Приказка без край
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1882 пъти
Здравйте,
преди 2 години споделих в сайта мойта история, която тогава се надявах да има край, но той така и не дойде. Тогава коментарите главно бяха да се откажа или пък да продължа да се боря. Та отказах се, но не и сърцето ми.. Всичко започна с преместването ми в ново училище (бях на 14-15). От целия клас имаше само едно момче с което не си говорех.. до декември. Това беше и моментът, в който започнах да изпитвам чувства към него. Не беше голям красавец, но за мен беше най-прекрасното момче. Усетих, че той започва да се държи по специално към мен, но не можех да го лъжа и му казах, че си имам приятел.. И това беше моментът, в който за първи път видях момче, на което му става тъжно. Той си намери приятелка, много скоро след като аз се разделих с моя приятел. За моя радост точно тогава заминах за една седмица и се разсеях. Когато се върнах той ме пита какво става с гаджето ми и му казах, че се разделихме. 1-2 дена по-късно и той се раздели с приятелката си. Нещата вървяха на добре докато не се запознах с един негов приятел, който така и не ме хареса. От там вече всичко се разби.

Дойде лятото и очаквах да го забравя - но нямах този "късмет". Отхвърлях го от сърцето си, но се предадох. Дойде и денят, в който съвсем случайно го чух да казва, защо не би бил с мен (поради прекалено повърхностна и детска за мен причина). Не ми стан никак приятно.
В същата тази учебна година аз много страдах, затворих се в себе си и единственото нещо, което можеше да ме зарадва поне малко беше неговата усмивка. Тогава броях колко пъти поглежда към мен. Наистина бях влюбена! Редки бяха моментите, в които бяхме по-близко един до друг. Като че ли го беше страх. Последните 3 месеца на 2рия срок нещата утихнаха и цялата тази агресия в мен изчезна, не защото няма чувсва към него, а защото започнах да го обичам без той дори и да ми е дал някаква надежда. Приемам го това като една истинска и чиста обич, която не е купена с подаръци нито с букети, нито с някакви думи, които всеки може да изрече. Когато осъзнах какво е той за мен, започнах да се грижа за него все едно ми е мъж, идваше ми отвътре и той се отпусна и започнахме да се подкрепяме взаимно, но израз на чувства така и нямаше от негова страна. Единствената емоция, която той така и не успяваше да скрие, беше ревността.
Много хора идваха при мен и ми казваха, че сме много сладка двойка, а всъщност не бяхме заедно дори. Много хора се опитаха да ни съберат, но той не поддаваше, а и на мен ми стигаше да знам само, че е жив, здрав и щастлив. Не ме интересуваше дали ще сме заедно, или не.

И така дойде и второто лято и за момент го забравих. Започнахме училище.. гледах да не мисля за него и го отбягвах. 1 месец издържах и си спомням как в час по етика рухнах и сълзите започнаха да текат и не спираха. Оказа се, че ми липсва. Тогава едно момиче ме попита дали имаме нещо общо с това момче и аз отрекох и тя каза, че ние сме родени един за друг, но се отричаме и ни личи и на двамата. Един ден той ми се развика, а той никога не вика и винаги е много мил и ми стана много гадно. И това момиче тогава се намеси. По-късно разбрах, че тя няколко месеца се е опитвала да го убеди той да направи крачката, но точно когато е тръгвал да прави нещо аз съм се държала по-резервирано. Все пак не исках трета година да страдам и бягах. Накрая избягах. И тази учебна година мина с по-малко сълзи повече усмивки и малко повече караници.

Днес вече съм на 18 и не съм го виждала от 7 месеца. За тези 7 месеца срещнах много хора, имах неуспешна връзка и осъзнах едно - колкото и да бягам, където и да отида, няма да се откажа, защото знам, че това е човека за мен. Вече знам какво искам и съм готова да се върна там от където започна моята приказка. Надявам се, когато и двамата видим, че сме пораснали, да продължим заедно напред.

Въпросът ми към тези които успяха да стигнат до края е - Може ли едно момче да бъде сериозно на възраст, която почти всички момчета, а вече и момичета предпочитат да се забавляват? Смели ли са да покажат пред останалите, че могат да бъдат шастливи и само с едно момиче?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 419740a9c9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Възможно е. Всичко е от човек до човек, ако той е от сериозния типаж, то защо не. Като цяло и това, колко ще се забавлява, не определя как ще се държи с гаджето си. Аз винаги съм предпочитала приятелските компании, смеха, забавленията, глупостите и все пак що се отнася за връзки винаги съм предпочитала истинските неща пред моментните забавления. Но на твое място бих се запитала, защо не е тръгнал с мен след толкова много години, защо не е направил нещо, защо не се е опитал някак. Защо не е седнал да поговори с теб? Защо си струва да се бориш за него? Знам, знам, че любовта не пита и не се интересува, но вложи малко мисъл. Дали не е по-добре сама да разбиеш сърцето си, отказвайки се, или да го оставяш да го мачка и тъпче докато от него не остане нищо? Това между вас е химия, привличане, човешки отношения, но дали не е по-добре да си позволиш лукса да си наясно със ситуацията. Няколко години ти си плакала, мъчила си се, отказвала си се, грижила си се за него, били сте като двойка, но не е било официално заради него... а каква е причината, той да не го е признал пред себе си и пред теб? Каква е причината той да не се е борил? Той нима не се е отказал от ВАС? За какво се бориш в момента, има ли любов, привличане, има ли отношения, има ли нещо за което си струва да се съсипваш ден след ден, месец след месец? Историята ти е красива, защото е някак си истинска. В реалния живот сърцето не пита и не винаги, когато дадем любовта си, получаваме същото в отговор. Но в реалния живот, както и в приказките, преди всичко трябва да знаеш, че не си единствения който се бори и на който му пука.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: f57aed98f2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Каква ти приказка, това си е живо мъчение. Сама се измъчваш, тук никой нищо не може да ти каже, което да промени чувствата ти, или по-точно желанието ти да поддържаш чувствата си. Конкретно на последния ти въпрос - да, възможно е по принцип, но не знам на какво точно се надяваш. Просто отиди, признай му всичко и да се приключи с въпроса. Ще се разбере имате ли бъдеще, нямате ли. Не ви разбирам наистина като започнете с години да се тръшкате. Когато съм имала тръпка към някого, просто съм се домогвала до него и съм признавала. Ужасно е, ако те отблъсне, но ако го направи, така и така едва ли много ще го виждаш занапред. По-добре, отколкото сегашното ти положение.

 

...