам започвам да плача и т. н. Понякога пиша всичко това в дневника ми. Вземи си и ти, а когато излезеш от тази депресия отвори дневника и ще започнеш да се хилиш. Аз и досега не мога да повярвам какви простотии съм писала какви прякори съм измисляла на мама когато съм й била ядосана... И както пише в предишните коментари, сподели с приятели, но не и с родителите си - те ще решат да те водят на психолог и постоянно няма да се отделят от теб само и само да не направиш някоя глупост.... Моята най-добра приятелка(единствената досега на която вярвам винаги) имаше този проблем. Една вечер спах у тях и тя ми разказа всичко. Аз й обяснявах че няма смисъл да скача от осмия етаж или да се наранява а да бъде повече навън с приятели защото ние я разсейваме и толкова я изморяваме от хилене и простотии че като се прибере е капнала и не си помисля за такова нещо. Смей се повече, бъди с приятели и гледай анимации - Том и Джери винаги помагат също и Пустинния бегач, Уди кълвача и др. нищо че си голяма за тях смеха е най-доброто лечение и ето като бях у моята приятелка цяла нощ гледахме тези филмчета (и двете още обичаме анимации) и тя вече се чувстваше добре а и от 6 месеца не съм виждала нови белези... успех мила дано съм помогнала
^^ Ели^^

39.   Аз съм на 14 и съм абсолютно същия случай. Съчувствам ти. Аз излязох от една депресия доста трудно, но стана като си почивах МНОГО и излизах с приятелите си. Вече смятам, че си се пооправила
Реших да коментирам не за друго, а че имаше няколко коментара от сорта на "Казваш, че не си емо, но щом го правиш си" и т. н.. Ами всъщност не само емотата се самонараняват. И аз съм мислила за самоубийство. Разбира се, това не е никъкъв вариант. Коментирах главно за да споделя, че има емота, които не се самонараняват и не емота, които се.

40.   Тези, които се режете и депресирате, запознайте се с идола ми ДЕМИ ЛОВАТО. Ще си кажете - онова момиче от Дисни. Ами тя порасна, и когато беше на вашите години се режеше, взимаше наркотици и имаше проблеми с алкохола. Не можа да излезе от това положение дълго време и потърси помощ. Сега е написала книга Staying Strong (Бъдете силни, има я по българските книжарници около 15лв. ). Вземете я и почетете малко.
Защо препоръчвам да се запознаете с това пораснало момиче? Защото тя ми промени живота. И аз преди 3-4 години бях в същото положение като вас, пушех, пиех, взимах наркотици, режех се, ПРАВИХ ОПИТИ ЗА САМОУБИЙСТВО МНОГОКРАТНО И ЗА ЩАСТИЕ БЕЗУСПЕШНО...!!! Един ден видях някаква статия за Деми, прочетох я, и когато разбрах през какво е минала си казах, че и аз мога да се справя с това. В момента живея здравословно, поддържам форма и съм много повече от щастлива.
Всяка секунда, в която някой се реже, пие, пуши, прави опити за самоубийство някой човек умира от опасна болест и всичките му близки скърбят по него.. А вие искате да си причините това сами на себе си? ! Това си е ВАШЕТО ТЯЛО, ВАШИЯТ ЖИВОТ, изживейте си го, защото няма гаранция, че като отидеш на небето ще си щастлив, никой не се е върнал, за да каже какво става. Изживей си живота на макс, без цигари, алкохол и всичко друго, което може да ти навреди, усмихвай се...
Преди 2 дена се разхождах по улицата и видях едно дете с родителите си, чието лице беше цялото лилаво - беше изгорено. То иска да живее да живее нормално... А вие искате да умрете... ненормално...
ПАЗЕТЕ СИ ЖИВОТА, ГОСПОД ВИ Е ДАЛ ШАНСА ДА ЖИВЕЕТЕ!!!

41.   Това се нарича депресия. И за да не се превърне в хронична депресия трябва да се консултираш с психолог.

42.   Аз също бях в абсолютно същата ситуация... Като за нчаоло сподели на родителите ти... те ще ти помогнат за да се изправиш отново... и запомни рязането не е решение на проблемите а само временно бягство... Самонараняването в никакъв случай не помага то само добавя излишна болка....

43.   Аз също бях в абсолютно същата ситуация... Като за нчаоло сподели на родителите ти... те ще ти помогнат за да се изправиш отново... и запомни рязането не е решение на проблемите а само временно бягство... Самонараняването в никакъв случай не помага то само добавя излишна болка....

44.   Здравей :) аз също съм на 13години и се самонаранявам, честно казано не очаквах да ми излезнат толкова много резултати, в гугъл. Нямам много приятели, имам но са прекалено малко. Преди няколко седмици по фейсбук се запознах с момичета които се самонараняват, правят опити да се самоубият и тн. 1-воначално си помислих, че нещо не им е наред и си продължих, скоро след това ме прихвана незнам нещо като депресия, започнах да гледам на всичко от лошата му страна, да плача за какви ли не неща, и просто се чуствам излишна.. започнах да се режа. Целите ми ръце са издрани от ножа. Слушам депресивна музика, не излизам на вън, освен ако родителите ми не ме накарат. Бившите ми приятели се държат се едно аз там, не им пука.. Преди около 2 дни майка ми видя раните по ръцете ми, и ме беше попитала какво е това, аз и обясних че просто съм се порязала но тя не ми повярва, понякога брат ми ме вижда докато плача в стаята си но не знае какво да ми каже, той е 9 години по-голям от мен. По едно време се зачудих дали не съм стил Емо (или както се казва) но не знам, не го правя за да бъда интересна на някого, не нося много черно и косата ми е кестенява, не харесвам стила им. Не знам какво да правя, родителите ми мисля че знаят или поне майка ми но не казва нищо не знам дали да се посъветвам с психиатър или нз кой но за да се случи това трябва да призная на родителите ми, но немога.

45.   При мен се случва абсолютно същото, но съм на 11 след 1 месец ставам на 12... ужасно е защото когато приятелките ми видят ръцете ми казват че се правя на

46.   Имам абсолютно същия проблем. Всичко започна преди месец, но както и да е. Режа се с бруснарско ножче или с части от острилки, но в момента, в който го правя... само тогава ми е хубаво. И аз отслабнах и все ми се яде, но като видя храна и стомаха ми се свива.

47.   И аз съм имала същия проблем, но го преодолях някак си. Глупост е да мислиш за самоубийство. И аз имам семейни проблеми, но майка ми ми е казвала да не се впрягам толкова - недей и ти. И аз съм на 13 спокойно. Ако не го преодолееш, отиди на психолог, просто недей да мислиш за самоубийство.