Споделена история от Тинейджърски |
Писна ми да харесвам момчета, които дори и не биха ме погледнали!
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2135 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 14 (девети клас, една година по-рано съм тръгнала на училище). Проблема ми се подразбира от заглавието - винаги си набелязвам момчета, които дори не биха ме и погледнали. 4 години харесвах един, с който отначало бяхме приятели, но с годините самочувствието му се вдигаше все повече и повече и започна да ме обижда.. беше и разбрал за чувствата ми към него от други хора, знам, че ме беше псувал пред тях.. после уж се сдобрихме, но продължи да си ме обижда, накрая спря да излиза с нашата компания, спря всякакво внимание ми обръща. До последния месец на 8-ми клас аз все още плачех и се тръшках по него. Да, плачех всеки ден за него. Мислех, че никога няма да го забравя, буквално не исках да поглеждам друг, но ето че в последния месец на 8-ми клас успях да харесам друго момче и този едва-едва го забравих.. този другия му е приятел и доколкото разбирам е много срамежлив. Хубаво, едва-едва се запознах с него, защото той бягаше от мен и трябваше да го гоня по улицата, за да се запознаем. Догоних го и му казах „Здравей“, той ми отвърна със същото, после аз му казах името си, той много, много тихо си каза името, стиснахме си ръцете и пак избяга.. понякога си пиша с него. Аз също съм срамежлива и пак няма да станат нещата.. , той, дори и да ме харесва поне малко /едва ли ме харесва, ама както и да е/, няма НИЩО да направи, защото са ми разказвали, че е много срамежлив, а си и личи, ама лошото е, че и аз не съм по-малко срамежлива и пак нищо няма да стане. После пък си харесах един друг, ама смятам, че направо си е излишно да говоря за него, знам, че нямам абсолютно никакъв шанс.. да, в 8-ми клас като бях една моя приятелка известно време все ми казваше, че ме заглежда, даже го бях хващала да ме гледа и се усмихваше, ама къде е 8-ми клас (края), къде е сега.. просто излишно е да се набутвам на такова момче. Не, той не мисля, че е надут, просто така смятам.. В 9-ти клас дойде друго момче в класа, стана ми симпатичен, но тъпия ми клас провали ВСИЧКО.. класа ми не ме харесва още от началото на 8-ми клас, защото бях твърде стеснителна и не говорех, срамувах се (в стария ми клас имах много проблеми заради едно момиче и стеснителността е резултат от 3-годишния психически и физически тормоз, който ми беше налаган в старото училище) и нали знаете - като видят притеснителен и тих човек, веднага му скачат! Така и не ме харесаха, правеха ми често проблеми и сега това.. въпросното момче, което ми е симпатично не ме познаваше отпреди, но се познава точно с тези, които най-много ме мразят. Знам, че са му наговорили куп глупости за мен, знам, че си е създал много лошо мнение за мен. Още в началото на девети клас класа ми ми направи много проблеми и трябваше да се покажа в най-лошата ми светлина пред него.. , но.. спомням си, че в първите дни, в които той беше вече в нашия клас седеше с един от тези, които ме мразят. Беше в час и дочух нещо от разговоря им. Това момче каза нещо на онзи, който ме мрази, а този, който ме мрази каза „Мани я тая, тая е грозна като богомолка“, което означава, че моето момче е казало, че някое момиче е хубаво, имах предчувствие, че това момиче е от нашия клас. Толкова го бях харесала, че си въобразих, че го е казал за мен /просто не знам какво ми стана, не че се имам за много хубава, но все пак не знам.. имах предчувствие, че е за мен, а пък и този, който ме мрази често говореше, че съм като богомолка/.. както и да е, дори и за мен да е било, класа ми „насра“ всичко. „Моето“ момче виси точно с тези, които никак не ме харесват.. дори и не се опознахме, даже почти не сме си и говорили. Единствения разговор ни беше, когато по час по английски той седеше на чина до моя и се опита да ми вземе тетрадката, но аз си сложих ръката на нея, така че да не може да я вземе и го погледнах, а той каза, че просто е искал да види дали ще забележа.. както и да е, знам, че нямам шанс с него, преди няколко дни го видях да прегръща някаква друга. Идваше ми да я убия, ама.. какво да се прави. Просто аз не знам вече как ги избирам. Да, може да има момчета, които ме харесват, но просто не могат да ми се харесат, а тичам след някакви, които дори не биха ме и погледнали.. не съм чак толкова грозна, не се имам и за най-глупавата. Да, може да не съм и най-умната, но не съм и толкова глупава. Не харесвам момчета от типа с мускулести тела, вид на „биячи“, с голямо самочувствие, а най-нормални момчета. Просто вече не знам, как ги намирам все такива.. вече не знам какво да правя, знам, че ще кажете, че трябва да залягам над уроците, но все пак всеки на тази възраст е имал някакви подобни увличания и е много неприятно като не ти отвърнат на чувствата, а и навсякъде около мен има щастливи двойки и ми става мъчно, че мен все не ме харесват тези, които аз харесвам.. да, малка съм още, но все пак ми е неприятно. Благодаря на тези, които са прочели историята ми :)!
|
