 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да си направя реална самооценка!
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2421 пъти
Здравейте! От доста време се чудя, дали да пиша за моя проблем, (ако изобщо мога да го нарека така) но мисля, че имам нужда, ако не да го кажа на глас, то поне да го напиша. От около 1 година започнах да осъзнавам, че сама си вредя. Непрекъснато мисля за живота си, за семейството си, като цяло, за хората около мен. Мисля какво казвам, как го казвам, а след това защо съм го казала. Представям си, как са го приели хората, дали не съм ги наранила, обидила и т. к (да оточня-не ми влияе хорското мнение, ако не го считам за истина). Така, сега навлизаме и в оснавата на проблема- немога да си направя реална самооценка. Никога не признавам, какво съм направила реално (винаги съзнателно или не го умаловажавам, казвайки си че не е било достатъчно, и малко по малко финализирам с това колко съм жалка, както ще разберете и от правописа, и пунктуацията ми). Наскоро четейки коментари тук относно подобни теми, насоката ми на мислене се промени малко. Започнах да си задавам въпроси - кога за пръв път започнах да задълбочавам толкова нещата? Имало ли е причина, или случка която да ми е повлияла, чак толкова? Започнах да мисля, че е заради обстановката във вкъщи (имам прекрасно семейство, за което съм безкрайно благодарна). Четири членно семейство сме, майка, баща и малко по-голям брат. Получила съм всичко, от което съм имала нужда, но мисля, че някъде по пътя на растежа си, съм изгубила самочувствието и увереността в себе си. Гледайки и четейки летература на тази тема, мисля че знам на какво се дължи. Баща ми е добър родител, но винаги ми е липсвала топлина от негова страна, (знам, че ме обича повече от самия себе се, но почти никога не го показва) непомня да ми е казвал че ме обича, а целувки съм получавала само няколко пъти. Живота с по-големия ми брат, беше ежедневна борба, борба да не бъдеш унижен или експлоатиран, (навява някои весели спомени) но както се очаква, по-малкият е ритнат в гордостта. Отношенията ми с него също са хладни, въпреки че винаги мога да разчитам на него. Преди винаги бягах след него (буквално, изобщо не ме искаше :D, което мисля че ме нарани, сега не си спомням момента, но си спомням усещането и всеки път се чувствам маловажна, когато сме заедно :( ). Знам, че е нелепо, но немога да избягам от него. Също знам, че и това което написах, ви се струва нелепо и маловажно, но когато мислиш твърде дълго за нещо, търсейки проблем в него, повярвайте ще си намерите и то не само един. Така и неуспях да кажа всичко което исках, и какво точно изпитвам, просто толкова много нещо ми се въртят, че когато се опитам да ги извадя от себе си, всичко се превръща в една голяма каша, а сега не ми се дописва и пренаписва половин история - накратко, два пъти бях предадена от много близък приятел, човек на когото разчитах. Благодаря и съжалявам, ако съм ви изгубила времето!
"Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб. "-Фридрих Ницше.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 41e6c6eada |
|
1. "Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб. "-Фридрих Ницше. '' - Мислех да ти го напиша, но накрая видях, че сама си си го написала :)
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 3e17d26a47 |
|
2. Здравей! Не пишеш на колко години си, но знай, че вероятно всеки си има такъв период от живота в който се чувства така, както и ти в момента. НЕ приемай нещата прекалено навътре. Всеки ден сме заобиколени от различни проблеми, но ако започнем да обръщаме прекалено много внимание на всеки от тях, то накрая ще превъртим. И на мен ми липсваше бащино внимание. В повечето случаи по цял ден го нямаше в къщи. Доста често оставах сама. Нямам нито брат, нито сестра. Майка ми си беше по-често вкъщи, поне това ме крепеше. Случваше се понякога, да видя как баща ми си играе с децата на наши познати, как им се радва. Подобно внимание от негова страна беше рядкост за мен. И все пак знам, че ме обича и аз си го обичам. Но аз пораснах и вече е късно за подобно внимание.
В крайна сметка, миналото не трябва да проваля бъдещето ти. Помисли какво искаш да постигнеш занапред, как искаш да промениш живота си? Нещата лека-полека ще си дойдат на мястото, не се тормози! :)
Успех!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 7c027efa4f |
|
3. Здравей! Проблемът ти не е маловажен или нелеп, а съвсем истински. донякъде те разбирам, изпадала съм в подобни състояния, но не за дълго. Хубаво е, че осъзнаваш проблема си и търсиш път към решаването му. Не те познавам, разбира се, но от прочетеното досега си мисля, че причината най-вероятно е семейството ти, това, че не са ти засвидетелствали достатъчно често и убедително обичта и одобрението си. Може би се стремиш да им се харесаш, да "заслужиш" по-ласкаво отношение. Постепенно тази нагласа се прехвърля и към останалите хора, с които общуаш. Помисли върху това. Може и съвсем да не е вярно, не знам, но помисли. Иначе, самооценката, в качеството ? на резултат от себепознанието е ужасно трудно нещо. И доста по-големи от теб хора не могат да си поставят адекватна такава. Древните гърци са написали на фасадата на храма на Аполон в Делфи само две неща: "Умереност във всичко" и "Познай себе си". Явно това са смятали за най-важно, и за... най-трудно. Не се отчайвай, щом търсиш причината, ще я намерш, а това е вече част от решението. Това, което бих те посъветвала е, да намериш начин да говориш с истински психолог. Би могъл много да ти помогне, да те насочи, да ти спести душевно лутане. Желая ти успех!
B. M.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
