 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресиран съм, предадоха ме...
преди: 12 години, 26 дни, прочетена 2058 пъти
Здравейте, момче на 14 години съм и останах без приятели. Няма и един човек с когото да изляза дори на кафе. Всички ме предадоха и изоставиха. Обаждат се само когато имат нужда от услуга или просто ме ползват като алтернативен вариант, когато в момента наистина няма какво да правят.
Винаги се старая да помагам и да бъда от полза и го правя с удоволствие (може би защото само тогава се държат с мен приятелски), но впоследствие никой не ми благодари или пък аз да имам нужда от помощ и някой да ми помогне. Напротив, започват да ме изолират. А когато се съберем някъде повече хора, все едно ме няма и ми показват, че нямам място там, колкото и да твърдят, че съм им "най-добрия приятел".
Непрекъснато търся нови приятели и точно когато се успокоя, че най-накрая съм намерил поне един човек, които да ми е приятен и мога да прекарвам времето си с него, сваля някаква маска и показва истинската си същност - човек, които ми е приятел само когато няма какво да прави, а през останалото време не съм нужен.
В момента нямам желание за нищо, а само чакам с нетърпение да се обади някой и да каже:"Ела да пием кафе". Да, но това може да не се случи с дни или в повечето случай искат услуга. А пък обадя ли се аз, обикновено отговора е:"Ми в момента имам работа" или"Много съм изморен".
Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми! Не чакам съжаление, а моля за съвет...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 25 дни hash: ec2a257ca8 |
|
2. Хей, момче, какво си се отчаял така? Та ти си дете все още, при това, в най-трудната възраст, когато хормоните бушуват и човек се чувства днес изоставен и съкрушен, утре му се иска да прегърне света. Колко пъти още има да се сменят настроенията ти. Прекалено си чувствителен, това не е добре за мъж. Не взимай толкова навътре нещата, никой не живее специално заради теб (освен Майка ти). Всички си имат своя живот, проблеми, ангажименти. Запомни: както се чувстваш, това и излъчваш. Така те възприемат другите. А ти отвсякъде излъчваш, че си жертва на "нещастния" си живот. Нямаш никакво самочувствие (и защо ли, да те пита човек), готов си да слугуваш на всички за малко внимание. Да знаеш, никой не обича такива хора. Намери си занимание, спортувай, запиши се на някакъв курс, кръжок, напълни живота си със смисъл, с ангажименти, заетост. Ти стоиш и се самосъжаляваш колко си нещастен и как никой няма нужда от теб. Светът има нужда от всеки от нас, никой не е излишен. Всичко ще се оправи, когато вдигнеш глава и спреш да хленчиш и да си мислиш, че хората живеят за да бъдеш добре ти.
|
| преди: 12 години, 25 дни hash: 5126b1237e |
|
| преди: 12 години, 24 дни hash: 7db4e26c5d |
|
4. Габрово, но какво е значението?
|
| преди: 12 години, 21 дни hash: 7a6b671e95 |
|
5. Здравей! Да ти кажа честно и аз така се чувствам, а вече съм на 16. Момче съм по между другото. Бих искал да се запознаем, макар и само по интернет. Ако си съгласен, разбира се? Пиши тук.
|
| преди: 12 години, 20 дни hash: c520b159cc |
|
6. Не, слънце, не си останал без приятели. Ти никога не си ги имал. :)
С такива "приятели" само на масата в кръчмата/кафето и нищо повече. Това са познати с които да си прекарваш времето. И те не трябва да те ангажират, а напротив - да те разтоварват.
С тях нещо повече от това да се забавляваш няма как и не трябва и да има.
В приятелството не трябва да има изгода. Това не е договор между две фирми, че да можеш с право да удариш юмрук по масата и да кажеш "Аз ти боядисах стените, сега ми ремонтирай покрива! ... Защото така трябва. "
Ще кажеш "Е, щом няма(м) изгода какъв е смисъла и това ще рече ли, че приятелите не си правят услуги? "
Приятел ти е този, който няма полза от теб и все пак поддържате контакт. Защо? Защото те харесва, допадаш му като личност и те обича, както обича собственият си брат.
И с този човек сте си упора - взаимно. И както той би си дал животът за теб, така и ти трябва да си готов да го направиш.
Затова като закъса би се обърнал към теб - не, за да те използва и защото си му удобен, а защото ТИ си човекът на когото разчита... А той човекът на когото разчиташ ти.
Приятелството е нещо много висшо и свято. Не обезсмисляй думата "приятел", наричайки така всеки Сульо и Пульо с който си излязъл на кафе.
Повечето хора нямат истински приятели. А тези, които имат са големи късметлии, но пак числото винаги е едноцифрено.
Също така приятелството се гради с години, не за ден-два-сто.
Човекът, който ще е с теб, каквото и да се случи - той ти е приятел.
И не ме разбирай погрешно - хубаво е да имаш познати. Може да откриеш приятел и в някой от тях.
Но не влагай неправилни емоции и очаквания към тях, за да не останеш разочарован.
А, ако просто си заобиколен от използвачи си имай едно на ум и бавно си разширявай социалният кръг, докато не намериш стойностни хора с които да общуваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
