 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
За чувствата на един безчувствен човек
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 3657 пъти
Проблема ми е, че дори нямам ясно оформен проблем. Не знам какво не ми е наред, но прекалено бързо ми омръзна живота.
Не, че е лош... просто прекалено безсмислен.
Всеки ден се събуждам, разправям се с хора, върша задълженията си и буквално се мъча психически, понякога и физически и го правя, защото...? !? !
Защото, казват премъдрите ми близки, някой ден ще си струва. Сега просто си върши работата, без да му мислиш, чакай годините да си минават, докато НЕЩО се случи. Прекалено си млада, за да мислиш за смисъла на живота и други. Открий себе си, занимавай се с разни неща, които на теб са ти интересни, забавлявай се, общувай.
Всички тези съвети намирам безполезни, глупави, клиширани и дразнещи. В момента съм ученичка. Не знам какво да правя, за това правя каквото другите ми казват - пиша си домашните, зубря си тихичко, върша си домашните задължения и всичко, което се изисква от мен. И нямам идея защо го правя. Когато човек върши нещо, обикновено има мотивация, цел, причина. Аз - аз просто върша нещата и понеже не виждам смисъла, се чувствам измъчена и уморена.
Логиката - за какво да уча? - За добра работа.
За какво ми е добра работа.? - За да се изхранваш спокойно.
За какво ми е да се изхранвам? - Що за въпрос, нали от нещо трябва да живееш...
Защо пък трябва да живея? - Ами, някой ден ще имаш семейство, за което да се грижиш и обичаш.
Значи сега просто да си седя и да върша една монотонна противна дейност, да водя един отвратно апатичен и нереално скучен живот, защото някога, след доста години би ми било полезно при създаването на семейство. Това също не ми е мотивация за живот.
Бих искала гадже, може би ще внесе малко цвят и чувства в света ми. Нямам идея къде да го търся, не обичам купони, момчетата в училище не ме привличат. До скоро харесвах едно момче, но изгубих интерес, типично за моята непостоянна, нерешителна натура.
Започнах да получавам пристъпи на силна апатия и самоубийствени мисли (не се е стигало до истински опити, но самия факт, че прекалено често си го представям и обмислям, не говори много добре за психичното ми състояние).
Единственото ми удоволствие, колкото и жалко и долно да звучи, остана храната. Тъпча се с тонове шоколад или каквото ми попадне. Всяка сутрин чакам майка ми да се разкара на работа и се залавям с тъпчене. След това се чувствам уморена, тромава и доста нещастна, но поне по време на процеса изпитвам известно удовлетворение. След това се мразя около половин час и после пълното ми безразличие към живота се връща.
Понякога като че ли само си търся причини да се самобичувам и посочвам като такава външния си вид. Преди ми пукаше как изглеждам – сега дори не мога да се сетя защо. Нищо не остана от чара ми, всичко се изгуби под траурното ми настроение, само тъмни кръгове, мазна неподдържана коса и кожа.
Истината е, че доста се мразя. Изпивам енергията на другите с песимизма си и съм им противна, усещам го по студеното им отношение или пълния игнор, който понякога ми дават. Имам нужда от повече социални контакти, но хората на моята възраст не ме разбират, видяха свобода и бунтарство и се заловиха да са готини купонджии. Не се вписвам никъде, не се виждам като никаква – кариера, семейство, не са ми никаква утеха за сега. Наистина нямам никакви интереси, а и не ми се занимава да търся такива - всичко ми омръзва твърде бързо.
Нищо не искам от живота – просто да приключи по-бързо.
Самотна съм и доста объркана, може би типично за тийнейджърите се чувствам неразбрана. Чувствам не като някакъв робот, защо не мога да усетя истинска радост? Имам спомен за дни, когато съм си казвала, че съм щастлива, но не помня самото чувство, знам, само че е приятно. Искам да имам живец в себе си и да съм жизнена, но всичко е гадно и сиво и мразя света, в който живея, чувствам се затворничка в собственото си тяло, сякаш някой непрекъснато изсмуква енергията ми.
