Споделена история от Тинейджърски |
Май попаднах на лоша компания
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2308 пъти
Здравейте, давала съм съвети на доста мои връстници, но ето че кармата се обърна и сега аз съм тази, която иска съвет.
Ще ви разкажа накратко за себе си, че да имате идея за какво става въпрос. Родих се в семейство, където всяка жена трябва да бъде силна. Като дете си падах мъжкарана, което ми докара доста падания и болести, лежала съм в болница заради лекарска грешка и животът ми висеше на косъм, бях загубила огромно количество кръв, а реално нямах ранички в стомаха, после си докарах няколко белега и се кротнах. Попаднах в момичешкия свят, както е ясно споровете не са като при животните, говорим за номерца и гадории. Преживях ужасно много предателства, в едно от които ме зарязаха посреднощ сама в другия край на града, нямах пари в телефона, а учителките потеглиха с друга група деца. Не съм плакала, не и пред други хора, винаги съм гледала да се измъкна някак от случващото се и да надвия проблемите си. Винаги съм се взимала за силна, но в определен момент се промених доста. Сега имам и по-емоционална страна, открита съм и съм директна, понякога съм остра, не обичам съжалението и го избягвам независимо дали е мое или чуждо, помагам на доста хора като говоря с тях, но по-скоро си падам мотиватор, човека който няма да те излъже и ще ти каже цялостната картина, дори това да те разбие. Имам ужасно много минуси, които всячески се опитвам да не натрапвам на хората. За мен проблемите ми са лично мои и никой не е задължен да ме слуша.
Ето, че стигнах до гимназията. Влязох във втората по елит, но първата по ред и дисциплина в града си и съм страшно доволна от учителския състав и от съучениците си като цяло. Първия ден се стегнах, усмихвах се доста, бях единствената която обикаляше стаята и се запознаваше и говореше с всички, за ден изключих притесненията си. Наистина исках да сме едно цяло, а и всички ми се струваха толкова свити и кротки, че ме зачека кучето да ги поопозная, преди да се разделим на групички или да се пръснем из цялото училище.
Проблема е такъв, че попаднах в компания, която ми намирисва доста. Едното момиче е агресивно, грубо, остро, може би прекалява с държанието си към другите, скара се с няколко човека още в първите 4-5 дена. Прави каквото си иска, защото го иска. Другото май си пада скрита лимонка, защото в единия момент с държание и думи казва нещо срещу някой, а в следващия го води най-близък приятел, не внимава много, говори в час, но като цяло е доста точна и печена, лигава е, забавлява се, пуска се по течението и не му мисли, което харесвам в хората, но на мен не ми се отдава. В групата остават още 3-4 човека. Момчетата са отлични, пасват ми като характер и знам, че не играят мръсно, странят от неприятностите. Другите 2 момичета също са много точни, макар да са по-тихи и по-свити те също не си търсят боя. Държа да отбележа, че те са склонни да направят някоя глупост или да тръгнат да отговарят на учителите. Не знам как да го опиша, интуицията ми крещи да се махна оттам преди да са започнали сериозните проблеми, в които и аз ще пострадам не за друго, а защото съм била там, но разума ми ми казва, все още да не прибързвам, все още да не си правя заключения, да им дам още 2-4 шанса, да се отпусна, да не прекалявам с 2 думи.
Затова в момента съм раздвоена, така да се каже. Струва ми се доста за 1 седмица да се скараш с близо 3-ма човека и да смениш 5 чина. Не се държат толкова остро с мен, но имам вредния навик щом се запозная и тръгна да излизам с някого да съдя не по това как се държи спрямо мен, а как се държи с другите. Защото, ако за момента аз съм му интересна и съм му приятелка, то може след 2 седмици да не съм и да ме третира като боклук. Знам, че и аз не съм цвете за мирисане, наясно съм, че наранявам хората с директността си, че вечно драпам напред и не се спирам, че бързам, че понякога защитавам някакви глупави права, само защото мисля, че нещо е по определен начин, инат съм си, зодия козирог, правете си сметки :D, почти всичко важи и за мен. Та искам да ви попитам като странични наблюдатели, имам ли причина да се дърпам и да страня, или просто отново се впрягам. То и аз говоря в час, но по време на тестове не се смея и не се обръщам, те го правят и това ми пречи, но не е като да не съм свикнала и като да ми е чак такъв проблем, просто го взимам за леко прекалено и леко нахално спрямо учителката. Да не говорим, че ми преписаха ЦЕЛИЯ тест, подкрепям преписването, хайде сега- работа в екип, но някак си... помагаш и те ти помагат, нали така се прави? Нямам проблеми с нищо, разкрепостена съм, но имам определени граници, които те надминават доста, а все си мисля, че нямам правото да съдя някого, защото е различен от мен.
|
