Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Горката ;( Съчувствам ти. На този етап не може да се направи нищо. Майка ти изисква твърде много от теб, без да ти помага да се изправиш. Аз бях точно като теб. Учех, но от както влязох в гимназия всичко се промени. Имам един въпрос-Влязла си в най-елитната гимназия, но ти ли искаше да учиш това (език или математика предполагам) или вашите искаха???

7.   Разбирам те напълно.

Когато учех в едно от най-елитните училища в София получавах адски слаби оценки. Почнах да си мисля, че съм глупава или имам дислексия (както и цялата рода). Обаче, когато смених училището (по друга причина) с не толкова "елитно" започнах да изкарвам ужасно високи оценки - чак се чудех как е възможно да знам материала толкова добре.

Защо се получи така ли? Направих си равносметка. В "елитната" гимназия учителите не преподаваха хубаво материала, нямаха подход, не бяха педагози в истинския смисъл на думата. И макар че не преподаваха така, че нещо да се усвои летвата беше вдигната много високо и очакваха огромни постижения от всички.
В другото училище обаче беше много по-различно. Там учителите не бяха такива снобари. Бяха човечни, обясняваха разбираемо и ако някой не беше схванал нещо го обясняваха по друг начин така, че да го усвои.
Намериха ни дарби за които дори не бяхме предполагали и ни караха да ги развиваме. С такива учители просперитетът ни беше гарантиран, както и високите оценки.
Няма да изреждам и другите плюсове, но има още много.

Та, стигнах до извода, че в елитните училища няма нищо елитно. :)

Досещаш се накъде бия, нали? Ако се махнеш от това училище, ще ти се махнат и проблемите.

Повечето ми съученици от "елитното" ходеха на уроци по абсолютно всичко и затова имаха високи оценки.
Което ми напомня за друг вариант - имаш двама родители учители. Хвани ги и ги помоли да ти помагат, ако не ти се сменя училището.


Майка ти не те мрази. Това е невъзможно. Просто ти дава хубав житейски урок и някой ден, когато пораснеш и станеш силна, независима и упорита личност ще го оцениш.

Недей да мислиш за самоубийство - просто е глупаво, най-малкото нямаш реални проблеми. Мисли за нещата не толкова наивно и емоционално.

Просто не се предавай, бори се и всичко ще е наред. Обещавам ти.

8.   Леле ама тя ти го казва за твое добро аз съм на 12 и уча по 2 часа на ден наистина помага сега като изкючим англиския и математиката по всичко друго се оформям (поне за сега) за 5 и 6 пробваи и ти ... колкото до убидите еми наи вероятно сигурно и ти и отговаряш не можеш да ме убедиш че й мълчиш ...... всеки родител иска наи доброто за детето си примири се с това

Падналото ангелче

9.   Моите родители са същите мухльовци. Колкото и да учех така и не им угодих. Като получих мн. добър5 на класното по математика в 5-ти клас баща ми ме наби, защото не съм успял да получа 6. А задачата, която обърках не беше трудна просто системния тормоз ме направи стреснат и супер напрегнат и така започнах да правя грешки. По едно време ме предупреждаваше:
-Само да имаш по-малко от 6 мисли му!
Като имах 5 и се започваше:
- И сега какво бе? Ще оставаш да повтаряш ли? ДВОЙКАДЖИЯ(WTF? Ти луд ли си бе имам 5 не 2)Писна ми по едно време, дали ще е 5 дали 2 все ще ям бой и познай какво стана. Едва избутах математиката в средното образование.
Много мога да говоря за ученическите си несгоди, но не за мен става въпрос сега.

Може и просташки да звучи ама сложи си я на оная работа тая психопатка майка ти и да не ти пука какви брътвежи сипе. ВСЕ ПАК ТИ СИ УЧИ. Надявам се ти е ясно, че образованието особено в днешно време е изключително ценно и на фона на тълпата без умствен багаж можеш да се откроиш и да се реализираш. Учи и оная я изолирай. Като станеш на 18 си вдигай чукалата и продължи образованието си в друг град, учи, работи си бъди независима и не се сещай за лудата си майка.

10.   Към № 2, аз отдавня нямам баби, само един дядо, който живее в Приморско и по цял ден го няма, защото е рибар. Как да изхранва и мен?

