Споделена история от Тинейджърски |
Може би МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА
преди: 12 години, 17 дни, прочетена 1634 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17 години, искащо да сподели това, което го мъчи, това което му тежи на сърцето.
Известно време се чудех дали да споделя историята си тук в този сайт и ето, че и аз ще публикувам моята история.
Историята започва така.. Имало едно време един принц с един бял кон и една принцеса отвеяна на бял кон. Не шегувам се не започва така моята история.
Аз съм тинейджър търсещ любовта (така да го наречем), чакащ, търсещ и прочие. Както казах аз съм на 17, всяко необвързано момиче на 17 се надява да срещне момче, което ще я кара да се чувства някак си различно, да я прави щастлива, да кара пеперудите в корема и да не спират да пърхат и т. н. И ето, че срещнах едно момче, по точно аз не го срещнах ами видях го докато се прибираше (живее срещу нас) и ми допадна адски много, вървеше с кучето си и с периферното зрение забелязах, че има някой и се обърнах видях го и наивната го харесах. Не знаех как се казва, нито колко е голям, абсолютно нищо просто момчето, което живее до нас. Не знаех кой да разпитам, че да ми каже как се казва. И един ден, когато се разхождах в квартала с една приятелка го видяхме и те се поздравиха, аз бях шашната, след като го подминахме аз не изчаках и веднага я попитах как се казва, колко е голям и прочие. Нека въпросното момче да Х. Когато по късно се прибрах и не изчаках и веднага го потърсих в социалната мрежа, престраших се и му поисках приятелство и от там почва всичко. Когато ми потвърди приятелството аз разбира се разгледах целия му профил и ми хареса още повече, не бих казала, че съм се влюбила, но си паднах по него. Започна срама, беше ме срам да му пиша каквото и да е било, дори едно здравей или нещо друго (хлапачка ( А И ДА ОТБЕЛЕЖА ТОГАВА БЯХ ВСЕ ОЩЕ НА 16. )) И някак си на няколко пъти си писахме в 2 разговора повтарях, че живеем в непосредствена близост и така. И до ден днешен си пишем. Лятото изминалото лято на 2012 с него си пишехме доста често, когато го виждах хващаше ме срам да му кажа ЗДРАВЕЙ и понякога съм го подминавала без да кажа нищо само гледайки го и усмихвайки се, е и той ми се усмихваше, поздравяваше и т. н. Постоянно мисля за него. През изминалата 1 година и половина, аз си имах други гаджета, но винаги, когато го виждах някак си усещах пеперудите. Разделях се, събирах се с различни момчета ( не бяха много за изминалата 1 година и половина) и сега, когато се оказах сама, някак си отново почнах да мисля за него още повече, преди си мислех за него, но сега всичко е х2. Наскоро преди нова година бяхме си писали и стана дума нещо за секс (смисъл, че и двамата имаме някакво желание един към друг) същата вечер, когато си писахме това не стана нищо. Но след разговора ни няколко дена след това се бяхме засекли пред домовете си и някак си стана доста как да го кажа усещаше се някакво привличане. И когато онзи ден му писах, за да му честитя новата година пак си писахме някакви такива неща, сексуални намеци така да ги нарека. И какво се оказва вечерта, когато аз се прибирах го видях, той също се прибираше и му казах "Ей ела при нас за компания" (бях с още една приятелка), но той не говори само се усмихваше широко, аз отново му казах "Хайде няма ли да дойдеш да ни правиш компания", но уви, отново и отново само една голяма широка усмивка(много чаровна) и се прибра без дори да каже думичка, стана ми някак си гадно, но и смешно. И от онази нощ не съм го виждала, защото на следващия ден той замина за града, в който учи. И така аз ще чакам до следващият път, когато той се прибере, за да го зърна дори да е само за секунда.
И това е моята история опитах се на кратко, на кратко. Та ако може.. въпроса ми към вас е... Ако може дайте ми някакъв съвет, как да пораздвижа нещата, да излезем например някъде двамата, разходка, кафе или каквото и да е било. Дайте ми съвет какво да направя, така че да се получи нещо между нас, защото аз страшно много харесвам това момче.
Благодаря ви предварително!!!
|
