Училището ми влияе зле...
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2586 пъти
Училище започна преди един ден, а вече усещам влиянието му така, все едно не е имало ваканция. Имам малко приятелки и винаги е било така. Но в момента, в който ме приеха в гимназията, самочувствието ми тотално се скапа.

В старото ми училище никога не е имало такова нещо - винаги съм се чувствала на място в стария си клас, бях харесвана и не съм имала проблеми. Но мразя новия си клас - от 28 човека харесвам като характер само две момичета (само да отбележа - не съм хейтър, просто между нас остана твърде много горчилка заради един кофти инцидент, за който бях набедена в осми клас). Момичето, с което се водим най-добри приятелки, нека я нарека Я, едвам я понасям. Никога не съм имала ниско самочувствие, но гимназията постигна и това - прибирам се вкъщи и през целия път до нас си мисля колко скапан е животът ми. Усещам, че класът ми ме потиска, защото непрекъснато си изливат злобата върху мен.

В старото училище винаги съм имала смелост да се противопоставям на отворковците и никой не си беше позволявал да ме обижда. Не знам защо не мога и в новия клас. Вече трета година сме заедно, би трябвало да сме свикнали вече един с друг, но не. Започвам да изпитвам ужас от това да бъда насаме със себе си, защото започвам да си мисля колко съм нищожна и това е само в учебно време.

По време на ваканцията въобще нямаше такова нещо. Осъзнавам, че дълбая прекалено много в миналото и знам, че няма как да го върна назад, но се обсебвам от мисълта какво би било, ако бях избрала друго училище. Винаги съм се смятала за силен човек, но май се оказва, че не е така. Не искам да се местя в друго училище, защото тъкмо започнах да се приспособявам, пък и го намирам за жалко да се преместя точно сега. Лошото е, че усещам, че не мога напълно да се развивам в този клас, защото ако съм "прекалено умна", ме наричат зубърка и други подобни.