11.   Н5, ако знаех зо съм спряла да уча, щях да съм решила проблема отдавна.
Н6, аз съм в немската гимназия само защото съм фенка на Рамщайн и исках да разбирам песните им. Бих предпочела да уча усилено английски, но в английската не ми харесват хората като качество.
Н7, нямам намерение да се местя от училище. Нашите не могат да ми помагат защото майка ми преподава руски, а баща ми - литература, с която нямам никакъв проблем.
Н8, не се нуждая от съветите на малки момиченца. 2 часа даже са ти малко да учиш. А и не мисля, че е редно да обиждам майка си. Най-много да съм й казала да се разкара, а другите клевети съм ги ръсила наум.
Н9, точно това смятам да направя. Имам апартамен, който все още не ми е приписан, но навърша ли 18 ми го дават и се изнасям там!

12.   как може да се държат така ма щи размажъ физиъномиътъ щи кажа на баща тъ да тъ пребиъ от бой леле това видили се на запад ще ги вкарат в затвора горгичката тва не са родители а изроди

13.   От Авторката: Еми какво да ги правя. Вече ми казаха, че ако до един месец не се оправя, ме пращат в Малко Търново да уча за лесовъд. Чудничко просто... Най-хубавият начин, по който човек може да си изживее детството. Бих предпочела да си взема китарата и да седна да свиря на улицата, вместо да ходя там.

14.   От № 2. Плашат те, няма да го направят. Но дори и да го направят, приеми това като шанс за нов живот, който ти сама ще командваш. В Малко Търново също живеят хора, смени гледната точка. Това може да е ново начало.

15.   Прав си, но там ще съм сама. Училището ще някаква пропаднала дупка с мангали. Едва се отървах от такова училище и влязох в елитно, а може да ме върнат пак в такова... Най-добрата ми приятелка е тук, другите също. Имам група, как да свирим по този начин? Имам прекалено големи планове, за да разреша да ме пратят на майната си.

16.   Може би получаваш ниски оценки защото не си влезнала да учиш това което ти харесва. Не бъди угодна на родителите, а на себе си. Мисли за светлото бъдеще, и че ако завършиш с отличие ще станеш такава каквато искаш. Но дай на родителите ти да разберат, че това е твоят живот и е по-добре да се провалиш следвайки мечтите си отколкото да успееш следвайки техни мечти!

17.   Ами влязох в гимназията, не за да уча немски за да уча в Германия, а просто да разбирам песните на любимата си група.

18.   17, аз пък учих немски, защото исках да чета книгите и стиховете им.
На автора мога да кажа да говори с баща си за смяна на училището. Не всеки е дорастнал да учи в трудно училище, а с лош успех после не можеш да влезнеш никъде. Майка ти е луда жена, ако и баща ти е такъв, те съветвам да гледаш да не се прибираш у дома. И моята майка е учителка и страдаше от болни амбиции, защото не беше могла да направи нещо свястно от живота си. В гимназията се записах на всички възможни ЗИП и СИП (за да не се прибирам), а след училище оставах да уча в някоя от свободните стаи или в библиотеката. Всички лелички ме познаваха по едното време. В 11-12 клас открих сградата на университета, там помолих един преподавател да стоя в лекциите по немски и така успях сама да науча практически езика на много високо ниво. Прибирах се у нас в 19-20 ч. дори зимата и гладувах цял ден с 1 лв джобни, но вечер се натъпчвах и си докарвах калориите. Така изкарах цялата гимназия и накрая майка ми вдигна ръце от мен, защото имах само 6-ци и учих до 2 ч. през нощта.
Не ходих на екскурзия за бала, а с парите си взех шофьорска книжка. Когато завърших си хванах багажерите и с точно 40 евро в джоба и еднопосочен билет за рейс напуснах и нашите, и страната. Върнах се след 10 г. нов човек, нашите ме уважават, защото имам пари и кариера и не смеят да ми кажат и „гък“. Това би могло да бъде и твоята история, ако успееш да си усигуриш нужното спокойствие за учене като не се прибираш у дома. Във всеки окръжен град има голяма окръжна библиотека, която винаги е добре отоплена и можеш да учиш много добре, да четеш романи, да прекарваш времето си. Днес може би имат и компютри с интернет.

Уважавай себе си, страни от семейството си, ако нямаш спокойствие. Отдай се на учене, защото това е единственият начин да избягаш от всички зависимости от тези хора и на 18-19 да се махнеш от там и да живееш спокоен живот. Аз след това винаги съм си живяла спокойно, без караници, викове, нерви. После сама си избрах унито, сама си се издържах, но никой не ми е искал сметка за оценки, за глупости.

