Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да го забравя
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1598 пъти
Историята ми е ужасно дълга, но ще се опитам да бъда максимално кратка. Имам прекрасно семейство и приятели, а щом имаш това.. значи си имаш всичко, да! Но.. при мен явно не е така. При мен има и момче. ( Както винаги ) Ще добавя само, че съм момиче на 16 години.
Има ужасно много момчета, най - различни. Момчета, които можеш да срещнеш през целия си живот. Но защо по дяволите се спрях точно на най - неподходящия човек за мен? Наистина се чудя как да разкажа историята си тъй като.. няколко пъти я бях писала, но така и не ми я публикуваха.
Добре, ще започна.
Познавам го от много време, знам всичко за него, харесах го още в мига, в който го видях. Не става въпрос за месец-два, а за години. Още от малка си падам по него, той е първото момче, за което ми пука изключително много.. въпреки, че аз знам, че на него му е все тая за мен.
Той е наистина различен и едновременно с това странен, но това ми хареса. Не харесва особено много хора, по-затворен е, общо взето игрите станаха неговият живот.
Всичко между нас приключи, когато негова "приятелка" го депресира до такава степен, че той забрави изцяло за мен. Всичко наистина вървеше прекрасно, просто понякога си казвам: "Ако можех да върна времето назад и да я спра.. " Но.. не, няма как да променя всичко, което НЕ исках да се случва.. Дълго време си мислех, че всичко е като сън, защото.. стана адски неочаквано. Той писа след адски дълго време, точно когато бях започнала да го забравям, след което започнаха да се леят тонове чат.. опознах го още по-добре, оставаше само да се видим, но беше проблем това, че беше в родната си страна.. просто трябваше да се върне. Всичко просто се обърна с главата надолу. Той се промени, няма го онова мило момче повече.. държи се така както се държи с всички останали.. студено. Плакала съм толкова много време, защото той изчезна... за месеци.. не вдигаше тел, изобщо не се обаждаше.. чудех се дали.. е жив.. Беше ми изключително мъчно за него, но след като се появи.. ми обясни всичко и държанието му се промени коренно. Чудя се дали някога ще успея да го видя.. дори замалко, а всичко продължава само с чат. Всеки път се притеснявам да не сгреша, да не го ядосам с нещо, защото напоследък се случва често.. Чудя се защо винаги ми пука за хората, които.. не се интересуват от мен? Супер много боли, знам, че никой не може да ми помогне, освен аз самата на себе си като го забравя, но.. не мога, изключително трудно е. Той е всичко за мен, а.. го няма. Говореше ми неща, които.. ще запомня завинаги, не мога да си представя какво ще е, ако се опитам да мисля поне замалко за него.. след минути започват да ме връхлитат хиляди мисли, които не ме напускат часове наред.. Много ми е трудно, знам, че всичко съм го писала по един много объркан начин, но исках да споделя.
|
