Първата любов - невъзможна
преди: 12 години, 6 дни, прочетена 1700 пъти
Вече почти 5 години не спирам да го обичам. Може би трябва да кажа, че се влюбих на 11. Да, да, разбира се, мислите си:"на нейната възраст всичко изглежда по-сериозно. " И е така, да. Но не винаги, не и завинаги. По-голям е от мен. И тогава беше, и сега. И поради една или друга причина нито мога да му кажа нещо, нито той после да ми отговори, каквото и да е. Харесвах си поне 3 момчета, докато бях влюбена в него. То, още съм. С тях не се получаваше, въпреки че аз много ги харесвах. И всички ми повтаряха, че не било любов, че било такова, не било онакова, но след 5 години любов към него мога да споря толкова много върху всяка теза и фраза от книга или филм, и народна сентенция, която слага граници на любовта. Любовта е да искаш щастието на другия. Любовта е себеотрицание. Любовта е това или онова. И най-вече: за любов са нужни двама! ХА-ХА-ХА! Дръжки! Не мога да опиша колко много ми е дала тази любов - страдание най-вече - но страданието е опит, опитът е мъдрост. Любовта е единственото чувство, което съдържа всички останали. И в това й е магията, и за това движи света. Станаха толкова неща. Писали сме си много. Днес аз съм изградена като човек благодарение на него, тоест, интересите ми. Аз съм си аз и не се променям, затова и така и не успях да прекратя тази брутална привързаност към него. Много е тежко, като се разминаваме. И толкова пъти съм спирала да го обичам и пак съм почвала, че вече съм почти готова да обявя любовта си към за безсмъртна - отива си и се връща, когато най-малко очаквам. Може да си отиде за цял живот и да се върне на смъртния ми одър. И толкова пъти съм я давила в забрава, че вече я оставих да живее от възхищението, че все оцеляваше. Наистина ми е било страшно тежко. И много хубаво. И въпреки че си мислех, че щастието ми отдавна не зависи от него, а просто го обичам, в момента съм по-привъзрана отвсякъде. А съм го обичала и без привързаност и въобще всякак съм го обичала! На 16 съм. Мислите си, че нищо не е завинаги и че от възрастта ми е проблемът. А аз отдавна захвърлих тази теория. Онзи ден обраха една жена пред очите ми. Четирима и то с пистолети. На 2 метра. Заревах, бях уплашена, никой не помагаше. В първите две минути мислех за жената, после всичко отмина. Продължих да бъда в шок поне още два часа. И мислех само за него. Имах такава ужда да го видя. Просто да седи пред мен. Ако иска да не говори, да не прави нищо, но да го гледам. И оттогава се привързах съвсем и започнах да го мисля още повече. Не знам на какво се дължи, наистина не знам. Имах нужда да го споделя, но наистина ще съм благодарна, ако някой напише, каквото и да е.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 6 дни hash: d279c92867

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не мога да повярвам, че не съм единствена! И аз бях на 11 когато го видях за 1 път.. когато го ОБИКНАХ! Още го обичам и вярвам, че винаги ще е така.. въпреки, че не сме имали нищо. Мила, обичаш го и това е. Винаги ще е така. Това ти е детската, първа любов (позната като ( ИСТИНСКАТА )! Вярвай в нея и един ден ще видим :) Късмет! Знай, че не си единствена! Вече и аз знам! Същата история споделяме.. не мога да повярвам направо. btw коя зодия си?

 

...

преди: 12 години, 5 дни hash: dfdb0e19ee

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не ми се вярва да го обичаш вечно и ще ти кажа защо. Аз обичах едно момче 4 години и нещо. Когато се влюбих в него, бях колкото теб. Той ми бе първата любов, но така и не ми отвърна. Уж бяхме приятели, познавахме от години. С годините обаче самочувствието му все повече се вдигаше и то без особено основание и започна да се държи много зле с мен. Аз не исках да повярвам, че се е променил. Мислеше ме за лигла, да, наистина се държех странно в негово присъствие, но аз просто се срамувах, бях много срамежлива. Последната година спря да излиза с нашата компания, изобщо не ме и поздравяваше. Плачех всеки ден за него, исках да умра. През тези години буквално не исках и да погледна друго момче. Исках само и единствено него, макар че много страдах. Не мога да опиша колко много страдах. Исках просто да умра.. щом никога няма да е мой. Мислех, че вечно ще го обичам и страдам, бях се примирила. Но.. ето, че дойдоха последните месеци от миналата учебна година и забелязах друг. Едно момче, което ми беше направило впечатление още в началото на миналата учебна година, но дотам. Но последните месеци беше различно. Започнах да го гледам все по-често, да мисля за него също. Мина време. Започвах все по-често и по-често да мисля за него. Накрая осъзнах, че харесвам него. Не можех да повярвам, че е възможно да забравя първия. Но ето, че е възможно. И така.. виж, разбирам, че го обичаш, но има ли смисъл да го правиш, след като не получаваш взаимност и страдаш? Защо трябва да страдаш, с какво толкова си го заслужила? Не обичаш ли себе си, не искаш ли да си щастлива? Честно казано, не мисля, че искаш да страдаш. Огледай се за други момчета, има много, които биха заслужили любовта ти. Разбира се, че това не става за един ден, може да ти отнеме и месеци, за да го забравиш. Просто трябва да обърнеш внимание и на себе си. *Яса

 

...

преди: 12 години, 4 дни hash: 8bd2507ce3

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не става така - аз го обичам, ама "харесвам много" трима други... Да, знам, че много си мислила по въпроса. Хайде помисли пак: ако наистина го обичаше, щеше ли да харесваш и друг? И то цели трима? Успокой се, според мен се заблуждаваш ;)

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 месеца hash: 6aa024ca63

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз го обичам вече 5 години. Бях на 14, сега съм на 19... И аз започнах да разсъждавам философски. Тази любов ми даде толкова сълзи, толкова болка и толкова отчаяние, стигащи за цял един живот. Но също така ми показа какво е да обичаш, какво е да сбъднеш най-съкровената си мечта и какво е да изживееш пълното щастие. Не мисля, че тези неща са сравними с едно океанче от сълзи

 

...