Споделена история от Тинейджърски |
Харесвам я, но сме много разделечени
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1691 пъти
Здравейте. С вас ще споделя баналната, но за мое съжаление също така вярна, история. Аз я харесвам, тя мен не. Все пак ще ви я разкажа, за да добиете по-ясна представа.
Та да започнем от начало. Дойде 8-ми клас и с него ново училище, нови съученици. И не знам защо ми беше още на първата седмица да си харесам една от съученичките ми. За беда, аз оставих своето старо училище с не особено голямо самочувствие. Абе кой ли залъгвам, та аз нямах никакво. Както и да е. Харесах си една съученичка. Е, можете да се досетите, че моите кръстоносни походи с цел да завзема сърцето и не бяха съвсем успешни, главно защото нямаше такива. Когато беше около мен не говорех много. И все пак мислех само за нея. В последствие, с много воля, започнах да и говоря. Даже я изпратих до тях веднъж, което не мисля че беше много добра идея за тогавашното ми АЗ. Е, поне успях да и взема skype. По-нататък започнах да я каня да отидем заедно на кънки, но тя отказваше винаги, а и аз не бях особено тактичен. А пък за капак, тя си намери и гадже с две години по-голям от нея. Тогава един приятел ме посъветва като си е намерила вече, да я оставя на мира. Така и направих. Когато скъсаха, аз поднових усилията, но уви - без самочувствие нещата просто не работят. Както и да е, завършихме 8-ми клас и през ваканцията се посветих на самоусъвършенстване и успях да си кача самочувствието с една идея по-нагоре.
И какво следва според вас? Точно така - 9-ти клас. Тук няма кой знае колко за разказване, Тя отново си беше намерила някого и аз си прекарвах времето, правейки други неща, мислейки за нея и тайничко надявайки се тя да ме хареса. Не говорех с нея, защото не знаех какво да и кажа, а когато се опитах например да завържа разговор по skype тя бягаше, казвайки нещо от сорта на: "Трябва да нахраня сестра си, така че ставам". Даже не казваше чао. Това не ме мотивираше особено. Както си му е редът само с надяване не стана нищо и в края тя отиде в съседната паралелка. Е вече наистина не знаех какво да правя, затова си казах, че е време да я забравя. Дотук добре, само че всеки път като я видя, нещо в мен припламваше и тя отново беше обекта на моите мисли.
Сега съм 10-ти клас и след поредното "забравяне", пак мисля само за нея. За щастие вече нямам чак такива проблеми със самочувствието. Ходя на тренировки и не се притеснявам да се запознавам с нови хора. Та сега съм решен да се сближа с нея отново и да видя дали реално сме един за друг или съм бил омаян само от моята представа за нея. За това писах в този сайт - за да ви попитам за идеи как да започна отново да общувам с нея. През повечето време е с нейните приятелки а аз нямам никакво намерение да се набутам по средата. Та ако имате някоя идея ще съм ви благодарен да я споделите. Ако ви трябва някакво пояснение кажете.
Благодаря предварително :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 73d5bf9d13 |
|
1. Виждам, че коментари няма. Е, аз явно ще съм първата.
Търпението ти е за завиждане. Но явно някъде по трасето бъркаш. Възможно е усилията ти изобщо да са напразни. Ти като я харесваш, разбира се не е по дифолт и тя да те харесва. Никъде не споменаваш тя да е направила и най-дребен намек за отношение към теб. Освен, че е заета. Ами опитай да си намериш друго момиче. Факта, че не излизаш с други може би я кара да си мисли, че си ужасно зальохан и смотан. Пък опитай с дребни жестове на внимание. Да речем пред училище й отваряй вратата, винаги, когато я видиш я поздравявай с усмивка, прави й комплименти колко добре изглежда... такива неща. Звучат старомодни, глупави, прости и превзети, но повярвай ми, това прави впечатление. Тя може дори да не е разбарла, че я харесваш.
Това е от мен. Успех!
|
|
