Харесвам го, но ходя с друг.
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2289 пъти
Аз просто имам нужда от съвет.
Историята ми е такава - Първо да спомена, че съм на 17.
През лятото отидох на обучителен лагер и срещнах едно момче. На въпросния лагер с него не правихме нищо, освен да се гушкаме и да си говорим някакви тъпотии. Имах съмнения, че ме харесва, но и знаех, че си пада малко курвар. Е, аз го харесвах, харесвам.. не знам. Но къде е проблемът? Проблемът е, че това момче живее на повече от 500 км от мен. Няколко седмици след лагера ми звънна по телефона, а аз си мислех, че никога няма да ми звънне. И след този разговор започнахме да си пишем и говорим в скайп всяка вечер. Заради това момче, режех всички други около мен. Имахме шанса да се видим на още един обучителен лагер, тогава и двамата бяхме улетяли един по друг. Особено първият ден от втория лагер се държахме все едно света не съществуваше и бяхме само двамата.
Но тогава се появи третият човек. Едно момиче, което го харесваше. Не знам какво му беше говорила, но явно го беше накарала да хареса и нея. И явно той самият не знаеше какво иска. Последната вечер ме заряза, за да бъде с нея, аз се правех, че няма нищо и че въобще не ми е станало тъпо. На тръгване от лагера, когато всеки от нас щеше да тръгне към родния си град, се разбрахме, че "сме повече от приятели, но нямаме връзка".
След това не се бяхме чували 2-3 дни, когато отново се започнаха 3-4 часови разговори на денонощие и дълги чатове в скайп. Открито се сваляхме, крояхме планове кога и как ще се видим.
Около един месец след края на лагера имах шанса да го видя за ден. Но тогава, той се държеше с мен "само като приятели", дори разбрах, че харесва онова момиче, което още на лагера го харесваше. И за капак мотаеше и момиче от неговия град. Прекарах целият ден с него и още един приятел. Накрая се опитах да го целуна, той явно не искаше да ме целуне.
След като се прибрах бях супер сдухана. Пък той не се сети да ми звънне някъде 3-4 дни от въпросния ден. (А преди това ми звънеше най-малко по 3 пъти на ден).. Заради него се бях изпокарала с нашите, понеже когато го видях не бях в града си, а в друг град и не се прибрах до вечерта, а те не знаеха къде съм, но това няма значение сега.
Отново имаше период от 4-5 дни, през които не се чувахме и аз му звъннах отново. Не ме отрази особено, след което ми звънна в 4 през нощта (просто имаше навика да ми звъни късно вечер или рано сутрин). След това отново период от 4-5 дни в които не се бяхме чували и аз не издържах и му звъннах. И така до преди 2 вечери, когато и двете вечери ми звъне.
Но къде е другият проблем? Че през цялото това време едно момче ме харесваше и ме сваляше. Някъде около месец му се дърпах. Харесвам го, но ме спираше въпросното момче от другия град. Точно преди момчето от другия град да започне да ми звъни отново, тръгнах с, този дето ме харесваше. Бях щастлива, докато не чух отново гласа на другия.
Сега просто си мисля, че съм допуснала грешка. Чудя се дали трябва да кажа на момчето от другия град, че излизам с момче от моя? Обаче всъщност какво искам? Искам да ги разкарам и двамата. Тази сутрин се събудих с мисълта как трябва да и разкарам и двамата. Просто.. ми е трудно, защото знам, че ще нараня момчето, с което излизам, а пък и ни е готино и весело заедно. От друга страна, момчето от другия град ми е тръпка. И просто знам, че ако му кажа, че излизам с друг ще спрем да контактуваме. А не искам. Знам, че е курвар, обаче знам и че когато харесва наистина момиче, не поглежда друга. (което ме навява на мисълта, че мен не ме е харесвал наистина) Направи толкова неща, които би трябвало да ме накарат да го мразя и да не искам да го чувам (и които не споменах тук), обаче не е така. Умирам си да ми звънне, въпреки че знам, че няма шанс да сме заедно. Попринцип преди си мислех, че разстоянието е пречка, но не е. Разстоянието е просто тъпо оправдание, въпреки че аз нямам шанс да поддържам такава връзка (нито нашите ме пускат да пътувам сама, нито той може да остава вкъщи).
Просто в момента се чувствам тъпо, че излизам с момчето от моя град. А с другия много пъти сме си говорили, че не сме заедно, за да не се ограничаваме от връзки в нашите градове, и въпреки това ми е тъпо.