Преди някъде година обичах да рисувам и да слушам музика, сега и това ми се струва скучно и безсмислено. Музиката се превърна в някакви дразнещи мелодийки, а колкото пъти взех лист пред себе си и се опитвах да рисувам, защото искам да изпитам някакво удоволствие извън шоколада и си спомням, че някога истински съм се забавлявала с това, само се ядосвам, че съм изгубила способностите си.
Ден след ден губя колорита и заложбите си и чувствам, че почти нищо не ми е останало. Фактът, че пиша това може би е последният ми вътрешен напън, последния бунт на останалите ми заложби, преди да умрат и наистина да остана с рецепторите си като единствен източник на чувства – студ, топлина, болка... Това би бил живота ми.
Искам да променя нещо, дори не знам какво. И не знам как бихте ми помогнали, но имам нужда да споделя.
Мразя се такава – бездушна и без капчица воля и мотивация. Искам малко подкрепа, малко побутване от някой външен, но никой не го е грижа за мен, по простата причина, че мен не ме е грижа за никого.
Не знам какво ми престои – може би занапред живота наистина става по-приятен, но никак не ми се вярва. На 15 човек би трябвало да изживява най-добрите си години, да се сблъсква с нови неща, да развива способностите и интересите си. Не да се чуди как да накара времето да тече по-бързо и да си чака смъртта.
Не знам за какво пиша. Може би все пак съм тъжна, а не напълно бездушна и за това имам нужда да споделя. Уморена съм от всичко и всички. Искам да съм напълно сама и никой да не ме безпокои, по какъвто и да е повод, а в същото време искам да съм обградена от весели и добри хора, които някак да ме измъкнат от тази апатия.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 78a56d00cb |
|
1. Момиче, тичай при училищния психолог. Тресе те як пубертет депресия.
Един съвет от мен - спри сладкото! То може да е в основата на всичко, колкото и да не ти се вярва. Захарта води до депресии. Спри я, излизай често на вън и се запиши на някакъв спорт. Говори с психолог, с психиятър. Мисля, че дори си за медикаменти, но ще ти помогнат временно. Важно е да промениш отношението си към живота и себе си.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 16e114c676 |
|
2. Знам как ще прозвучи, но.... това да не ти е ПМС?
Знаеш ли какъв точно ти е проблема, не е безчувственост, не е липса на интерес, не е мазна коса и депресивни мисли. Търси по-надълбоко, в самия корен на нещата. Знаеш ли колко пъти съм си губила пътя? Колко пъти съм стояла с молива в ръка и празния лист пред себе си и с часове съм се мъчила да изкарам капчица живец от себе си?
Не е по темата, но като човек, който обожава изкуството и се занимава с него искам да ти обясня нещо. Преди всичко рисуването не е просто да си драскаш нещо, което да стане прекрасно, рисуването е чувство. Когато го правиш ти отразяваш себе си, като огледало е, ако ти е скапано няма как да излезе нещо хубаво, ако не излезе няма как да си доволна, ако си недоволна няма да имаш муза, вероятно. Просто изчакай, докато не се почувстваш готова да видиш какво се крие зад фасадата ти от изражения и шоколад. Не може да си творец, а да не влагаш нищо от себе си. Другото много важно е и самата муза, причината, която те кара да рисуваш докато не те заболят ръцете. Нали знаеш... понякога ти е тъжно и имаш нужда да го изразиш на листа, а друг път ти е тъжно и не искаш да виждаш моливи, бои и листи. Всичко е относително. Трябва да влагаш от себе си в това, което правиш и тогава ВСИЧКО ще има смисъл, поне за теб.
Нека се върнем към теб, пишеш/говориш много, но не казваш нищо. Извинявай, но колко реда разпъва едно и също нещо. Трудно ли ти е да видиш проблема, трябва ли да го кажа? Знаеш ли го, или искаш да провериш кой ще го види? Нямаш мотивация, нищо повече. Загубила си смисъла, загубила си погледа си над нещата. Ами, МДА, избери си нещо, живота е колоритен, пълен е със странници, кой въобще е нормален тук? Като се замислим пишем безсмислици на хора, които не познаваме, разни псевдо-моралисти пишат отговори без дори да ни познават, целия процес е някак жалък- не те познавам, пич, но ще говоря за теб на базата на 30 реда. Какво? Не, няма как да стане така.
