Помощ, скарах се с майка ми!
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 4718 пъти
Аз съм момиче на 14 и преди няколко дена се скарах с майка ми и то доста сериозно, и то за пълна глупост! Това което ме вбесява най-много е че тя си го изкарва на мен всеки път! Гадното е, че винаги когато сакарам с нея плача. Не знам защто но плача. (това ме кара да се чувствам жалка и слаба) Когато се скарахме тя ми заяви че не можела да ме понася и аз неосъзнавайки и казах че и аз не мога да я понасям, при което тя започна да ме засипва с какви ли не обидни думи. Аз се ядосах(а и започнах да плача) и се затворих в стаята си (още я чувах как крещи по мен ). И не мога да понасям факта че винаги си го изкарва на мен, а баща ми само я гледа и нищо не казва(нито на мен нито на нея)и днес продължава да се чепка с мен за глупости и вече ми писва! Проблема е, че майка ми мисли че винаги е права! Винаги трябва да стане както тя иска! Днес леля ми доиде за малко(братовчедка ми беше при нас и тя дойде да я вземе пък и тя се беше разциврила за нещо)и майка ми каза "Хайде нали и ти си сърдита защо не отидеш при леля ти. " Ядосах се. Казах и "Ако не искаш да се тук защо просто не ми каза да си взема нещата и да си ходя! "Тя пак започна да крещи по мен, но аз си отидох в стаята и се заключих. Знам че може да ви прозвучи лигаво, но ми писна! Моля помогнете - какво да направя (или кажа) за да спре да се кара с мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: be64179ca2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   ама и ти не си мълчиш :D стига си й преговаряла! тя тие майка и съм сигурен, че ти мисли само добото! а това което е казала - било е в яда. сигурен съм, че не го мисли - аккто и ти, нали? иди й се изивини и не се карайте за глупости

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 4dcecc9d9b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Има едно правилно решение и тя няма да се кара с теб СЛУШАЙ Я. Много си малка да изявяваш свой характер и да стойш на компа след 1 през ноща /темата ти е писана в 1ч/.

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: b020faf9bf

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   1. Вие-момиче в началото на пубертета чиито хормони бушуват и като всеки на тази възраст искащо да бъде центъра на вселената, да е единствения прав човек и се смяташ за вечно онеправдана. 2. Мака Ви-явно изнервена и изморена жена, натоварена с различни задачи, която на свой ред смята че дава всичко от себе си и винаги прави най-доброто за семейството. 3. Баща Ви-оставил домашната работа на съпругата си най-вероятно печелещ парите на семейството, вижда че има разногласия и някакъв проблем, но все още се опитва да открие правилното решение така, че да не засегне никого в конфликта и едновременно с това да го реши. Съвет: Вие трябва да направите първата стъпка, говорете с арбитъра в спора-баща ви. Решение-най-вероятно ше се наложи да се извините на майка си, преценете в състояние ли сте да погазите собственото си его и да се извините на човека който ви е родил, а това обикновено става с риск за собствения живот на родилката, стоял е безкрайни безсънни нощи до леглото ви още от първия момент и треперил всеки път когато се разболеете. Помислете си, дължите ли нещо на тази която Ви е дала живот.

 

...

горе^

преди: 12 години, 5 месеца hash: 46abe127f9

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Пубертет, забавно е нали? Не, не е забавно и аз съм в този панаир от не знам колко години вече. Просто спри да спориш, спри да се занимаваш с глупости, съгласявай се и толкова, мир да има. Като тръгне да се заяжда - Добре, мамо, и аз те обичам. И смятай, че затапката е пълна. Няма причина да се караш с нея за глупости, след като знаеш, че са глупости. Честно казано няма друг човек на този свят който да ме ядоса толкова, че чак да ме избива на рев, само тя е, единствено тя. С всеки друг се карам, викам, мога да се сбия с някой, може да ме нарани много жестоко и една сълза няма да пророня, но тя ми е майка и... мисля си, че е нормално тя да ти е чак толкова близка, че да те докарва до там за глупости, дори да не го осъзнаваш. Иначе, да, какво може да направи баща ти, като се намира между чука и наковалнята? Да не мислиш, че на него му е лесно да живее с 2 жени на главата си (ти не си още жена, но започваш да се изграждаш като такава и то едното следва от другото)? Не може да заема страна, защото той е страничен наблюдател и вижда както нейните така и твоите грешки. Отделно и тя му е жена, а ти си му дъщеря. Накрая все ще е наранил едната. За него е в пъти по-добре да стои и да мълчи, да ви остави сами да се оправяте, сякаш той няма общо.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: a8454007d4

гласове: 1 2 3 4 5   (23 гласа)

5.   По абсолютно същия начин се чувствам и аз. Само че съм момче. Днес се скарахме, защото имах проект по английски, който не бях залепил и мама си дойде, свалих от рафта, за да и го покажа. Бях нагласил всичко и хартията излетя и се ядосах. Тя ме пита какво има. Иащ аз и казах нервно '' Нищо''. От ей тази дума тя направи цял роман. После и минава и ми се извинява, но аз приемам нещата по друг начин. Изобщо се изнервям и започвам да плача също. От това тя почва да вика, че щом не ми харесва изобщо да не се занимавам с нея а да си събирам багажа. И винаги после тя да ми се извини, че ме е разплакала аз трябва да й се извиня!

 

...