| | Споделена история от Тинейджърски | 
 
			Чувствам се изоставенапреди: 13 години, 1 месец, прочетена 2108 пъти
 Здравейте на всички!  Започвам направо...   Всичко беше много хубаво в началото - обаждаше ми се,  говорихме си с часове,  постоянно ми пращаше SMS-и,  виждахме се често,  но...   Но сега вече не е така.  Постоянно аз трябва да го моля да се видим.  Нямаме възможност да се виждаме много често,  понеже съм на училище,  но за разлика от мен той е напълно свободен през целият ден.
 
 Той е по-голям от мен,  учи в университет,  но сега е прекъснал 1 година и нито работи,  нито нищо.  Не,  че имам нещо против,  но просто разполага с много свободно време за разлика от мен,  и когато му се обадя да се видим често ''все е изморен'' или пък постоянно идва с един негов приятел,  а аз искам да сме само 2-мата.
 
 Казвала съм му го много пъти,  но няма особен ефект.  Наскоро имах рожден ден и се видях с приятелки по случай празника,  падна се в съботен ден.  Предложих му да се видим по-късно към 19:00h,  но ми беше много забавно и хубаво с приятелките ми и не исках да тръгвам толкова рано,  щото бяхме заедно само 2 часа.
 
 Обадих му се да го питам дали е съгласен да го изместим за час по-късно,  той се съгласи.  Казах му (по телефона),  че нищо не искам освен да сме само двамата вечерта,  и че не ми се прибира.  Той се съгласи.  По-късно се видяхме,  гледахме ТВ заедно (той отново беше с приятеля си в тях),  после приятеля му си тръгна и останахме само двамата.
 
 Говорихме си,  гледахме телевизия,  после правихме секс.  Поговорихме си още малко и той отиде да се къпе,  после аз и така...   След като излязох от банята ми каза '' Той (приятеля му),  ще ти пречи ли,  ако дойде с нас,  като те карам към вас? ''!?  Много,  ама много се ядосах.
 
 Казах му,  че искам да остана в тях,  все пак беше 12 часа вечерта,  а аз не мога да се прибера толкова късно вкъщи, а  той тръгна да се прави на изненадан.  Аз се разревах и той ми каза,  че няма нищо против да остана,  а е искал да му го кажа ''направо'',  а не  да съм ''увъртала''.
 
 Така де,  останах в тях,  с надеждата да си прекараме хубаво през нощта,  но за жалост не беше така.  Понеже не беше спал миналата вечер,  беше много ''изморен'' и си легнахме.  Очаквах нещо различно,  нещо по-специално,   исках да си говорим,  исках да му направя някаква ''еротична'' изненада,  имах голямо желание за това,  но нищо не стана - легна и заспа.  Спа цели 12 часа,  а аз чаках да се събуди.
 
 Когато най-накрая се събуди ми каза,  че ще ходи на среща (с колеги,  ппц т'ва е всяка неделя,  и аз съм ходила с него).  НИКАКВО,  ама абсолютно никакво внимание не ми обърна дори и на рождения ми ден!
 
 Много съм наранена и обидена.  Да,  зарадва ме с хубава сладка плюшена играчка,  поздрави ме - и дотам!  Исках поне 1 ден да ми обърне малко повече внимание!  Не си представях този ден така!  Исках да му направя изненада,  чаках го с такова нетърпение този ден,  а той се обърна и заспа!  Много съм наранена!  Вече не знам какво да правя.
 
 Постоянно ме пренебрегва,  не се сеща да се обажда,  много рядко го прави.  Не искам да е така.  Казвала съм му как се чувствам,  обещава ми разни работи и пак същото.  Искам да се видим,  води си някой приятел с него и си говорят за коли и куп работи,  от които си нямам и понятие,  а аз само стоя и гледам.  Писна ми!
 
 Много го обичам,  не искам всичко да приключва,  но ми е кофти,  че постъпва така.  Какво да направя,  какво да му кажа,  как да постъпя?  Казах му,  че е голям егоист,  даже ми се обиди и ме попита защо?  Първият ми път беше с него.  Сега нещата са различни.  Все още ме боли,  но търпя,  за да му е хубаво,  а той какво?  Свършва и всичко приключва.  Това му и казах : ''Не всичко приключва,  когато на теб ти стане хубаво''.  Вече не си мърда и пръста за нищичко,  не ме възбужда,  не ме масажира,  нищо не прави,  преди ми правеше и френска,  но сега вече не,  а изисква това от мен?  С големи болки понасям всичко,  за да му е хубаво и се ядосвам,  когато спрем,  защото вече няколко пъти му цапам чаршафите с кръв от болка,  а той нищо не прави за мен!   Не е ли нечестно?  Как да постъпя,  какво да му кажа,  много ми е тежко? ...   :((
 |