Живей за да си щастлива, за да се чувстваш добре, за да правиш нещо, което ти доставя удоволствие. Какво ти пука, какво говорят другите, те винаги ще дрънкат глупости, те виждат нещата от 1 ъгъл, но ти ги изживяваш, това е съвсем различно. Ако си гледала и играла футбол ще можеш да направиш асоциация. Показват кадрите на това как някой е спънал друг, но всъщност нещата не са и 50% на това, което всъщност се е случило. Ние няма как да видим точно какво се случва, може да е просто грешка, може онзи да му е видял крака и сам да се е пребил, просто така, за единия жълт картон на другия. Навсякъде ще ти казват, че си спънала човека, навсякъде ще те обвиняват в нещо, ще предполагат нещо, ще говорят нещо, но само ти наистина ще знаеш всичко. Впрочем, да, осъзнавам иронията. И аз говоря в момента и аз не те познавам и аз съдя по тези 30 - реда, но поне ти казвам, че това си е долна история. Защо го правя? Сигурно и аз съм долна, не знам, но ми става адски тъпо, когато един млад човек не вижда причина да е щастлив, да се забавлява, просто за да е добре, просто защото е ЖИВ и ЗДРАВ и всичко е НАРЕД. Защо да живееш, ако няма да е както ти искаш.
Ало, Америка, имаш един живот, живей го по собствените си правила, защото иначе ти няма да имаш живот, а съществуване. А това вече наистина би било жалко. Всичко сме различни, това е колорита на живота, всички имаме различна преспектива и всички приемаме различно нещата, всички мислим по различен начин. Премъдрите ти приятели може би наистина са страшно мъдри, за себе си вероятно са истински гении, защото точно и индивидуално при тях тези съвети важат на максимум и за техните животи те са идеални и точни, но никой не казва, че и за теб ще е така. За теб не е така, за теб са банални, скучни, ненужни, безсмислени. Е, придай смисъл на живота си и си създай свой банални мъдрости. Впрочем, трябва ли да търсиш смисъл във всичко!? Ученичка си, дете си, заеби това! Направи всичко както ти е удобно.
Впрочем, ако не ти се учи не учи, то си е за теб, ако не ти се чисти не чисти и тва си е за теб, ако не ти се прави каквото и да е било не го прави, то ще си е за теб. В крайна сметка оценката ти ще е лично твоя, само твоя, тя няма да вреди на никой освен на теб и ако на теб не ти е проблем, то вероятно се обезсмисля ужаса от нея. Затова просто си изкарай някак целия този негативизъм, изкъпи се, облечи се, направи си прическа излез и виж колко е приятно просто да си сама и да ходиш без никой да те притеснява, без никой да те търси. Събота сме в момента, коментара ми вероятно ще се одобри до неделя, така че действай.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 0f25a09986 |
|
3. Здравей! Не знам, дали бих помогнала по някакъв начин, но ще ти кажа какво мисля. Животът не е розов. Не е безкрайни купони и забавления. Животът е една постоянна борба и трябва да се опиташ да си му достоен противник. Трудно - да, но не и невъзможно. Защо ли си заслужава да го живееш? Ами защото си достатъчно интелигентна за своите 15 години. Интелекта ти се чете между редовете. А той / интелекта / е все по-рядко срещан в днешно време, особено сред твоето поколение. Опитай се да намериш себе си! Мисля, че си достатъчно силна, за да успееш. Не се самосъжалявай! Ако не си помогнеш сама, не мисля че и някой друг би успял. Песимизмът не ти е приятел. Игнорирай го! Събери всички негативни мисли и ги изхвърли! Колкото и да е жесток и труден, жовотът все пак е прекрасен. Опитай се да го живееш с усмивка и финес. Колкото до таланта, който имаш, не си го изгубила. Талант не се печели или губи - това не е лотария. Или го притежаваш или не. Всичко е в мислите ти. Намери ключето и отключи всичко, което си заключила!
