Лошо ли е да се ровиш в миналото
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 1627 пъти
Е - ами в безизходица съм. След като го прочетете може би ще си помислите, че съм някаква малка лигла, която само за момчета мисли. Това не е така! Имам познати, които през два-три дни са с различни момчета, някои, които не са девствени и трети, които излизат с мъже... Аз не правя нищо такова! Само едно нещо ме тревожи... Да, като се замисля е маловажен проблем, но само него не мога да разреша сама, затова ще съм Ви благодарна ако отделите от времето си за да ме посъветвате :)

На 16 години съм и проблемът ми е, че гледам назад. Била съм единствено с три момчета (и то в рамките на 2 години), но първият не ми излиза от главата. Знам, това беше много отдавна (преди 2 години), но вече не ми останаха нерви и искам възможно най-скоро да намеря изход.

Та.. историята е следната - връзка от разстояние, която започна в началото на лятото, продължи 7 месеца, като през останалите 4 от тях се виждахме рядко - по 1, 2 пъти на месец за по два дни. Всичко беше така да се каже перфектно, докато не разбрах на своя глава, че ми е кръшкал и т. н. Много ме заболя, опитах се да забравя за това, ама не можах и в края на краищата се разделихме. Едвам едвам се съвзех, братовчедка му наскоро ми каза че и той е бил в такова състояние. Както и да е - аз привидно продължих напред. Но явно не е така, тъй като постоянно той ми беше в главата - и когато бях със следващият и бившият ми приятел. Коледната ваканция направих според мен много голяма грешка - пак отидох в града от който е той и го видях, той дойде при мен, говорихме си и така всеки ден, докато един ден почна да ми обяснява как съжалявал и искал да оправи положението, да се съберем пак и т. н. Аз се стъписах и му казах че ми трябва време. Все още не съм му отговорила..

Изобщо, вече се чудя дали нямам някакви отклонения. Всичките ми приятелки, които са на моята възраст ми се чудят - как мога да се занимавам със неща, случили се преди 2 години. Незнам вече.. Дали да оставя нещата така, както са или отново да се впусна връзка, рискувайки пак да ме прецакат? И въобще, да се впускам ли във каквато и да е връзка?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: 37b650de14

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Същото го преживях и аз, когато бях на 15. 1:1. След раздялата ни, харесвах си някого, но след като ми обърнеше внимание ми писваше и така в един омъгьосан кръг. Някак си с течение на времето спечелих истински сърцето на първата ми любов ( през определен период си писахме по скайп ), той взе че се влюби в мен до полуда, но не беше това, което очаквах. Толкова ревност и скандали защо например съм отишла на кафе с приятелките ми от училище след първа смяна. Еми 'що пък не? Той на мен да ми държи сметка? И търпях, търпях и ми писна и го оставих. После той страдаше така, както аз страдах 2 години за него. Не че това беше целта ми де. Та, бия на там, че просто трябва да си го изживееш. Затова не ти е минало. Особено след начина по който сте се разделили... Пробвай пак, но не вярвам да излезе нещо от това.

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: 3279cd231b

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   Времето не е от значение, когато не е в своя ход! Един вид, то НИЩО не ИЗМЕНЯ. Трябва да се промениш самата ти. Как става? ! Отвътре.. И да си намираш нови занимания, нови момчета - все тая. Не се ли промениш отвътре.. Няма смисъл. :)

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: a829b3ec9a

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   Според мен впусни се в учене, в каквото и да е учене.

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: bf5e1de682

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   на 16 години си впускай се в уроците

 

...