Сега какво?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1303 пъти
Момиче на 13 съм, с нагледно нормален живот- добри оценки в училище, добри приятелки (макар и само 5-6, поне са истински), нямам комплекси относно външния вид- всичко си му е наред и комплименти му правят, ходя на езда и обичам да чета книги (предимно романтични). Единственият му недостатък е, че имам проблемни родители на прага на раздялата, но това не е от значение в момента.
В главния проблем е замесено момче (както винаги), с което съм много близка приятелка, учим в един клас, седим на един чин, прибираме се заедно понякога, споделяме си някои не толкова лични неща и т. н. Той се държи страшно мило с мен и ми помага с дребнави проблеми. И, както сигурно се досещате, се влюбих до болка в него. Имам неколцина несериозни ''детски'' връзки зад гърба си и една малко по-сериозна, но по-скоро беше лятно увлечение, което отмина след като се върнах в София за да ходя на училище. Виновно за раздялата ми разбира се е ''онова'' момче. Да го наречем И.
Познавам И. от 7 години и винаги сме били в един клас. Сближихме се обаче в 5 клас, когато разпръснаха бившия ни клас по различните паралелки и той се отдалечи от приятелите си. Преди това също бяхме приятели, майките ни се познаваха, но както и да е, да си дойдем на думата...
Бях набрала смелост да му призная ''любовта си'', но все отлагах и един ден се реших... Но една от приятелките ми същобеше влюбена в него и направи малък скандал защо той не правил нищо по въпроса и тем подобни. Аз единствена разбрах как се чувства И. и той го забеляза. За това реши да ми сподели мнението си, а то е, че тя погрешно разбрала намеците му и той въобще не искал да намесва разговори за ''харесване''. От тогава се подплаших и решителността ми да му кажа се изпари. Но пък за сметка това любовта се задълбочи. Последваха няколко спокойни седмици, в които той се държеше кавалерски с мен, така да се каже. Но ето че отново стана скандал (може би се досетихте, че е единственото момче в компанията и съответно всичко се върти около него). Оказа се, че преди близо година е говорил зад гърбовете на всички ни и момичешката коалиция се обърнахме срещу него. Аз наистина се обидих от това, но това не повлия ни най-малко на чувствата ми- напротив, даже се усилиха. Но не посмях да кажа на другите, затова пред приятелките ми се преструвах, че съм му бясна... Но пред него се държа както преди... Е, малко по- сдържано, но все пак...
Днес реших да поговорим за делата му. Той категорично отрече, че е говорил за мен и че дори му звучи абсурдно (не знам защо). За другите си призна. Така, въпросът ми е какво да правя- да кажа на другите, че му прощавам (все пак се е случило отдавна и за последна година сме в един клас) или да продължа да учавствам в ''клуба'' срещу него? Защото ме боли сърцето когато го обиждам и говоря лоши неща за него без той да знае, не съм такъв човек просто. Обичам го, наистина и съм абсолютно обедена в това.
Също така искам да разбера дали ме харесва, защото много искам да сме заедно. Когато ми попълни лексикона на тази тема отговори с многоточие. Една приятелка ми каза, че той й е казал че ме харесва, но според мен не е вярно (много често са ми разбивали сърцето и не съм доверчива). Страх ме е да го повярвам, защото ще се впусна в някакви опити да се съберем, а може би той ще ме отхвърли. Помогнете, обичам го! Благодаря предварително!