Пожелавам ти късмет и много незабравими мигове, които съм сигурна че ти предстоят!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 63a4ab232a |
|
4. Здравей! Първо искам да ти кажа, че ти не си се докоснала още до милиони сладости на живота. Ти си видяла много малко и то не ти е харесало. Сега трябва да живееш, защото аз съм вече с дете и не мога да се развихря както искам. Все пак семейството ти отнема времето което преди примерно си прекарвала в правене на хобито си. Значи аз бях като теб, самоче имах много повече поводи за самоубийство и сега ми става смешно колко лесно е било решението но колко късно го взех и изобщо не е толкова страшно колкото може би си представяш. Звучи стряскащо, защото се съмняваш в собствените си способности, но винаги се учудваш че не е каквото си мислила. При мен решението беше като се изнесох на квартира и започнах да обикалям из България по забележителности. Аз Обичам екстремни спортове и съм скачала с бънджи и парапланер. И за всички тези неща не съм давала много пари. Имам работа естествено не е много високо платена но пак смогвам и за тези неща. Понеже сега с мъжа ми сме с кола и често съм искала да взимам някой с нас защото колкото сме повече е по-весело. Ако можеше и теб да взимаме да видиш поне веднъж един друг начин да живот може и да нети хареса а може и да ти хареса. И не е нужно да имаш пари за път и за спане. Само за ядене. Просто да ти покажем красиви места като седнеш сама някъде на такова място да видиш какво вдъхновение за рисуване ще ти дойде. Аз често имам такова но уви не мога да рисувам и за това ме е яд. А човек който може направо е рай. Да си на красиво място да правиш нещо различно с хора с чувство за хумор. Просто ти трябва промяна. Да не стоиш в къщи сама а да има хора с теб весели и да сте на разнообразни места. Аз също не ходя на дискотеки предпочитам на кино или рядко на кафе по-често на ресторант. Ти не си писала от къде си ако си близо до София направо да се видим някой път да дойдеш с нас да видиш друг начин на живот.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: eee208e095 |
|
5. Хах момиче ти да не си зодия Близнаци? Я малко се успокой! Познавам една фр дет е подобна на тебе. Проблема ви е че прекалено много мислите. Да си чувала живей за мига? Ммм, май не, а? Както и да е съветите ми са:
1. Намери си хоби-просто нещо което да те кефи
2. Запознавай се с нови, интересни и положитилни хора
3. Излизай по-често
4. По фиеста тв дават йога-пробвай против стрес
Иии така де и аз съм на 15 и аз съм сr мислила да се самоубивам :) Не се притеснявай ти си си в ред, мислите идват от далеечните детски с насилие до сегашните филми с убийства и какво ли не! Ааа и това с тъпченето :) то идва от скуката. Единствено съм потресена от това, че не ти пука как изглеждаш! Ехоууу сама каза, че искаш да си намериш гадже. А замисляла ли си се дали той ще те погледне с мазна коса, кожа! От кой град си? Ако си от моя идвам веднага за пълна промяна. Да не се хваля ама мн ме бива ;)
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: c5367b51fb |
|
6. Защо не се занимаваш с писане? Отдава ти се.. :-)
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: c5367b51fb |
|
7. Здравей! Имам чувството че това аз съм го написала. На 14 години съм, момиче. Единственото което ми придава удоволствие от ''живота'' е храната. Постоянно се променям, не мога да намеря себе си. Чувствам че не съм на мястото си. Два пъти съм правила опит за самоубийство и вторият път стигнах до болница. Натрових се с 50 хапчета аспирин и лежах там три дни. Без почти да мърдам от леглото и се налагаше да гледам тавана и да мисля за живота си. Търсила съм толкова много пъти ''смисъла на живота'' и стигнах до заключение че не сме родени с някакъв смисъл. Грубо казано родителите ни просто са го направили и ние сме се родили и това е.. Можеш сама да си придадеш смисъл. В живота ''смисъл'' няма! Никой не се ражда умен, добър, интелигентен и т. н. Същото е и със ''смисъла''. Сама се налага да го намериш и той ще е специално за теб. Препоръчвам ти да четеш и да пишеш, да излезеш и да се поразходиш някъде около природата. Всички песни са ми скучни. Единствената песен която ми харесва е ''Make me wanna die'' - The Pretty Reckless (Taylor Momsen). В началото е само мелодия, но към 30-та секунда започва текстът който напълно описва как се чувстваме и двете. Ритъма, стила, звученето и всичко останало.. Песента е страхотна! Единственото нещо след храната което не ме отегчава. Можеш да си пуснеш някой вълнуваш и интересен филм и да го гледаш под завивките с топло какао. Обърни внимание върху малките неща които ти придават удоволствие. Защо не си вземеш домашен любимец? Ще се чувстваш толкова привързана към нещо сладко и непринудено. Търси смисъл в удоволствията от живота. :-))
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: c5367b51fb |
|
8. СПОРТ! ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ! КНИГИ!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 57d3a0c2c7 |
|
10. От авторката:
Номер 1, а и останалите — ще спра това емоционално хранене и даже не вярвам, че ще ми е кой знае колко трудно. Колкото до психолога и медикаментите, не искам да докарвам на майка си удар.