19.   Да, но те просто не могат да си набият в главата, че аз съм на 15 и ученето не ми е любимото занимание. от Авторката

21.   Аз имам също проблеми в къщи майка ми изпада в истерии крещи ми а и до преди около 1година ме и удряше! Брат ми е малък на 3г. когато мама му крещи той идва при мен и казва:"лоша е мама, не я обичам, ядосва ме" и т. н. Аз също съм си казвала че искам да се изнеса от вкъщи но в такава възраст сме, че дори самата аз не се търпя понякога! Успеха и на мен не ми е номер 1 но... Все пак споко!!!
Успех!!!

22.   Днес отново ме ядоса много и вече със сигурност се изнасям. Вече съм си събрала нещата и утре сутринта отвивам у най-добрата ми приятелка. Само се притеснявам да не се стигне до викане на полиции, съдилища и подобни. Че ще се махна е сигурно, но мислите ли, че родителите ми ще се обадят на полиция?

23.   Ама шматко ти луда ли си, колкото и да искаме не можеш да живееш вкъщи.. Просто трябва да намериш начин да се помириш с нея.. Най-добрата ти приятелка.

(моля модераторите да публикуват коментара ми, защото ние така си говорим)

24.   Опитвала ли си се да поговориш с майка си, затова как се чувстваш? Поговорете си и и обясни, че понякога ще има моменти, в които оценките няма да са добри, но ти ще ги поправяш.
За ученето: Макар родителите ти да не са по тези специалности, пак можеш да учиш с тях. (Аз например по разказвателните предмети разказвам това, което съм разбрала на родителите ми, а те ми казват това, което е важно, но съм го пропуснала. Понякога родителите ми разбират урока по добре от мен и ми го обясняват. Ако се затрудня, сядат с мен и заемат ролята на учител. )
Горните коментари също много помагат.

Малък Любопитко

25.   Майка ми ме изпитваше така до седми клас, и като видя, че в осми нещата не вървят се разфуча и ме заеба. Единственото, което прави е да крещи"учи, учи, учи", но с нищо не ми помага

26.   Опитай се да учиш по-здраво и им докажи, че си страхотна ученичка. Знай, ние сме с теб!

27.   Наистина разбирам как се чувстваш! Още от малка, родителите ми не прекарват много време с мен. Откакто се помня си стоя по цял ден сама в стаята, все едно съм Рапунцел :) Баща ми кара тир, а майка ми 2 дена работи и 2 дена почива, но през почивните и дни единственото, което прави е да ходи на кафе, да готви (рядко, в повечето случаи нямам какво да ям, готви, когато тате си е в къщи), да си говори по телефона и всичко, което не е свързано с мен. Колкото и шестици да изкарвам, за мен няма похвали дори една! Напоследък имам чувството, че и пука още по-малко. Само ми се кара и постоянно ме обвинява за това, което съм. Не знам дали някога ме е обичала такава каквато съм!

Та за твоя проблем, просто не и обръщай внимание! Дръж се с нея все едно е най-мизерното същество на света!!!

А за ученето, сигурна ли си, че не го правиш подсъзнателно, за да привлечеш вниманието й, за да ти помогне?
Успех!!! И дано се справиш!

28.   според мен трябва да седнеш и да поговорите за вас

30.   Аз съм на 11 години. Мама и тате са разведени и имам доведен баща... Наскоро ми се роди братче, което сега е на 8 месеца. Откакто брат ми се е родил, имам чувството, че майка ми ме мрази - само повтаря, че съм тъпанар, смотаняк, загубеняк, а когато тя направи нещо казва "Упс! " и край. Постоянно повтаря, че я изнервям и заради това брат ми не спи нощес. Дори понякога казва, че не е трябвало да съм аз! От нея усещам някаква омраза. А тате - имам чувството, че макар и да ми е доведен баща, повече ме обича от майка ми...

31.   И с какво пък толкова са ти виновни мангалите? Което и училище да завършиш образованието се зачита насякаде

33.   мама се държи ужасно със мен днес имаах да направя едно домашно писах го 3 дни а мама скъса сички страници и каза да го напиша наново и после да препиша 2 страници и да реша задачите и аз и казах не и тя ме приби почна да ме бие по главата да ми удря шамари
единпат даже ме ритна а аз съм само на 9

37.   Предполагам че сега си 12 клас.

