Споделена история от Тинейджърски |
Имам чувството, че каквото и да правя вече никога няма да стигна нивото на другите
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2261 пъти
Здравейте на всички! Oт известно време започнах да анализирам някои неща които се случват в живота ми и да си задавам въпроса защо не се чувствам добре в кожата си, кое не е наред?
Аз съм на 18, но всъщност нещата започват много по-рано. Още в основното нямах почти никакви приятели, нямах на кой да се доверя. Бях добра ученичка, свирех на пиано, танцувах, играех тенис, бях любимка на много от учителите, все ме хвалеха, но съучениците ми започнаха да ме намразват. До тук нищо необичайно, предполагам. Тогава си мислех, че просто не ме разбират, че аз съм по-различна и когато се преместя в друг град нещата ще се променят за мен, ще започна да живея нормално, без постоянния страх, който изпитвах. Така беше и до скоро, макар че тази липса на самочувствие си остана.
Проблемите при мен, всъщност са много :) ако трябва да резюмирам ще кажа, че стигнах до извода, че вината не е била изцяло в тях (макар че и те не си поплюваха), аз и сега продължавам да дразня много хора и аз не знам с какво. Красива съм, умна съм, доста често ми ги казват и двете, но не знам защо продължавам да имам чувството, че много хора странят от мен, може би си въобразявам. Сега вече имам приятели и то доста, мога да кажа, но някак си чувството вътре в мен си остава. Когато се преместихме с нашите имах амбиция да променя всичко, да си създам нов свят. Нооо явно не съм успяла. Напълно пропилях 5те години в гимназията, не е като съвсем да не съм учила, но на фона на всички останали, някак се чувствам много изостанала. Това може би се дължи на факта, че през годините почти не четях книги(мързеше ме даже задължителната литература да прегледам), нямам любима музика, не гледам много филма, с 2 думи нямам особено голям социален капитал, а уча в едно от най-елитните училища. И сега на края на 12 клас сякаш се събуждам от някакъв много дълъг сън и осъзнавам как хората са напредвали учили, развивали са се. Чувствам се непълноценна, все едно нищо няма смисъл, вече нищо не ми носи радост, постоянно съм недоволна, плаче ми се, само нагрубявам близките си и тормозя на`ще с тая моя неориентираност в живота. Винаги мисля какво правят другите, чудя се как постигат това, как правят онова. Правя опити да променя нещата, но това изисква години, а скоро ще стaвам студентка и не искам колегите ми да ме мислят за провинциалистка, която от нищо не разбира.
През времето съм се чудила защо не мога да създавам трайни връзки, да предизвиквам интереса на хората около себе си, но честно казано понякога и аз сама не съм си интересна. Сега вече ми се четат книги и ми се гледат филми, и ми се слуша музика, но имам чувството, че каквото и да правя вече никога няма да стигна нивото на другите. Не знам от къде да започна, моля дайте ми съвет, препоръки, насоки?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: fa8eaba2ae |
|
1. Човек се развива най-добре винаги когато има желание. Ако ти сега имаш желание да правиш толкова много неща, тогава прави ги! Хубаво е, че се сравняваш с другите, защото само така ще имаш реална представа къде си.
Джак
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 8c71e7ed0b |
|
2. И аз сега спрях да уча последната година а бях отличночка... и напоследък не ми се излиза с приятелите. чувствам се празна. не знам защо така.. предполагам че от желанието да бъда някоя друга.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: bf77af949a |
|
3. Твоята история ми звучи толкова познато :) След 7-ми клас коренно се промених и спрях да се интересувам от училище и уроци. Но последната година си дадох сметка, че единствено аз съм си виновна и само аз мога да променя това. Започнах курсове, учех здраво, дори приятелите ми неможеха да ме познаят и им беше смешно, когато им казвах, че се прибирам да уча. Беше ми много трудно наистина. Неща които трябваше да знам през годините, аз трябваше да уча за месеци, но с много усилия успях да вляза в университета, в който исках и да следвам това за което винаги съм мечтала. Никога не е късно да бъдеш този който искаш да бъдеш! Ще ти бъде трудно, но съм сигурна, че го постигнеш. Не се отчайвай, защото самата мисъл, че се стремиш към нещо и искаш да го постигнеш дава смисъл на всичко, което правиш! :)
*Irelia*
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 04a4c58634 |
|
4. Помисли какво ти харесва на теб и го направи, защото това е твоят живот!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: ed033bc9f7 |
|
5. Моята баба е на 90 и казва, че човек се учи цял живот. Имаш един цял живот да наваксаш само да не те мързи!
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: e9b12a7002 |
|
6. Какво следваш в унивеситета, ако не е тайна?
|
|