Номер 2, благодаря ти за обнадеждителните думи. Имаш право за много неща.
Първо, не знам как ще прозвучи това – още мога да рисувам, имам тренирана ръка и рисунките ми стават правилни като чертеж, но безчувствени и много далеч от това, което си представям. Все пак една красива картина не е идеално точна откъм пропорции, перспектива и т. н, тя впечатлява с цветове, композиция и остава определено чувство. Но вече не ми доставя удоволствие да се занимавам с това, а и между впрочем, с каквото и да е.
За спорта – пробвала съм доста пъти, но физическото изтощение и потенето, безсмисленото тичане след топка или игра с отбор далеч не са привлекателни за мен.
Другите съвети за намиране на нещо мое си, което да ми харесва – нямам никакво време и пари да търся такова, камо ли да се занимавам.
За зубренето и чистенето – не искам повече разправии с родители, твърде съм зависима от тях и истински мразя този факт. Поне още 3 години ще трябва напълно да им се подчинявам и няма смисъл да вдигам скандали, че не ми се чисти стаята или да се стига до истеричен рев от страна на майка ми (чувствителна женица, направо се чудя как не съм наследила поне малко от нея) заради лошите оценки и разправиите с учители ( набутах се в „елитно” училище и там след няколко лоши оценки се стига до родители. Честно казано МНОГО искам да се преместя, но няма къде – или си оставам, или отивам в кварталното даскало, дето учениците си пушат тревичка в двора и влизат в часовете 2-3 пъти в годината). Както и да е, мое задължение към тези хора, които 15 години са ме гледали и са се лишавали заради мен, да спазвам тъпите им правила, въпреки че доста ме дразнят. Изгубена битка е да се правя на бунтар и все пак от тях идва спонсорирането на хобита, никога не биха ми плащали нещо, ако е за сметка на ученето.
За да не ме мислите за прекалено бездушна – имам си любимо занимание, да чета. Каквото и да е, от ужасите на Стивън Кинг, модерните вампирски истории, старогръцки легенди и митове, езотерика, психология (език на тялото и... позитивно мислене, да, много не ми помогна), сега събирам пари за няколко книги едновременно и не знам коя по-напред.
Втора смяна съм, животът ми изглежда така – писане на домашни, ядене, душ, малко домакинска работа, училище, вечеря, един – два часа на лаптопа мотане и тъпеене, ако имам някакво четиво – чета си, после сън и това е. Събота и неделя си нямам никого ( в училище поне има хора около мен ), стоя си самичка, разхождам се и потъвам в нетипични за възрастта си размисли. И все пак това май са най-хубавите моменти в обичайната ми седмица.
Колкото до първото ми писание – чак когато го видях публикувано разбрах, че прекалено съм разтягала локуми, всъщност просто писах и писах докато и това не ми омръзна (май пак това правя). Според теб нямам мотивация. Аз мисля, че ми трябва ПРИЧИНА за мотивация. За какво да правя лични рекорди и разни му там постижения, като всичко ще избледнее рано или късно...
А създавам впечатлението за много амбициозен човек, когато си наумя нещо го правя, лошото е, че ми свърши желанието и вече не виждам смисъла.
Номер 3, не пращя от интелигентност, повярвай ми. Просто се изказвам писмено по-добре от много мои връстници. И не се самосъжалявам, не че не харесвам специално себе си или обстоятелствата, в които живея. Ако имах пари и време и всичко останало едва ли щях да съм много по – щастлива. Най-много искам пълна свобода на действия, но такава никога няма да получа. То си е до нагласа и е крайно време да променя моята, само че дори не знам от къде да започна.
