 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Срам и родители.. какво да правя?!
преди: 12 години, 24 дни, прочетена 3435 пъти
Здравейте!
Момиче съм на 16 години от голям град. Имам проблем, които ми проваля живота! Адски много съм срамежлива, не знам от какво, но съм такава от малка! Искам да се променя, опитвам се, но не се получава. Нося брекети, но не се забелязват особено. Стоя с часове пред компютъра, общувам чатейки из сайтовете и игрите.
Срам ме е дори по скайп да говоря и камера да пускам, въпреки че съм го правила доста пъти и са ми казвали, че съм красива и имам хубав глас - мен пак ме е срам, не смятам това за вярно. Не пия, не пуша, а ми се иска от време на време да пийна това, онова.. Родителите ми са сякаш много загрижени за мен, даже мисля, че е прекалено. Нямам приятели, само 1 момче, но то също като мен прекарва страшно много време пред компютъра, опитвам се от време на време да го накарам да излезнем някъде, където и да е, да правим нещо - далече от мрежата, но опитите ми се оказват напразни.
Запознах се с момче от една игра, пишем си малко повече от година, привързах се към него, опознах го, но пак ме е срам да говоря с него по скайп. Пускам камерата, но само толкова. Имам смелостта да кажа, че го обичам. Обаче той е от друг град..
Майка ми знае за него, че го харесвам и т.н. и искам да го видя, но не ми позволява да отида, а и аз самата не знам каква ще бъде реакцията ми като го видя. Преди 2 години стана подобна история, с едно друго момче си писахме много, той дойде видяхме се, но мен ме беше срам и стоях безмълвно. Не можех да кажа и дума.. той след това си тръгваше, няколко пъти така и накрая, той престана да се занимава с мен.
Ако покажа момче на баща ми или му кажа нещо, свързано с момче, той казва "малка си за такива неща", имам чувството, че ме мисли още за неговото много малко момиченце и се държи с мен по този начин. Искам да имам приятели, да излизам, да се забавлявам, а не по празниците да съм с родителите си. Та има и други неща, но в момента не се сещам да споделя. Въпроса ми е - Какво да направя, за да превъзмогна пустия срам и как да действам с родителите си?
Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 23 дни hash: d6475bedec |
|
1. Чувстваш се така, точно защото родителите ти не ти дават да пораснеш. Няма да можеш да промениш разбиранията им. Те са големи хора и очевидно, прекаляват в това отношение. Ти си знаеш какви хора са, но опитай да поговориш с тях. Събери ги една вечер около масата, спри телевизора, нека почувстват, че разговорът ще е сериозен. Обясни им проблема си, кажи им, че това те измъчва, че имаш нужда от повече свобода (кажи кокретно какво искаш), увери ги, че могат да ти имат доверие, кажи че разбираш и оценяваш грижата им, но искаш и те да разберат, че си пораснала и имаш потребност от връстниците си. Ако този интелигентен подход не даде резултат, значи трябва да се обърне другия край - да ги лъжеш, за да излезеш.
|
| преди: 12 години, 22 дни hash: 7a40fccf53 |
|
| преди: 12 години, 22 дни hash: 8c27e6c066 |
|
3. Само с воля. Аз наистина не знам друг начин, зареждаш се с много воля, мотивираш се и правиш на пук на себе си. Срам те е от нещо ли? - Предизвикваш се и го правиш. Първите няколко пъти е трудно и вероятно ще се дъниш, но после спира да ти пука, отпускаш се и разбираш, че всичко е нормално. Проблема на срама е, че ти действително знаеш, че няма причина за него, че никой човек не е идеален, че не е нормално да можеш да правиш всичко, но все пак се срамуваш. Бях така преди 2-3 години и така се оправих. Сега не, че от време на време не ме е срам от дадено нещо, но поне не ме е срам от себе си.
|
| преди: 12 години, 22 дни hash: 6e73c733f6 |
|
4. Много си се вторачила в проблема си. Колкото повече му обръщаш внимание, толкова по-зле ще става. Бий му шута, впускай се смело, излез сама или с някого, отпусни се, прегърни света поне мислено и ще видиш как Вселената ще се отвори за теб. Ти досега си стояла свита в черупката си-това и ще получаваш от околните. Лесно е. Колкото повече обаче отлагаш промяната, толкова по-трудно ще ти бъде занапред.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 7a40fccf53 |
|
6. Това сякаш аз съм го писала.
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: ba33980d0d |
|
7. Благодаря на всички за съветите, справих се, усещам го, не се отпускам все още напълно, но усещам, че не ме е срам вече от много неща, от които ме е било срам преди. Само имам леки проблеми с разбиранията на родителите ми, но си действам на моя глава, както аз преценя, видях се с приятеля ми, още сме заедно на 17, почти 18 станах вече. Смятах, че на първата ни среща ще ме е срам, но не стана така, сякаш се познаваме от години, щастлива съм! Просто си казах, майната му на срама, започнах да се запознавам с хората, вярно, че е по-трудно да си говориш с някой, без да си го поопознал поне мъничко, но.. има време. Който има моя проблем, просто да повярва в себе си, да си каже: "Не мога повече така, трябва да се променя! Майната му на срама! " и да действа! : ]
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 01849beb54 |
|
8. Ха аз на 16 момиче не съм смеел да погледна все движех с момчета
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
