Споделена история от Тинейджърски |
Има ли смисъл?
преди: 12 години, 19 дни, прочетена 1270 пъти
Та здравейте.. реших и аз да споделя своята история. Момиче, на 16 години съм, от малък град. Та харесвам едно момче от класа ми, от 2 години насам. Всичко започна в 8ми клас, последната година в основното училище. От стария ми клас не бяха останали много хора, все пак повечето се преместиха. Той учеше за първа година в това училище. В началото отказвах да приема факта, че го харесвам, но с времето се примирих. Годината свърши, мислех си, че повече няма да го видя и ще ми мине, но се оказа, че и двамата сме се преместили в едно и също училище и в един и същи клас! За тези две години аз така и не му казах. Той не е от лошите момчета които се държат гадно с момичетата, напротив, много е мил, забавен, много висок, умен.. а с него винаги сме били като Том и Джери, винаги се заяждаме, караме и спорим. Колкото и да исках той да не разбира, по държанието ми с него, по това как го гледам ми личеше, просто не си го признавах. Имало е моменти в които съм се държала ужасно с него и съм го обиждала, и съжалявам за това. Всичко си беше добре до преди две седмици когато най-добрата ми приятелка му каза, а това не доведе до нищо добро, откачих, изнервих се много яко и се държах ужасно и с нея и него. Тогава беше последния ден преди ваканцията, а следващите два дена бях на успокоителни, не можех да ям, и спя, а с тях спрях да говоря. Следващите дни мислих само за него, прочетох цялата ни хронология във фейсбук и осъзнах колко зле съм се държала с него, следващия ден, на Коледа му се извиних във фейсбук, защото нямаше да се видим скоро иначе не ми пречеше да му се извиня и когато се видим. Той прие извиненията ми, вече си говорим спокойно, но истината е че досега сме си писали само 2-3 пъти и то за определени неща. Точно за това и говорих с най-добрите ми приятелки им казах, че е по-добре да се откажа, защото и без това няма за какво да си говорим, аз дори и с тях нямам за какво да си говоря, чатовете ни са напълно безсмислени.. според тях не е така, и ми казват, че ако се получи ще има за какво да си говорим, но аз не съм убедена.. щом сега нямаме за какво да си говорим, какъв е смисълът да се получава, нима ако се получи ще бъде по-различно? Моля ви, дайте ми съвет, защото вече се отчаях напълно. Просто искам да знам дали да се откажа или не. Благодаря ви предварително!
|