Номер 4, всичко това звучи велико и страхотно, но не забравяй, че срещу теб е едно момиченце, не самостоятелна личност, която има правото да си прави каквото знае. Проверих за бънджито – искат подпис на родител, а майка ми каза да изчакам да умре, преди да правя подобни неща... За всеки случай съм абсолютно навита на алпинизъм, скачане с парашут, бънджи, делтапланер по някаква причина не ми звучи кой знае колко велико, но сигурно и това ще пробвам. След няколко години. До тогава съм си заклещена тук, в София – адски го мразя тоя град и искам да се разкарам.
Номер 5, не съм близнаци, не че има някакво значение.
Интересен ми е втория ти съвет – къде се намират нови, интересни и положителни хора, защото аз се сещам само за едни по-сдухани и от мен (хипербола) или тоталните пияндета.
А и не ми пука как ме виждат другите. Те не ме интересуват, описах ги в горния ред. Въпреки спретнатия си вид не са приятни като хора.
Иначе благодаря на всички, които се опитват да помогнат. Чака ме много работа над себе си, рано ми е да се предавам.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 63a4ab232a |
|
11. От номер 4 :)
Здравей отново! Ако имах твоите дарби за рисуване щях да ида на някое вдъхновяващо място и да нарисувам няколко картини като се съберат повече картини може да се направи изложба. Даже и да се продадат. Аз също да ти призная много харесвам Стивън Кинг, Дийн Кунц те пишат еднакво. Тези неща които описа за себе си, че харесваш и аз ги харесвам. Все едно гледам себе си преди няколко години. Можеш да идеш да гледаш шоуто на Слави на живо, това пак е вид развлечение. Ако те пуснат вашите може някой път събота да те вземем на еднодневна екскурзийка до някъде няма да ти трябват пари за нищо ние така и така даваме за гориво дали ще има още някой с нас не е проблем даже ще е по-интересно. Ако искаш да се запознаем ми пиши на пощата някакъв номер за връзка да се чуем, а пощата ми е smehurana_84@abv. bg
Между другото ще имаме много общи теми за разговор, тъй като твоите теми са и мои. Естествено ако не ти пречи това, че съм по-голяма от теб.
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 97031a834b |
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 16e114c676 |
|
13. ОТ номер 2:
Да бе, спокойно, пубертетски мисли, аз също разпъвах локуми. Като се замисли човек не сме в кой знае колко различно положение. С разликата, че аз съм много амбициозна и винаги знам смисъла на нещата, което си причината да се чувствам добре.
Виж сега, рисуването си е творчество, имаш ли талант винаги ще ти се получава сполучливо за пред останалите, но ако няма емоция вложена в картината за теб ще е просто роза, просто око, просто портрет и т. н. За цветовете не знам, предимно рисувам графики, защото така да се каже чувствам "магията" по-лесно. Обичам да контролирам, а сякаш имам 80% повече контрол над молива, макар с бой да имам по-сполучливи работи. И все си мисля, че повечето хора се чувстват добре, когато правят това което им харесва, а не това в което ги бива. Обожавам рисуването, бива ме много с четката, но молива ми е страстта.
Както и да е, изкуството не е темата ти, но ако искаш ще разпъваме дълги дискусии за него. Елитните гимназии са си таралеж в гащите, говоря от опит, но всичко това си струва. Просто намери смисъла във всяко твое действие. Защо учиш- За да може един ден да постигнеш много. Ти не си на етапа, когато просто съществуваш, ти си на етапа, когато трябва да решиш какво искаш от живота си. Всичко се постига, но си е цяло мъчение, ако не знаеш какво точно гониш. Преустрой си живота. Не ми обяснявай, че като за момента само чакаш да пораснеш, чакането може да е адски забавно. Уча в професионална гимназия, чак след година-две ще започнем да се занимаваме само с професията ( БЕЛ и математика), за сега само чакам да стигна този етап, но това по никакъв начин не е депресиращо. Потърси си приятели, разхождай се, намери своята причина за усмивки. И никога не свързвай хобито или заниманието с пари и време. Когато искаш нещо, ще намериш време, когато го искаш силно, няма да са ти нужни пари. Или пък просто си вземи книгата и седни да четеш на терасата с чаша кафе. Винаги след като довърша интересна глава от книгата си ме обзема една муза да рисувам, всеки път просто ме сърбят ръцете, не може да се опише с думи. Търси си вдъхновение, не мисли за това колко ти е скапан живота, мисли какво харесваш в него, в себе си.
