 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Искам приятели
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2294 пъти
8 клас съм, все още не мога да си намеря приятели. Вече всички от класа ни се сприятелиха, единственото затворено дете останах аз. Никой не дойде да се запознае с мен и да се опознаем... Може би заради външния вид.... За разлика от реалния свят, във виртуалния имам много добри приятели. ;с Не знам защо така в реалния съм съвсеееем различен и друг човек. Ако можех да върна времето назад, веднага щях да започна да се запознавам с новите ми съученици, но вече е късно. Никой няма да ме приеме. Депресиращо е. ;с Разменяме си с някой 1-2 приказки, но само това. Здравей, как си, какво правиш, това. Нуждая се от някакъв съвет, но не от сорта „Действай, говори с тях и постепенно ще завържете приятелство. “ Вече е късно за това. Не мога повече така... Помощ?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 4910c7e87f |
|
1. За съжаление и аз съм така, а съм 12 клас... Като бях на твоите години също бях като теб, мислех че като порасна ще се оправя но уви... може би сега съм по-малко срамежлив, но си останах затворен. Изобщо не умея да общувам. И не е заради външноста, аз смятам че изглеждам добре. Не знам какво да те посъветвам тъй като имам същия проблем, може би се опитвай малко по малко да говориш повече, знам колко е трудно, но няма друг начин.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 111e1f9464 |
|
2. Здравей! Имах подобен проблем, аз съм 6-и клас.. такам.. значи моя клас има ученици, които са преместени от един друг клас, преди 2 години, т. е. 5 клас. Аз съм леко срамежлива, много бързо си променям настроението и не се доверявам лесно. Всички нови ученици бяха момчета. Но не там е проблема.. а в момичетата. Всички са големи интригантки, повечето се мислят за нещо повече от другите и се самоизползват :/ Невероятно жалки са! Но ето какво стана:Аз се сдобрих с едни момчета от класа ми (защото преди бяхме скарани) и почти всичко се оправи! Човек, бъди по-отворена и ще се получи! Съжалявам за не много премисленият ми коментар! Надявам се да съм била полезна! :-)
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e9f4ee2316 |
|
3. Пичове я се стегнете :) Живота е прекрасен и кратък наистина ли искате да го живеете сами в някой ъгъл? Не знам ако искате действайте по същия начин, но аз не искам.
Както се казваше в един цитат " Ако искаш нещо което не си имал, трябва да правиш неща които не си правил " ( < Абе на английски звучи по хубаво xD ).
Най важното е да промениш твоето мислене за себе си. Как ти се възприемаш. Все пак човек е това което си мисли.
Стягай се, говори с тях.. почни да тренираш нещо и всичко ще се нареди. Все пак това е една малка стъпка по пътя за мечтания живот.
Поздрави.
A-
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 7e3e4a13c0 |
|
4. Аз съм момче от Бургас и в момента съм 12 клас. Винаги съм бил така. Така и не можах да си намеря свестни приятели. Ако някой от класа ти се интересува от теб, досега щеше да ти го покаже. А и по-добре е да нямаш приятели, отколкото да имаш фалшиви приятели. Не прави това, което аз направих в 8-ми клас. Тогава още на първия учебен ден имаше едно единствено свободно място. Аз седнах на него и запознавайки се с човека до мен смятах, че ще станем приятели, а той се оказа един от най-големите ми врагове! Покрай него се "сприятелих" с още двама, които се оказаха другите ми големи врагове. И въпреки че се държаха с мен по възможно най-грубия, най-нахалния начин, аз ги изтърпях 2 години, след което изпаднах в депресия. Депресията изчезна миналата година, но аз няма да забравя всичко това, което ми сториха. Радвам се, че се отървах. И въпреки всичко днес понякога говоря с тях, макар че не заслужават, но все пак сме в един клас. Като цяло винаги класа ме е смятал за някакъв "по-долна марка човек", защото не съм като тях-не пия, не пуша, не вися по дискотеки и кафенета, не слушам чалга.... Но това не ме притеснява, напротив радвам се, че съм такъв. При теб положението е подобно, но не се притеснявай. Бъди себе си, бъди такава, каквато си и се самоуважавай. Остави ги другите-това дали ще имаш приятели не е най-важното. А и вече споменах, че по-добре е да нямаш, отколкото да имаш фалшиви приятели. Но в днешно време изключително трудно е да си намериш истински приятели. Засега това е от мен.
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: edd72ea62b |
|
5. Здравейте момчета и момичета! Четейки вашите истории намирам сходство и с моите ученически години. Аз съм от Бургас и в гимназията никак не си намерих приятели, в истинският смисъл на думата. Причините са много, може би бях по затворен в себе си, но другото, което беше е, че повечето ми връсници се интересуваха най-вече на кое кафе да отидат, като избягат от час или колко са се напили на снощното парти и прочие, та на мен ми беше безкрайно безинтересно и нямах с кого да говоря. Причината е, че бях различен от тях, малко по-амбициозен, четях, интересувах се от къде, къде по-важни теми. Сега вече завърших гимназията и съм , на 21 години съм и откакто станах студент, нещата се промениха при мен. Намерих си истински приятели, на които мога да разчитам, с които се чуваме и виждаме, когато сме свободни, с които си помагаме много. Извода до който стигнах е, че всеки може да има приятели, когато отидеш в университета срещаш по-сериозни хора (защото сме вече по-големи, е, на акъл не всички, но... ), споделяме еднакви интереси или просто имаме какво да си кажем. Според мен начина е да бъдеш отворен към всички, да си готов да ги слушаш, дори не винаги да ти е интересно и най-вече да можеш да определиш измежду всички на кого наистина можеш да разчиташ. Може да са малко приятели, но наистина приятели.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