Не знам защо толкова ме мразят, нищо не съм им направила, преди да стане онзи гаф в осми клас, винаги съм се държала мило, не съм била надута, както се опитаха да ме опишат. Знам, че ще ми кажете, че нямам реален поглед върху самата себе си, но не е така. Имам си доста реална представа за себе си и знам точно къде са слабите и силните ми страни. Хем искам да се приспособя повече към класа, хем не искам да имам нищо общо с почти никого от тях. Моля ви, кажете ми какво да правя и как да я преодолея тая шибана депресия, която ме обхванала още първия ден от училище, защото аз не знам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 9a2210599b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   При мен положението е горе-долу същото, само че аз миналата година тотално загубих по-близките се приятелки и то по някаква измислена от тях причина. В момента се чувствам ужасно, защото усещам студенина и в другите момичета и не знам как да постъпя. И аз ще съм вече 3та година с класа си. Наистина хора, помогнете!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: fafaac423b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Добре, ще се опитам да помогна. Макар, че на мен гимназия по-скоро ми повдигна самочувствието. МОЛЯ всеки който има проблеми в гимназията да прочете написаното, макар размера му. Подобно на теб, авторке, аз също знам силните си и слабите си страни. Никой не е идеален, често минусите са доста повече от плюсовете в един характер, но това е без проблем, ако се приемаш. Всички сме странни за себе си, критикуваме се, направо се чудим как издържаме сами себе си, това е защото човек не може да скрие от себе си истината. Болезнено ли е- може би, но най-болезнения минус може да се окаже върховен плюс. Та, също като теб съм наясно със себе си, но за разлика от теб аз го използвам в моя полза. Знам как максимално да улесня деня си, за кое да мисля, къде да влагам повече чувства и време и за какво просто да знам, че се е случило без да навлизам в подробности, мислейки всеки възможен вариант. Училището и най-вече гимназията представлява влизането ти в едно напълно ново общество, различно от дотогавашното, ти се обвързвам емоционално с един клас, а после и се запознаваш с още нови хора. Това е нов етап, един нов старт. Винаги съм твърдяла, че преди да се обвържеш емоционално, трябва да си наясно със себе си и да се приемеш с всичките си недостатъци. За да имаш душевен мир трябва или да приемеш няколко проблема и отрицателни черти, или да ги поправиш-промениш или отстраниш. Затова винаги е най-добре да не съдиш другите хора, а да ги приемаш с всичките им простотии, друга е темата дали ще ти допадат като характери. Не влагай много чувство в училището, живей ден за ден, лягаш за да се събудиш сутрин и се събуждаш за да прекараш деня си максимално добре и да легнеш довечера отново. Училището е преход към истинския живот, прехода те задължава да учиш житейските уроци, както и училищните, ако се справиш с 1 от 2 имаш 50% шанс да успееш. Ако се справиш и с 2-те трябва вече да си оформена личност със стабилна психика. Може да си заобиколена от хора и от приятели, но прехода през който минаваш е лично твой, правиш всичко сам самичка. И нека се върнем на темата за съденето на хората. Не съди другите, но не ги оставяй да те съдят. Всеки има право сам да взима решенията си, ако на друг не му допадат, то човека няма място в живота ти. Да се махнеш от училището за мен не е слабост, сила е. Защото приемаш едно ново начало с нов клас, когато не те уважават или се бориш за уважение или отиваш някъде, където ще го получиш. НЕ СЕ ВРЪЩАЙ В МИНАЛОТО. Живей за днес, за да си добре, за да си здрава и щастлива. Миналото представлява група от спомени, кой от кой по-различен. Но те са само това- спомени. Когато нещо не може да се върне назад, но е оставило някаква следа в нас то е спомен, който може да ни ръководи занапред с наученото от него, но ако само ни разстройва то си остава минало, нищо повече. Това как приемаш училището си и живота си зависи само и единствено от теб, защото само ТИ знаеш през какво точно (точно ти) минаваш. Ще срещнеш хора като теб, отритнати, несправедливо изместени и наранени, но това не значи, че те са миналия по твоя път с твоите обувки. Губим приятели, намираме нови. Изместваме някой нечестно, след време падаме от високо. Живота е колело, веднъж си на върха, а после на дъното и обратно. Но ако си силен, ако се познаваш и се приемаш, ако се бориш за уважение и запазиш ценностите си и достойнството си то ти си успял, ти контролираш колелото си максимално добре. Затова авторке, тази битка е лично твоя, ти трябва да я водиш ден за ден, така че да се чувстваш максимално добре и максимално на място. Работи за себе си, не срещу себе си. Всеки който се бори със себе си просто потъва някъде, това е като да се изядеш от вътре, чист мазохизъм-самоубийство. Помагай си, улеснявай се, прави каквото ти се иска да направиш и си угаждай повече. Страха е единствения враг, който съществува в човешката природа, но ако си умен и знаеш как да го надвиеш така, че точно ТИ да се чувстваш максимално добре- то ти си силен. Някой избягва страха, друг го бори и се предизвиква, а трети го приема и се опитва да е по-спокоен. Всеки сам решава за себе си, затова намери начина, по който точно ти ще се справиш с проблемите си. Колото и психолози да обиколиш, колкото и хора да питаш надали някой знае как точно ти да се справиш. И. П. С. - Не дружи с хора, който ненавиждаш. Знам, че в 21 век е модерно да казваш, че обичаш хора, който не понасяш, да се опиташ да им се харесаш и да обичаш тези, с които не общуваш много, но все пак... нека си имаш самочувствието и уважението. Поне приятелите си можем да избираме.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 705bd7671e

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Пишете си с мен, аз съм момче, ще ви разкажа историята си, вие вашата, ще помислим, ще поговорим... така е по-лесно, когато има за кого да живееш (имам предвид, ще си пишем и това ще ви дава сила да свършите деня за да си пишем отново). Поздрави (Д) П. П. Не искам нищо от вас (ако мислите че се възползвам)

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 34a16ae720

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   В момента не съм вече ученичка, но съм имала горе-долу същите проблеми като теб. Нямах приятели в класа освен две момичета, с които си дружех. Едното се премести в друго даскало и остана само Ани. И един ден осъзнах, че аз съм причината съучениците ми да се държат лошо и игнориращо с мен. Начинът по който възприемаш себе си влиае на мнението на околните за теб, това от опит вече го знам. Ако не харесваш себе си и другите няма да те харесват. Ако имаш ниско самочувствие и другите няма да ти обръщат внимание. Още нещо искам да ти кажа: не си съставяй мнение за себе си по това как другите те възприемат или как се държат с теб, защото не живееш за тях и за мнението им. Ти си ценна и уникална. Имай високо самочувствие. Бъди себе си и всеки ще оцени това.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 8bbe0678b8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Първо осъзнай, че на училище не се ходи за да имаш приятелки или за да харесваш класа, или да бъдеш харесван от класа. На училище се ходи за собствено образоване остават ти само още две години да решиш дали ще се образоваш по нагоре и да се подготвиш за това разбира се. А ако ваканциите можеш да изкараш без съучениците значи можеш да се научиш да не им обръщаш внимание в клас. Гледай себе си, сега строиш бъдещето си, само и единствено от теб зависи дали цял живот ще си продавачка или нещо повече.

 

...