Всички имаме отрицателни и положителни страни, авторке, няма смисъл да се задълбочаваш само в лошите. Аз съм амбициозна, рязка, непринудена, не мисля много, ако нещо не ми се получи до 2-рия опит нататък го правя само от злоба, постигам много със злоба, не внимавам, казвам каквото мисля, на света най-много мразя упреците, защото знам какво е да работиш дълго по нещо, а накрая да те тръшнат в земята. Това не са хубави черти, защото си става ясно колко съм нервна и как в определени моменти около мен не може човек да диша, без да съжали за стореното (а то не е лошо да диша). Но от всичките си тези недъзи, аз мисля само за факта, че няма какво да ме спре и че няма как да се предам. Изкарвам това от себе си, ако рисувам очи в тях трябва да има пламък, ако рисувам портрет в него трябва да има доза мъка и доза история.
, , Аз мисля, че ми трябва ПРИЧИНА за мотивация"
Аз пък не мисля, че ти липсва причина. Достатъчна причина е, че не се чувстваш добре. Ако факта, че се превиваш от мъка за загубеното от себе си, не е достатъчен да те накара да направиш промяна, то какво ще е достатъчно добра причина. Хайде, стегни се, изкарай максимума от себе си, чуй какво шепне сърцето ти, какво иска, от какво има нужда. В момента ти имаш нужда от себе си, не от група олигофрени хванати от интернет. Имаш нужда да спреш и да се замислиш какво искаш, как ще го постигнеш, защо ще го направиш. Не си добре, погрижи се за проблема. Ако бях на теб пък щях да нарисувам мрачен портрет със стари изпокъсани червени завеси и голям прозорец, зад който се крие слънчев ден. Една маса запълнена с храна и момиче подпряло главата си на едната си ръка, а с другата държи сладко, междувременно рони сълзи. След рисунката щях да съм капнала емоционално, след определена доза филмиране щях да съм готова за битката си. Просто идея (:. Действай, направи нещо, имаш причини за мотивация, не отлагай.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 6c657e2cf4 |
|
14. Разбирам те, на 20 години съм и сега уча в друг град и там ме налегна огромна депресия. Причината е такава, че не мога да говоря с другите, а искам. Но пък искам със свестни хора, искам с момичета, но такива свестни, трудно се намират.
Пълно е с наркомани и пияници и ме е страх да се събирам в каквато и да е мъжка компания.
А и ме е срам, както казах, тоя срам ми е като болест.
Намразих се покрай тоя срам. Спрех цигари и алкохол, поне преди те ми бяха спасението, да се приобщя към някой, да спечеля някой и друг приятел, но вече, откакто спрях тея неща, няма къде да отида, няма как да се впиша в обществото и също най-голямото ми предизвикателство е тъпия срам!
И постоянно ме пришпорват да си намеря приятелка и ме питат гаджета има ли и т. н.
МРАЗЯ тоя въпрос.
Срам ме е, и ми е изключително трудно да разговарям с момичета, а и кой ще ме хареса такъв срамлив??
Аутсайдер и т. н.
Просто живота ми, вместо да стане по-хубав, все пак спрях цигарите, това е добре, за добро е нали? Но живота ми просто стана по-гаден.
Сам съм, е имам там 1-2-ма приятела, но искам с лекота да разговарям с хората и просто ей така, да мога да разговарям с тях, не да се сприятелявам, а просто да разговарям и да разсмивам момичетата (много обичам да ги разсмивам), тъкмо може някоя да си ме хареса, но за съжаление всичко в мен угасна. Тоя срам ме съсипа, депресира и просто не знам какъв ще ми е живота занапред.
Нито ми се работи, нито ми се учи.
Просто искам да си намеря приятелка и да си градя връзка с нея, все пак отидох във тоя град, по любов, но нищо не стана.
Причината е шибания срам!
Едно Момче-20г.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
