 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Погубвам живота си
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1999 пъти
Преди да прочете това, искам да знаете, че аз не търся подкрепа... нито искам мнение. Просто съм решена да споделя. Не съм писател, но това не е направено с цел да се връзва или всяка част да има връзка с другата... това са просто мисли...
Знам, че това ще ви се стори като поредната жалка и глупава история на някоя заблудена тинейджърка, но честно... не мога да променя мнението ви.
През тези 14 години от живота ми разбрах, че все някак успявам да накарам хората да изгубят доверие в мен. Разочаровам ги...
Също както разочаровах и родителите си.
Те са прекрасни хора(няма спор)Но се чудя какво им е с дете като мен? А имат ли изобщо избор? !
Знаете ли не ми пука толкова много, че съм предала някого, колкото когато родителите ми го заявят в лицето ми.
Да, не съм най-доброто дете...
Аз съм подло нищожество. От ранна възраст почнах да пуша, да се събирам с приятели и да се напивам. Започнах да крада и да лъжа. Промених се драстично. Гледам се в огледалото и сама се плаша от това, което виждам. Хората се обръщат и казват... че съм се променила, че това не съм аз. Питат се какво е станало с онова лъчезарно дете, което са виждали някога.
Детето загуби смисъла във всичко.
Претърпях много загуби, докато бях съвсем малка. Много от роднините ми твърдяха, че съм съзряла прекалено бързо. Но като дете беше по-лесно. Изгубих интерес към само малка част от живота ми, но сега е много по-голяма.
Вече почти няма чувства... тотален непукист. Започнах да губя интерес към ученето, към приятелите и семейството си. Живея в своя малък свят на самота.
Обичах едно момче... Много специален за мен човек. Така и не успях да му го покажа както трябва, да му докажа, че може да ми се довери.
Аз го изпуснах само за един миг... и той изчезна от живота ми завинаги, оставяйки само спомените и въздишките след себе си. Все още го обичам... или може би не го? По скоро е нужда... Нуждая се да обичам някого, защото никой не обича мен. Мога да пиша хиляди редове, за това колко го обичам, но въпросът не е в това.
До някъде съм в тази ситуация заради него. По простата причина, че сърцето ми не го пуска, защото се страхува, че подобно нещо никога повече няма да се случи.
Болка ли е? Мъка... Самота? Или може би 3 в 1?
Родителите ми се сърдят, вдигат скандали и крещят, защото аз все съм тъжна и мълчалива. Че тези "безсмислени драми" контролират живота ми. Може би е така...
Аз страдам.... много. Но коя съм, че да се оплаквам? И с какво право? Как мога да отида при майка си, която ме умолява да споделям с нея повече.... как да и кажа каквото и да е било за проблемите ми, щом аз самата не знам какво ме мъчи.
Боли ме... Някъде надълбоко в гърдите ми.
Луда ли съм? Или просто съм толкова тъпа и задръстена, че единствено това ме държи "будна"или може би "драматизирам" и се "филмирам"?
Веднъж ми казаха: "Живееш в друга реалност. "
Погрешна била... Жалка и глупава.
Може би е такава... Хората гледат особено на мен. В училище ме нарекоха "страшна", защото не съм се усмихвала. Но никой от тези мой заблудени набори не разбира, че аз съм унищожила причините си да се усмихвам. Да, понякога се смея, но само защото трябва.
Това е глупаво... нали?
Погубвам живота си, пропилявам възможностите си... нали?
Да, да знам.... това казват всички.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: f04fd44e9e |
|
1. Хормони мила хормони. Всичко ще се нареди с времето. Ако ти е зле просто се огледай и виж живота, почувствай го. На мене много ми помага да тегля една майна на всичко и да се изпълня с надежда за бъдещето. Мечтай! Света и възможностите са необятни.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: eff6dac0c3 |
|
2. Че са безсмислени, безсмислени са... След време като осъзнаеш заради какви простотии си им създавала главоболия ще ти се иска да заровиш главата си в земята. И не, не си голям човек, още си дете. И вместо да се радваш на тези мигове, ти се чудиш каква простотия да направиш, за да се изтъкнеш като по - голяма. Всички сме ги правили тези глупости ( почти де ), след година, две като се сетиш - ще се питаш за рев ли е за смях ли е... Ех, да можех пак да съм на 14, но с този акъл, с който съм сега... Каква ти е работата освен да ходиш на училище, да напишеш някое домашно и какво друго? Да знаеш за напред какво те чакаааааа...
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 6a89235f4b |
|
3. Помоли се на Господ, да станеш добра.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 79186830e0 |
|
4. Щом родителите ти са живи (и предполагам здрави), за какви чак толкова големи загуби говориш, че си преживяла? Защото като човек, загубил родител в ранна възраст, мога да ти кажа, по-голяма загуба от това няма. Ето това е причина за депресии, това е причина да кажеш, че рано си преживял тежка загуба. Ама дори това не ме е накарало да пуша, да пия, да се дрогирам, крада и там каквото още правите вие тийнейдърите под претекст, че сте много чувствителни и не знаете как да се справите с проблемите си. Номер 1 и номер 2 са абсолютно прави. Това са особеностите на възрастта. Хормоните бушуват, мислиш се за много препатила, много специална, живееш в някаква постоянна драма, която сама си създаваш. Всички сме минали оттам. И повечето успешно сме излезли. Като не ти харесва човекът, в когото си се превърнала, промени го. Ама май проблемът е, че ти харесва. Харесва ти да влизаш във филма, да се самосъжаляваш и да търсиш дълбоко вкоренените причини за това си поведение я в тежки загуби и проблеми от детството, я във факта, че че си рано узряла и много мъдра за възрастта си. Знам, повярвай ми, колко е приятна тази мисъл. Всеки тийнейджър се има за много зрял за възрастта си. Съжалявам, ако съм груба, ама това са фактите. Удари си сама един шамар и излез в действителността. Животът ти ще протече много по-лесно и приятно, след като го направиш.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e1d9e7082c |
|
5. Здрасти!
Всичко ти е наред. Караш малко по-тежък пубертет само. След 2-3 години ще ги израстеш тези чувства и преживявания, да знаеш. Радвай се на малките неща! Самият факт, че си жива и здрава и всички около теб също - трява да те изпълва с радост и благодарност! Бъди смела и търпелива, мила!
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: a7a5047382 |
|
6. Не си луда, спри чалгата и всичко ще е 6.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 533eb1e0f0 |
|
7. .... само искам да ти кажа, че си специална, дори когато не се усмихваш. Не се усмихвай на сила, това не показва, че си силна.... това показва, че си фалшива! Бъди това което си, защото никой не би могъл да знае каква е трябвало да бъдеш! Моментът е сега, не утре, не вчера.... човекът е това, което е сега, защото никой няма доказателствата какъв е бил вчера и причините какъв ще бъде утре! Бъди спонтанна, работи върху излъчването, а не в/у усмивката... срещай се с хора... отиди на някакъв курс по езика на тялото. Колкото до момчето, винаги можеш да си го върнеш или просто да му споделиш за чувствата си.... времето не е завинаги, но не знаем кога точно започва и кога свършва! Не е късно да почувстваш живота... УСПЕХ!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
