Превърнах се в пълно говедо
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1970 пъти
С извинение за заглавието...
Момиче съм, уча в 10 клас. От малка съм изключително агресивна, не знам защо, повече играех с момчетата, обожавах да се бия с тях и почти винаги ги побеждавах. Случвало се е едно момче да плюе кръв по моя вина, а на едно друго му разместих рамото. И въпреки че им се извинявах и молех да не ме издават на учителите, вътре в мен имаше някакво удоволствие, че съм успяла да ги победя.
Като бях 4 клас, започнах да тренирам бойни изкуства, но не останах много, защото за съжаление нищо не може да задържи интереса ми особено дълго. Така или иначе и без това природно заложената ми дарба да се бия се доразви и започнах да пердаша наред. Винаги съм мислила, че е изключително грозно да биеш момичета (въпреки че и аз самата съм такава, но да речем, че никога не съм се възприемала кой знае колко като момиче), но в 5 клас, като се преместих в ново училище, започнах и на тях да посягам. Имах само 1 приятелка, всички други деца ме мразеха, защото бях много агресивна. В 6 клас се попромених, станах малко по-добра, а в 7 клас вече напълно го бях превъзмогнала и сред съучениците си имах доста приятели. С момичето, което най-много биех, сега сме изключително близки - още като я погледна, чувствам вина за това, което съм й причинила, не знам как успя да ми прости.
В 8 клас пак се преместих - този път в гимназия. Отнасях се много добре с всички, защото се бях научила от грешките си. Да, обаче хората започнаха да ми се качват на главата. Особено момчетата - изключително противни. В 9 клас вече си имах групичка от 5 приятелки и те ми бяха достатъчни. Обаче щом набрах смелост и самочувствие, старото ми аз започна да се връща. Не си позволявам да посягам вече, но заплашвам с шамари (и то най-близките ми), често говоря много арогантно и грубо, сарказмът ми е прекалено остър и обижда хората. В 9 клас как да е, но сега, откакто почнах 10, избухнах с пълна пара. Държа се много зле и не мога да контролирам. Много ме е страх, че момичетата ще се отдръпнат от мен. Има едно друго момиче от приятелките ми, като мен с по-мъжки характер, трудно можеш да го засегнеш, но след като и нея успявам да нараня, работата е сериозна.

Не знам какво да правя, наистина държа на тези момичета, но просто все ми се иска да ги нараня по някакъв начин. Вероятно е заради някакви мои комплекси, но чак толкова да прекалявам. Сигурно съм болна от нещо, знам ли вече...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 9bcbf32556

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не понасям да гледам момичета да се бият; надявам се твоите приятелки не ти отвръщат. Виж сега, нищо ти няма. Просто приеми, че си момиче и че такова държание отблъсква околните. Можеш да се промениш, само трябва сериозно да опиташ да си мила с хората. Приятелите не са даденост, не са длъжни да търпят изблици на несъществуващи комплекси ;Р Аа.. и по-добре не се опитвай да удряш момче, че в гимназията вече трудно ще ни набиеш :Р А пък и някой са слабохарактерни жалкари и отвръщат..

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 48efa03b62

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Какво като си момиче? Агресивното поведение от който и да е , отблъсква. Аз лично се дразня на фрази от сорта на "дръж се по-прилично, момиче си! " Сякаш момчетата и мъжете не трябва да си сдържат яда. Аз съм 11 клас и мин. година като тебе бях много цапната в устата, преди никога не съм била такава, но и аз постоянно бях изнервена. Не съм се сбивала сериозно с никого, но съм си раздавала шамари с момчета и момичета и тези, които съм изяла, съм си ги заслужила, обаче не съжалявам и за тези, които те получиха от мен! Мисля, че е защото от малка ме тормозеха и ме мачкаха, момчета са ме удряли с юмруци в лицето и други предмети без причина и без да правя нищо и ме обиждаха и момчета и момичета. После обаче порастнах, сега имам много приятели и приятелки и се държа добре с всички и те с мен също. Само че и аз имах период, в който не спестявах нищо на никого, казвах каквото мисля, без да ми пука, че на някого не му харесва и без да се сетя, че може и да греша. Но дори тогава и преди това имах приятели, които останаха с мен и с които също имах, имам и ще имам разногласия, просто вече постъпваме по-зряло. Просто преди не си се сдържава никога, нито гняв, нито каквито и да е емоции и сега като си по-голяма, отговаряш с остри думи, за да не почнеш с шамарите. Просто потърси начини за овладяване на гнева, опитвай се да не палиш толкова бързо и не посягай на никого без причина. Иначе ако някой ти посегне, ясно, че ще се защитаваш. Щом искаш подсъзнателно да ги нарантиш, ти се страхуваш те да не наранят теб, това е. Един вид предварителна защитна реакция, която може да се изрази чрез думи или чрез физическо насилие. Но стига да поискаш, може да овладееш гнева си! Успех!

 

...