38.   Интересно ми е какво става сега с теб

39.   От авторката:
Здравейте след толкова дълго време. Благодаря на всички за полезните съвети и помощта през тези три години. Случайно се сетих за тази тема и видях, че има нови коментари.
На момчетата на 11 и 9 години. Съжалявам за това, с което трябва да се справяте от толкова малки. Но имайте си едно на ум: И това ще мине. Пожелавам ви успех с трудностите!
До последните два коментара, предполагам, че е един и същ човек. Да, 12ти клас съм. Успехът ми леко се покачи, но като цяло е горе-долу същата история. За мен най-важното е, че дори и да бях само на 17, аз си намерих наистина сериозен приятел, с който скоро ще направим две години. Няма да се впускам кой знае колко в подробности, но той е англичанин и след около 10 месеца аз заминавам за Англия, където смятам да завърша колеж и да си намеря работа. Ситуацията с майка ми също не се е променила. Всъщност май стана по-зле. Вече един път избягах от вкъщи, ходила съм при училищния психолог поне 4 пъти и нещата ми се поизясниха, но това все още не може да ме накара просто до игнорирам думите й. Трудно е, когато собствената ти майка не е до теб, когато най-много имаш нужда. Държа се добре с мен, само когато приятелят ми бе;е в Българиа и когато аз бях в Англия. Иначе.. Ами просто си е такава май.
Та едно кратко обобщение:
Отношенията ни не са се подобрили.
Смятам да завърша средното си образование тук и после да замина за Англия.
Отново благодаря на всички за коментарите.

43.   А как си с отношенията с баща ти? (:

44.   От авторката:

О, баща ми рядко се застъпва за мен. Просто има някакъв странен авторитет към майка ми и през повечето време е на нейната страна. Направо казано - страхува се от нея. Но всичко това вече не ми прави чак такова впечатление. Както казах, ходила съм при психолог и ситуацията ми беше обяснена подробно, така че съм наясно защо е цялата кавга. Като цяло имам и по-голяма сестра и нито тя, нито баща ми противоречат на майка. Само аз :) И тя явно иска да докаже, че винаги е права и постоянно спорим, но вече започна да се усеща, че понякога греши. И така :)

46.   Майка ти може ли да готви?

47.   А кой номер си в клас?

48.   От авторката:

Не мисля, че е нужно да отговарям на последните два въпроса.

Ако нямате нищо полезно за казване по темата, моля не коментирайте.

49.   Още малко мила, и ще се махнеш от този ад завинаги. Може и да отидеш тва лято в някой от курортите да поспечелиш нещо та да си финасово независима от вашите после завъришиш ли спираш да поддържаш връзка с тях или се чувате и виждате само по празниците. Препоръчвам ти да прочетеш книгата „Отровните родители ” тя е точно за деца тормозени и мачкани от техните. Има я май качена в интернет. Жал ми е за братята ти по -натам, когато се изнесеш със сигурност ще започне и на тях да налага болни амбиции и да ги тормози. Но не бой се животът ще го върне, ще се осъзнае, когато някоя вечер остане съвсем сама и нито едно от децата и не я посещава и не и се обажда и бъде евентуално пребита от някой мангал. Човек, като нея заслужава точно това извинявай, че ти го казвам! Ж. 23

51.   Предполагам че си 1997 набор

55.   Коя зодия си?

58.   От авторката:

Зодия Овен съм

59.   От истинската авторка: Ако може номер 58 да не се представя за мен.

60.   Като лесовъд може и повече пари да изкарваш отколкото ако завършиш някоя помпозна специалност.

61.   Хей, темата е отпреди три години, а авторката все още пише. Дали е истинската? :D

64.   С каква рокля беше на бала си?

65.   От авторката:
Роклята ми беше в тюркоазено синьо

67.   Извинявам се предварително че ще ти го кажа но тя не ти е майка коя майка ще си заплашва детето с убийство или с побой. А? Пак се извинявам че ще кажа това не се обиждай но не ти си изрод а майкати! Стягаш си багажа и отиваш до бабати или дядоти или отиваш до някви твои близки! Да видим тогава дали няма да ти се моли да се върнеш!

71.   А как си с отношенията ти със сестра ти?

75.   Нито една майка не е нормално да третира така детето си!
Безспорно майка ти не е с всичкия си.