Прекалено много стрес
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1543 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 15 години. По принцип, в живота на всеки има стрес, но в последно време стреса, на който съм подложена ми идва в повече. "Какъв стрес на 15 години? ! " ще си помислят повечето от вас, предполагам... Ето я и цялата история:

1. СЕМЕЙСТВОТО:
Родителите ми се разведоха още когато бях на 7 години, но това не ми е правило особено впечатление, дори когато се налагаше да живея с многобройните, психично лабилни гаджета на майка ми. Сега обаче баща ми живее в друг град, а майка ми работи в друг град. Аз живея със седемдесет-годишната си баба и с двамата си по-малки братя. Когато заминаваше, майка ми обеща да праща пари, защото трудно се гледа четири-членно семейство с една минимална пенсия. Но типично по нейн стил, тя прати пари веднъж - седмица след заминаването си. От тогава не е пращала и стотинка. Баба ми изпада в истерии, а аз освен на училище ходя и да работа от време на време, за да изкарам някой лев.

2. СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ:
Аз винаги съм била общителна и дори, когато "излязох от килера" (хомосексуална съм) не съм страдала от липса на компания. С времето свикнах да играя ролята на плейбой, но ми е тъжно, че няма човек, който истинскида ме познава, и на когото да мога да кажа вичко.
Всеки ден се прибирам събличам неудобната риза и тесните панталони, махам си грима и сядам пред компютъра, облечена със суичър и широки панталони. Тогава осъзнавам колко самотен човек съм всъщност. Не съм сама, но съм самотна и това ме депресира.
Също, запознах се с момиче, което наистина харесвам. Наистина искам да бъда с нея, но тя или не знае какво иска или се притеснява от желанията си. Смесените сигнали, които ми дава ме объкват още повече.

3. ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ:
От малка имам проблеми със здравето. Страдам от астма и синузит. На скоро ми поставиха диагноза "Мигрена". Тези неща ми пречат да се увствам жива понякога.
А проблемите в следствие от стреса са още по-неприятни. От 3 месеца не съм се наспивала. Ако изобщо спя, то ще бъде час или два. От това се чувствам нервна и отпаднала. Разболявам се все по-често и в момента почти всичко ме боли. Не е приятно да усещам как бавно се сривам.

В общи линии е това. Благодаря на всеки, който си е направил труда да прочете моята история. Още повече благодарности, за тези които ще опитад да ми дадат някакъв съвет. И моля хората, които имат намерение да пишат груби или глупави коментари, просто да си го спестят.