Не знам какво ми е.
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2026 пъти
Не знам какво ми е, изпитвам някаква тежест. Просто не мога да се позная на 13 години съм. Преди бях толкова безгрижно дете не, че сега не съм, но преди просто за нищо не мислех бях си най нормална, а сега постоянно съм в нещо като депресия не знам какво ми става. Всичко ми е безсмислено каквото и да правя. Имам прекрасно семейство, приятели, оценките в училище също са ми добре, родителите ми нищо не ми забраняват имам чудесен брат, които е по голям от мен, за които ще убия, които винаги е до мен и ме подкрепя за всичко, винаги ми дава съвети какво да правя. Дори и братовчедките ми ме подкрепят винаги каквото и да споделя и родителите ми ме подкрепят и разбират никога нищо не са ми забранявали и за това аз никога поне според мен не съм правила това което ще ги обиди, защото всеки нормален родител няма да се радва детето му да има слаби оценки, да пие, да пуши и всякакви такива. Също имам и баба и дядо живеем заедно всичко абсолютно всичко ни е добре. Просто нямам причина да се чуствам така всичко да ми е безсмислено и тази мисъл ме притеснява и все по гадно и по-гадно ми става, че може до края на живота си да се чуствам така. Знам малка съм да мисля така, но просто и аз не искам не знам какво ми е никога не съм се чуствала така никога... и всякакво желание ми се убива и за учене и за ядене за всичко за излизане.. Знам, че ще ми кажете да излизам по често с приятели.. как да излизам като от вътре сърце не ми дава как да излизам като постоянно мисля за това че всичко е безсмислено кажете ми как... Ще ви благодаря за мнението и преди да сте писали, че съм някаква пикла търсеща внимание- моля запазете това мнение за себе си. - не, не съм ако търсех внимание нямаше да е по този начин.. Пропуснах да кажа, че съм така от септември месец началото постоянно ме избиваше на сълзи без причина сега малко повече се държа.. Просто мисълта ме съсипва.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: cc7377bfed

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не се тревожи, слънчице, нищо страшно не се случва. От писмото ти личи природна интелигентност и даже през ума ми не минава да те нарека пикла, търсеща внимание. Всичко е от възрастта. Знам, че го знаеш. Много е банално, но това е истината. Ще видиш, че всичко ще се оправи. Всеки човек преминава през такива моменти. Щом не ти се излиза, не излизай. Прави неща, които те карат да се чувстваш добре. Важното е да разбираш причините за това - бушуващите хормони. Тялото ти полека се измъква от детството, за да те направи красива млада жена. Но никак не му е леко. Предстоят ти няколко години, в които настроенията ти ще се сменят, понякога ще ти се плаче, друг път ще ти се иска да прегърнеш света. Не се тревожи, всичко ще се оправи!

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: c23528dfc5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много Ви, благодаря. Просто понякога си казвам да заради възрастта е - пубертет, но се чудя просто кога ще свърши всичко, не се издържа просто..

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: c23528dfc5

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Много Ви, благодаря. Просто понякога си казвам да заради възрастта е - пубертет, но се чудя просто кога ще свърши всичко, не се издържа просто..

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 3fe13c0d11

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Чувствам се по абсолютно същия начин! Всички ми повтарят, че това е от възрастта, че ще мине, но аз имам чувството, че цял живот ще съм толкова подтисната. Преди ми нямаше нищо, но от началото на есента като се почна едно реване, постоянно плача, после пък ми минава и ми става готино. Понякога се гледам в огледалото и не мога да се позная и не знам какво ми става. Само повтарям на всички много ми е лошо, а имам прекрасно семейство, страхотни приятели, добри оценки в училище и никой не ме тормози. Просто се чувствам ужасно и имам нужда да да споделям с някой, имам нужда от прегръдка и от плачене

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 83fa6dcbd8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Може би точно това е проблема, че не искам да порасна като се замисля за живота, че един ден ще стана голяма, а след това ще имам деца, а след това ще стана баба и накрая всичко води до смърт просто не знам не мога да ви опиша как се чуствам имам чуството, че всичко това е някаква шега че сънувам, докато заспивам мисля само за това и след като се събудя. Понякога си казвам по-добре щеше да е ако не бях жива, ако умра, но никога няма да се самоубия просто човек трябва да преодолее всичко трудно е, защото самата аз не усазнавам това което казвам дано някои ден се оправя напълно и никога да не се сещам за това състояние в което съм била...

 

...